9. Организация на държавната власт

Специфичен признак на държавата е това, че нейното съществуване като организирана общност е опосредствано от публичната власт. Всяка една социална система се нуждае от организираност, ред, устройствени принципи, които да се подчиняват на определени норми. Държавната власт предлага такава система, която да въведе ред в сложните обществени процеси.Държавната власт е специфично присъщ на държавата регулатор на обществени отношения и връзки. Всеобщата власт е необходимо условие и средство за организиране на участието на членовете на обществото в производството и възпроизводството на обществения живот, във функционирането на самото общество. Властта е средство за постигане на организираността. Държавната власт възниква като социален регулатор, който да намери и да наложи равновесието между частния и общия интерес.
В обществото съществуват два вида власт. Първият, това е материалната власт. Материалната власт е власт върху вещи. Това е собствеността като икономическа свобода. Тя е юридически определена и гарантирана чрез правото на собственост и другите вещни права. Освен материална, в обществото съществува , и втори вид власт - социална. Това е власт върху индивидите и техните общности. Държавната власт е социална власт. Тя е висша форма на социална свобода и държавно организирано общество. Тя е установена и призната възможност за свободно волеизявление, което има общозадължителен характер и е гарантирано с принудителни средства.
Видове държави според начина на упражняване на влаттта

В своето развитие светът познава няколко вида (условно казано) държави, в които властта над обществото се проявява под различни форми.
В монархията управлението се основава на господството на едно лице или група върху останалите членове на общността.
В буржоазната държава гражданското общество има основна роля, като всеки има свободен достъп до стопанската, социалната и управленската сфери. Гражданското общество установява всеобщата власт като израз и условие на своята свобода.
Развитието на идеята за властта в исторически аспект

Големият социален и духовен преврат, предшестващ буржоазните политически революции ражда едно принципно ново отношение към човешката личност. С разпадането на феодалната стопанска система все по-широки обществени пластове заменят своята лична зависимост в процеса на производство с една икономическа зависимост. Постепенното обособяване на все повече хора като пълноценни участници в стопанския оборот е съчетано с нарастване на техните политически претенции и стремеж към по- пълно духовно еманципиране.
Просвещението е общоевропейско явление, в чиято сфера се развива личността като ценност и то се простира чак до Северна Америка. То намира първия си израз в Холандия и Англия, където философи и учители по държавно право като Т. Хобс и Дж. Лок развиват идеята за присъщото на човека по рождение естествено право, за естествената религия, за обществения договор и за вродените човешки права. По този начин те поставят под въпрос както определеното "по божие благоволение" място на краля, така и претенциите на църквите да бъдат най-висшата решаваща инстанция по въпроси на морала, в областта на науката, литературата, изкуството и възпитателното дело.
Просвещението разгръща голямото си интелектуално, обществено и политическо въздействие във Франция. Негови значими представители са Волтер, Монтескьо, Русо, Дидро, Холбах. В областта на държавните и обществени теории Монтескьо развива по английски образци теорията за разделение на власта на изпълнителна, законодателна и юридическа под покрива на една конституционна монархия. Волтер също се придържа към идеала за просветения монарх и изисква политически права само за имотната класа. Противно на това Русо представлява идеята за народен суверенитет и равноправието на всички граждани. От тук произтича неговият призив за република.
Държавническите и гражданско-правни идеи на френското Просвещение и неговият призив за човешки права имат голямо влияние извън Франция, най-вече върху водачите на американското движение за независимост. Те намират отзвук в Декларацията на независимостта на северноамериканските колонии, и американската конституция.