9. Държавата – основен елемент на политическата система.

От 50те години на ХХ век насам изследването на държавата се превръща в едно от най-важните направления на съвременната политическа наука. Общо взето изследователите са единодушни в това, че държавата е организация на обществените взаимоотношения и че тя се изгражда на базата на обща територия, общ език, господство на определени норми и суверенитет. Държавата възниква в Древността и нейната поява е обективен закономерен процес от развитието на обществото във времето на разложението на първобитното и развитието на робовладелското общество. Същността на държавата се характеризира със следните белези:
• За разлика от родовата организация, основаваща се на кръвната връзка между хората, то държавата се основава на териториалното деление на населението. Тя обхваща и поставя под своята власт цялото население на дадена територия, независимо от неговата родова, племенна, народностна или национална принадлежност.
• Наличие на публична власт – осъществява се от институциите на държавата като полицията, армията, органите за разузнаване, съда, прокуратурата, затворите и други институции.
• Принудително събиране на данъци, с което се набират срадства за издръжка на държавния апарат.
Характеристики на държавата.
1. Територията – тя включва два елемента:
• икономическа база;
• качеството на земята.
Към икономическата база спада всичко материално, създадено от хората. Включват се и природните богатства. Наличието/липсата на стратегически суровини може да влияе положително или отрицателно. В съвременния интегриран свят няма държава, която да не зависи от природните богатства на други държави. Ако една държава има качествена земя, тя може да произвежда хранителни продукти и да изхранва своето население, а остатъците да подарява срещу желано политическо поведение.
2. Населението – както няма държава без територия, така няма и държава без население. Населението има две страни – количествена и качествена. Що се отнася до количесвената страна, обективната реалност е жестока, в смисъл че има многочислени и малочислени държави. Що се отнася до качествената страна, населението притежава различни качества като:
• образованост и грамотност;
• трудови;
• комуникативност, т.е. способността на населението да комуникира с други народи;
• боеспособност – отстояване на независимостта на държавата и други.
3. Институциите на властта – до появата на либералните демокрации държавата и нейните институции са имали неограничената възможност да упражняват принуда и насилие над поданиците си. С появата на либералната демокрация се раждат и нови принципи на държавното управление, основаващи се на идеята за примата на свободната личност и нейните естествени права. Тези идеи залягат като основни принципи на съвременните Конституции.
Принципи на държавното управление:
• Водещ принцип е свободата на личността. Той се основава на идеята за определени естествени права на човека, които са неотменими и ненакърними, от която и да било държавна институция. От това следва, че държавата и нейните институции се създават не да подтискат или да ограничават свободата на личността, а да я защитават и гарантират.
• Народен суверенитет – от него произтича постулатът, че цялата власт произтича от народа и трябва да служи на народа. Следователно държавните институции получават своята легитимност от съгласието на своите граждани.
• Разделение на властите – идеята е разработена първо от Джон Лок, а по-късно е доразвита от френския философ Шарл дьо Монтескьо. Същността на този принцип е отделните функции на държавните институции да бъдат така разделени и балансирани, че да се предотврати натрупването на власт в една и съща институция, в една личност или група.
• Принципът за правовата държава – той се изразява във върховенство на закона и неговата задължителност за всички граждани в една държава, независимо от техния икономически, социален и политически статус.
Всички принципи на държавно управление трябва да гарантират спазване на основните права и свободи на личността и че институциите на държавната власт няма да станат инструмент за насилие и подтисничество.
Държавата изпълнява 3 основни функции:
=1= Взависимост от продължителността на действие биват:
• постоянни;
• временни.
=2= Взависимост от значението им се делят на:
• основни;
• второстепенни.
=3= Взависимост в коя сфера на обществения живот се реализират се разделят на:
• вътрешни;
• външни.


Форма на държавата – това е начин на организация на политическата власт, включващ 2 елемента:
=1= форма на управление;
=2= форма на държавно устройство.
Първият елемент показва как се организира върховната държавна власт, а към нея спадат:
• държавен глава (монарх или президент);
• законодателен орган (парламент, конгрес или НС);
• правителство.
Ако в качеството на критерий се вземе положението на държавния глава, то формите на управление се разделят на монархии и републики.
Монархията произтича от гръцката дума „монархия” и означава единовластие. То е форма на управление, при която властта, пълно или частично, е в ръцете на монарха. Монарсите биват: крал, цар, шейх, император. Монархията се отличава със следните признаци:
• властта се предава по наследство;
• властта се упражнява безсрочно;
• властта не зависи от населението.
Монархиите се разделят на ограничени и неограничени. При неограничената монархия единствен носител на суверенитета на държавата е монархът (например: абсолютните монархии от късното Средновековие; в днешно време – Саудитска Арабия и Бруней). При ограничената (конституционната) монархия носител на суверенитета е монархът и други висши държавни органи, които ограничават неговата власт (например: в днешно време – Япония и още 10 европейски държави).
Република – от латинската дума „рес публика” и означава държавно обществено дело. Това е форма на управление, при която държавният глава е изборен и се сменя, а неговата власт се смята за производна величина от избирателите или от законодателния орган. Републиката се отличава със следните признаци:
• изборна власт;
• власт за определен срок;
• висшата власт носи отговорност пред избирателите.
Взависимост от това кой формира правителството и на кого е подчинено то, републиката се разделя на 3 вида:
=1= Президентска (например: САЩ, Русия, Бразилия, Боливия, Сирия и т.н.) – при тези републики президентът сам съставя правителството и носи сам отговорност за неговата дейност.
=2= Парламентарни (например: Германия, Италия, Индия, Турция, България и т.н.) – при тях парламентът формира правителството и то носи отговорност за неговата дейност.
=3= Полупрезидентски (например: Франция, Полша и Австрия).
Вторият елемент характеризира държавата от гледна точка на разпределението на властта в центъра и по места. Съществуват следните форми:
• унитарна държава;
• федерална държава;
• конфедерация.
Унитарната държава е единна държава, чиито части са административно-териториални единици, които нямат държавен суверенитет. В тази държава има единна система на висши органи и единна система на законодателство (например: Полша, България, Унгария и т.н.).
Федералната държава е съюзна държава, чиито части са държавни образувания, които в една или друга степен имат суверенитет. В тази държава на федерално равнище има висши федерални органи и федерално законодателство. На нисше равнище също има висши органи и законодателства (например: Германия, Индия, Канада, Мексико, САЩ т.н.).
Конфедерацията е временен съюз на държави, създаден за постигане на военни, политически и икономически цели. Тя е нетрайно обединение, т.е. или се разпада, или става федерация (например: Сенегамбия [1982-1989] се разделя на Сенегал и Гамбия; Швейцария [1815-1848]).
В историята има и други спецефечни форми като империите и протекторатите.