9. Отвличане и противозаконно лишаване от свобода. Престъпления против свободата на волята.

Отвличане и противозаконно лишаване от свобода /чл. 142 и 142а/. Принуда /чл. 143/. Задържане на заложник /чл. 143а/. Закана /чл. 144/; отношение към приготовлението.

1.      Обект на противозаконното лишаване от свобода, както впрочем и на отвличането, е свободата на придвижване на човека в пространството, която му дава възможност да избира сам къде да пребивава. Противозаконното лишаване от свобода е насочено в крайна сметка срещу волята на човека. За разлика от принудата обаче, която има същата насоченост, противозаконното лишаване от свобода препятства не изявата на действителната воля, а само следването й. Докато принудата пречи на пострадалия да направи свой свободен избор, то противозаконното лишаване от свобода пречи на пострадалия да постъпи съобразно вече направения свой свободен избор.
2.      А) Основният състав на противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 1 НК. Според тази разпоредба, „Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с ...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението е противозаконно лишаване на друг човек от свобода.
Пострадалият обикновено се лишава от своята свобода принудително – като се използва сила или заплаха, за да вкара пострадалият в някакво помещение и да не се пуска да излезе. Затова съставът на разглежданото престъпление поглъща този на принудата по чл. 143 НК. Възможно е също така деецът да използва преди това и хитрост, за да привлече пострадалия в помещението, където да го заключи. Във всички случаи обаче пострадалият е лишен против своята воля от възможността за свободно придвижване. Няма значение дали това става на скрито място, например в мазе, или на открито място, например с връзване на пострадалия.
Изпълнителното деяние е непрекъснато осъществимо, заради което самото престъпление се явява продължено. То трае, докато деецът не освободи задържания пострадал, пострадалият не бъде освободен от другиго или той не се освободи сам. Времетраенето на лишаването от свобода е от значение, за да се определи дали ще бъде осъществен квалифицираният състав на престъплението по чл. 142а, ал. 4, пр. ІІІ НК – лишаване от свобода, продължило повече от две денонощия.
Изрично се изисква лишаването от свобода да бъде противоправно. Това основно свойство на всяко престъпление е изведено и в признак от състава на разглежданото престъпление. Съображението е да се предупредят органите на съдебната власт, които прилагат НК, че не са малко случаите, когато лишаването от свобода няма да бъде противоправно, а ще се откаже правомерно. Такова например е задържането на престъпник от граждани по чл. 12а НК, задържането на обвиняем или на търсено за екстрадиция лице от тях или от органите на властта. Във връзка с това следва да се има предвид, че поначало всяко лишаване от свобода е противоправно, доколкото противното не следва изрично от закона.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава в невъзможността на задържаното лице да се придвижва свободно – да определя по свой избор местопребиваването си. Иначе, ако например деецът заключи стаята, в която мисли, че се намира пострадалият, но той се оказва някъде другаде, ще е налице само опит. За довършено престъпление е нужно следователно да се стигне до действително задържане на пострадалия. С неговото задържане се създава едно неблагоприятно за него фактическо състояние, което продължава до освобождаването му.
Формата и видът на вината са умисълът – пряк или евентуален.
Б) Чл. 142а, ал. 2 – 5 НК предвижда по-тежко наказуеми случаи на противозаконно лишаване от свобода. Те са обособими в три групи: според своя субект, според пострадалия и според метода на противозаконно лишаване от свобода.
а) според своя субект противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му. Противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо и когато бъде извършено от лице, което е охранител или застраховател, или което действа по поръчка на застрахователна или охранителна организация или се представлява, че действа по такава поръчка; от лице от състава на МВР или лице, което се представя за такова; от лице, което участва в организация или група по чл. 321а НК или действа по поръчка на такава организация.
б) Според пострадалия противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено по отношение на бременна жена или на лице, което не е навършило пълнолетие. По-тежко наказуем е и случаят, когато пострадалият е психически здрав, но е лишен от свобода в здравно заведение за душевно болни.
в) И според своя метод противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия или когато задържането е траело повече от две денонощия.
3. А) Отвличането е предвидено като престъпление в чл. 142, ал. 1 НК. Според тази разпоредба, „Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с...”
Това е особена хипотеза на лишаване от свобода, която също се отличава с метода на извършване – чрез отвличане.
Отвличането означава отвеждане на пострадалия против неговата воля на неизвестно за останалите място. Това става чрез измама на пострадалия, която препятства формирането на действителната му воля, и (или) чрез принуда, която препятства изявата й.
Отвличането винаги съдържа в себе си и противозаконно лишаване от свобода. По тези съображения е излишно отвличането на пострадалия да се допълва с противозаконното му лишаване от свобода, както гласи цитираният чл. 142, ал. 1 НК. По-скоро има смисъл обратното, защото противозаконното лишаване от свобода на пострадалия е допълнимо с отвличането му. Това всъщност е налице при разглежданото престъпление.
Съставът на престъплението по чл. 142 НК се поглъща от други състави като тези по чл. 156, ал. 1 НК – отвличане на жена с цел предоставяне за разврат, или по чл. 177, ал. 2 НК – отвличане на жена с цел принудително да встъпи в брак. Затова чл. 142 НК може да намери приложение само извън такива случаи.
Б) Чл. 142, ал. 2 НК предвижда и по-тежко наказуеми случаи на отвличане. Те наподобяват по-тежко наказуемите случаи на обикновеното противозаконно лишаване от свобода.
а) Според своя субект отвличането, за разлика от противозаконното лишаване от свобода, не е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му. За сметка на това, пак за разлика от противозаконното лишаване от свобода, отвличането е по-тежко наказуемо, когато деецът е бил въоръжен – както с огнестрелно, така и само с хладно оръжие, независимо ползвал ли го е или не. Отвличането е по-тежко наказуемо и когато е извършено от две или повече лица, т.е. когато е групово по смисъла на чл. 93, т. 12 НК – с поне двама съизвършители.
Както противозаконното лишаване от свобода, така и отвличането е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено от лице, което е охранител или застраховател, или което действа по поръчка на застрахователна или охранителна организация или се представя, че действа по такава поръчка; от лице от състава на МВР или лице, което се представя за такова; от лице, което участва в организация или група по чл. 321а НК или действа по поръчка на такава организация или група.
б) Според пострадалия отвличането, както и противозаконното лишаване от свобода е по-тежко наказуемо, когато бъде извършено по отношение на бременна жена или на лице, което не е навършило пълнолетие. Наред с това, за разлика от противозаконното лишаване от свобода, отвличането е по-тежко наказуемо и в случаите, когато пострадалият се ползва с международна защита по смисъла на чл. 93, т. 13 НК, или когато с деянието са отвлечени две или повече лица. Тук деянието е само едно; ако лицата са отвлечени с отделни деяния, получава се реална съвкупност.
в) Накрая отвличането е по-тежко наказуемо и когато деецът е проявил особена жестокост към пострадалия или то е извършено с цел пострадалият да бъде изведен зад граница.
4. По подобие на противозаконно лишаване от свобода принудата също е насочена срещу волята на пострадалия. С принудата обаче се посяга още на нейната изява. Тя пречи на пострадалия да изяви своята действителна воля, докато противозаконното лишаване от свобода пречи на пострадалия само да се съобрази със своята действително изявена воля да избира местата на пребиваването си.
Принудата е предвидена в чл. 143 НК. Според неговата ал. 1, „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с ...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява във въздействие върху личността на другиго за предприемане на определено поведение. Въздействието може да бъде в някоя от следните две посоки.
Принуждаваният може най-напред да се насочва към активност, противна на волята му – за да извърши някакво действие, с което да причини на себе си или на другиму вреда. Така волята на дееца се пречупва, но не се елиминира, както при т.нар. физическа принуда.
Принуждаваният може също така да се насочва към пасивност, заради която да пропусне някаква полза или да претърпи някаква загуба. Тук няма значение дали пасивността се явява деяние и в частност бездействие, или не. В тази втора хипотеза следователно принудата може не само да пречупи, но и да елиминира волята на пострадалия, съставлявайки физическа принуда.
Съществуват два вида принуда и според характера на онова свое поведение, към което пострадалият е насочен. Той може да бъде насочен или към фактически значимо поведение (например да премине или да не премине през определено място), или към юридически значимо поведение (например съпругата на обвиняемия да се съгласи да свидетелства или да откаже да свидетелства).
Не всяка принуда обаче е престъпление по чл. 143 НК. За да има престъпление, нужно е принудата да се извърши с някой от изчерпателно посочените три способа на престъплението – чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт.
Въздействието е чрез сила, когато е налице неблагоприятен физически контакт с пострадалия.
Въздействието е чрез заплашване, когато се влияе само върху психиката на пострадалия по начин, определен в чл. 198, ал. 2 НК. Според тази разпоредба „Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.” Следователно, ако на психиката на пострадалия се влияе чрез трето лице, то непременно трябва да бъде присъстващо – да се намира по същото време и на същото място, където са деецът и пострадалият.
Накрая въздействието е чрез злоупотреба с власт, когато деецът влияе върху пострадалия, единствено като застрашава лични него с вреди от упражняване на свои служебни правомощия.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат не се изчерпва само с това пострадалият да изпита неблагоприятното въздействие. Изисква се още той да е бил принуден – наистина да е осъществил активността или пасивността, към която е бил насочен. Иначе ще е налице само опит.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Съставът на разгледаното престъпление принуда по чл. 143 НК се поглъща от други, също съдържащи принудата състави като тези по чл. 149, ал. 2, пр. І НК – блудство, по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК – изнасилване, по чл. 177, ал. 1 НК – принудително встъпване в брак, по чл. 198 НК -  грабеж, по чл. 214 НК – изнудване. Затова чл. 143 НК може да намери приложение само извън такива престъпления и преди всичко извън имуществените отношения.
5. А) Задържането на заложник е предвидено в чл. 143а НК. Според неговата ал. 1, „Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с ...”.
Субект на това престъпление също може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Престъплението е нетипично двуактно – неговото изпълнително деяние включва два акта, само единият от които осъществява сам по себе си състав на престъпление.
Този акт е незаконното лишаване от свобода на заложника, придружено обикновено и с отвличането му – чл. 142 – 142 а НК.
Другият акт, включен в изпълнителното деяние, е поставянето на условие за освобождаването на заложник пред държавата, пред някаква организация или пред трето лице. Това прилича до голяма степен на принудата чрез заплашване по чл. 143, ал. 1, пр. ІІ НК. Все пак тук действително заплашване (по смисъла на чл. 198, ал. 2 НК) няма, понеже застрашаването, че противозаконното лишаване от свобода ще продължи, се отправя не към присъстващо, а почти винаги към отсъстващо лице.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се заключава, освен в невъзможността на заложника да се придвижва свободно, и в узнаването от страна на адресата – представител на държавата, на организацията или частното лице, на поставеното от дееца условия за освобождаването на заложника.
По своята форма и вид на вина престъплението се извършва с пряк умисъл.
Тук няма противодържавна цел – да се подрони или отслаби властта или да й бъдат създадени затруднения. Ако тя е налице, престъплението ще осъществи състава на изменническото задържане на заложник по чл. 97а НК, който поглъща разглеждания състав по чл. 143а НК.
1.      А) Заканата с престъпление е предвидена в чл. 144 НК. Съгласно неговата ал. 1, „Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с...”
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние по чл. 144 НК се изразява в заканване на другиго с извършване на престъпление.
Тук са налице три особености.
На първо място, за разлика от принудата изобщо и от тази, осъществима посредством заплашване в частност, заканата няма за предназначение да накара своя адресат да предприеме някакво поведение. Тя се изчерпва само с това, че осъществява психически тормоз по отношение на него.
На второ място, съставомерна е само заканата с такова престъпление против личността или имота, от което може да пострада или самият адресат, или някой от неговите ближни. Съгласно чл. 93, т. 10 „"Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.”
И на трето място, заканата сама по себе си трябва да бъде годна да възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат обаче не изисква да се стигне до действително възбуден основателен страх у пострадалия. Достатъчно е само той да научи (узнае) за заплахите.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.
Престъплението поначало е от частен характер – преследва се по тъжба на пострадалия.
Квалифицираните му случаи обаче съставляват престъпления от общ характер. Те са следните:
а) ако пострадал от заканите е длъжностно лице или представител на обществеността, при или по повод на изпълнение на службата или функцията му, а също така и лице, което се ползва с международна защита съгласно чл. 93, т. 13 НК;
б) ако престъплението, с което деецът заплашва, е убийство.
Б) Заканата с престъпление прилича на приготовлението по това, че демонстрира решение да се извърши престъплението. Тя обаче се различава от приготовлението и не е негов частен случай, защото при нея изобщо не е нужно деецът наистина да е решил да извърши престъплението, с което се заканва – достатъчно е психическият тормоз върху пострадалия, идващ от демонстрираното решение да се извърши престъплението. На следващо място заканата се различава от приготовлението и не е негов частен случай, защото тя не създава нито едно условие за извършване на престъплението – то само се сочи, но не се и подготвя от дееца.