9. Община. Понятие. Конституитивни белези.

Когато се използва думата Община се има предвид различни неща. От една страна това е основна административно-териториална единица, която има белези, самостоятелност и органи за управление. Възможно е заедно с това понятие под община да се разбира осъществяването на местната власт изобщо. В ежедневната реч под община се разбира сградата, в която се помещават общинския съвет или работното място на кмета. В нормативните актове понятието община има различно съдържание. Общината представлява ниво на административно-териториално деление. В резултат от различни фактори в рамките на държавата се формират общини, в които се осъществява местно самоуправление и е налице известна отдалеченост и обособеност спрямо централната власт. Органите за управление на общината решават самостоятелно въпроси от местно значение без да могат да формират самостоятелна национална политика. В рамките на общината се удовлетворяват основните интереси на населението. Отново тук, в рамките на общината хората упражняват голяма част от гражданските и политическите си права. Общината се определя въз основа на нейните характеристики. Това е непосредствено възникнала и самостоятелна в определени рамки общност от населението на страната, която се основава на принципа на самоуправлението в едно или няколко населени места при самостоятелно пряко или непряко упражняване на властта за задоволяване на местни или корпоративни интереси на основата на самостоятелно поемане на отговорност при наличие на установени връзки с централната администрация. Всяка община има белези, които я определят като община и я отличават от другите общини. Според различните становища е и различен броя на тази конституитивни белези. Според закона за административно-териториалното устройство на РБ общината има територия, граници, население, наименование и административен център. Населението трудно може да се определи като понятие и като съдържание. В конституцията се използват термини като „граждани, хора и население”. Населението обхваща тези хора, които са в някаква връзка с общината. Например част от населението на общината може да участва в местните избори. Връзката с общината определя изпълнението на определени задължения (плащане на данъци). Връзката с общината е свързана с ползването на определени социални придобивки (болници, социални помощи). Всичко това означава, че различните хора, които живеят на територията на общината имат различна степен на свързаност с нея и по различен начин могат да участват в обществения живот. Населението на общината е основа за определянето на различни величини. Например броя на общинските съветници. Законът определя, че общината се състои от едно или повече населени места. Нейната територия е територията на включените в нея населени места. Територията се състои от територията на селищата, строителните граници и извънселищните територии и землищата на населените места. Понятието землище е традиционно за българската правна и стопанска действителност. То представлява територия, която юридически и традиционно е прилежаща към някое населено място. То дава пространствения предел за упражняване на териториалната компетентност на местните държавни органи. Територията отграничава една община от другите общини. Българското право не допуска да има територия, която да е извън някоя община. Територията е непосредствено свързана с границите на общината. Тя има преимуществено географско значение и в по-малка степен юридическо и политическо значение. Законът допуска промени в границите на общините. Наименованието е основният индивидуализиращ конституитивен белег. То се определя по определена процедура, представляваща сложен фактически състав и е свързано с упражняване на правомощия от различни държавни органи. В момента в България общините носят наименованията на населеното място, което е център на общината. Административният център трябва да отговаря на посочените в закона изисквания.