8. Лични имущества на съпрузите.

Режимът на СИО е императивен, но трябва да подчертаем, че той не се отнася до цялото имущество, което могат да притежават съпрузите. Първото основание за изключване на вещи от СИО е видът на обектите. Щом като чл. 19 СК указва, че в СИО влизат вещите, правата върху вещи и паричните влогове на съпрузите, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, значи, всички останали са лични. Кои са тези вещи, които не попадат в СИО? Чл. 20 от СК отговаря на този въпрос. Това са:
Облигационните права (вземанията) на съпруг, придобити преди брака.
Задълженията на съпруга, които не са солидарни и не са за нуждите на семейството, също са лични. Общите задължения намираме в чл. 25 СК - разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно. Всички други задължения са лични.
Наследствените права и правата, придобити чрез дарение, дори и по време на брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Авторските права, които са с едно комплексно съдържание с имуществени елементи, също остават лично имущество. Те са свързани с личността на автора и не се включват в СИО.
Парите и ценните книжа имат особен режим. Те, макар и да представляват нещо материално, имат не стойността на документа, а стойността на материализираното в тях право. Техният режим много се отличава от режима на движимите вещи. Включването им в СИО не би било удачно. На практика, много трудно има съгласие между съпрузите при харченето на парите. Ако приемем, че те са общи, тогава единият не може да си купи и едно кафе без съгласието на другия. Затова, парите в брой остават лични. Друго е положението при трансформация на парите във вещи. За ценните книжа би трябвало да важи правилото за останалите вещи - щом като са придобити преди брака, те остават лично имущество и обратно. Чл. 20 СК изброява само някои от случаите, когато имуществото остава лично, не всичките. В края на краищата, бракът не е търговско дружество, в което съпрузите правят апортни вноски.
Възможно е като предпоставка да липсва принос. Липсва ли съвместен принос, имуществото остава лично. Говорим за хипотеза, в която липсва тотално какъвто и да е съвместен принос, например, при една фактическа раздяла. Презумпцията за наличие на принос важи винаги и трябва да се докаже липсата на принос. Доказването става по съдебен ред с установителен иск, дори и да няма спор, дори и другият да признава, че няма принос, защото не трябва да се заобикаля императивен закон.
Хипотеза от ежедневието, която показва, кога да се докаже липсата на принос: Когато единият съпруг иска да продаде недвижим имот, нотариусът изисква доказване в съда на липса на принос, освен ако двамата не се явят при него и подпишат нотариален акт. Само след съдебното решение единият съпруг става изключителен собственик и може да продаде недвижимия имот.
Чл. 20 СК не сочи изрично приносът като основание за определяне на определено имущество като лично, но правилото се извежда чрез систематично тълкуване. Например, всичко, което е наследено, остава лично имущество. Защо? Защото другият съпруг няма никакъв принос. Качеството наследник е лично качество. Но не само наследяването по закон води до лично имущество, а и наследяването по завещание. Ако наследодателят би искал и двамата съпрузи да наследят, би ги посочил в текста.
Вторият подобен случай е свързан с дарението. Дарението е облагодетелстващ договор, при който имат значение мотивите на дарителя, а те са свързани с личността на дарения. Какъв е приносът на другия съпруг? Няма такъв. Тези два случая, свързани логически с изискването за съвместен принос от чл. 19 СК, са основание да говорим, че всички вещи, придобити по време на брака при тотална липса на принос, доказана в съда, си остават лична собственост.
И все пак, може да възникне проблем при завещанията и даренията. Какво ще е имуществото, завещано и дарено на двамата съпрузи? В постановление №8 на ВС от 1980 година дарението и завещанието, направено на двамата съпрузи, става част от СИО. В това постановление се отрича възможността дарителят или завещателят да посочи в акта, че желае да подари на един от съпрузите различен дял. Това е крайно становище. Императивният характер на СК се отнася само до отношенията между съпрузите. Той не би трябвало да ограничава трети лица. Та нима дарителят не би могъл с две дарения да дари на един една трета, а на друг - две трети? Когато не са посочени дялове, можем да предположим, че той е дарил двамата като общо качество и тогава дарението става общо.
В чл. 20 (1) СК има още един пример за липса на принос и заличаване на приноса. Това е хипотезата на принудително изпълнение върху личен дълг на един съпруг. Когато съдия-изпълнителят посегне на вещ, която е в режим на СИО, другият съпруг може да плати половината от стойността на вещта и така да я купи, все едно, че е трето лице. Тази вещ става лична собственост. Законът приема, че той е отделил от личните си пари. Това е императивен закон и няма как да се уговори нещо друго.
Следващото основание за обособяване на имуществото като лично е неговото особено предназначение. Съгласно чл 20 (2) СК, лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. Тук изрично са споменати само движимите вещи: дрехите, бюрото и т.н. Тези вещи трябва да са предназначени за обикновено лично ползване, за чието определяне се изхожда от стандарта на семейството. Едно бижу няма да е обикновено като тенекиена обица, ако е на стойност хиляда долара, освен ако не е подарено, наследено или завещано. Вещите трябва да служат за упражняване на професия. Това е второто основание за обособяването им като лични. В проекта са включени и недвижими имоти. Например, съпругът е ЕТ и е построил хотел, като упражнява хотелиерска дейност. Хотелът няма да е в СИО. За търговски дружества въпросът не стои - трябва съгласие за апорт и от другия съпруг, ако се пренася сграда от режим на СИО в АД.
Дори и по време на брака да са придобити, тези вещи ще останат лични. Големият въпрос тук е, че предназначението е една нетрайна и динамична категория. Освен това, вещите могат да имат многофункционално предназначение, това води ли до промяна на режима? Не, за да се гарантира сигурността. Предназначаването на вещта е едно фактическо действие. При ЕТ е необходим изричен акт, който е едностранен и другият съпруг не участва в него. Става дума за вписването в счетоводството на ЕТ, че вещта е предназначена за търговска дейност. Ако е била обща, вписването ще се актува в районния съд. Поне така би трябвало да бъде. Последното основание за обявяване на имуществото като лично е т.нар. преобразуване на лично имущество. Чл. 21 (1) СК гласи: "Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20. Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна." Проблемът е следният: Продавам си апартамента в Кюстендил, който съм придобил преди брака и си купувам апартамент в София. Апартаментът в София си е мой. Ето какво е значението на изброяването в чл. 20 (1) СК: само тези имущества подлежат на преобразуване. В чл. 21 (1) СК е казано: "... или с друго лично имущество, придобито преди брака" Вадим извод, че всичко, придобито преди брака, е лично имущество. Но, взел съм заплата и купувам телевизор. Той става общ, макар и парите да са били мои. Трансформация няма. Друг е въпросът с даренията и завещанията. Те са формални актове и лесно се доказват в съда. Заплатата трудно се доказва, и по-точно - нейната трансформация в телевизор. При всички случаи, обаче, установяването на тази трансформация става в съда, а не вкъщи.
В чл. 21 (2) СК е уредена т.нар. частична трансформация, когато придобитото по време на брака имущество е придобито отчасти с лични, отчасти - с общи средства. Тогава в съда с установителен иск се доказва частта на личните средства. Например, парите, които съм взел от къщата в Кюстендил стигат само за половината от апартамента в София. Значи, половината от този апартамент си е моя. Другата половина става СИО. Ако СИО се прекрати, аз взимам половината от апартамента плюс още една четвърт (половината на другата половина). Така ставам съсобственик със самия себе си.
За да се приложи частичната трансформация, законът изисква участието да е незначително. Но никъде няма дефиниция за понятието "незначителност". Съдебната практика е приела, че участие над една десета от стойността вече е значително. Но пак се преценява в зависимост от конкретно поставения казус. И една двадесета част участие в семейна къща на "Мария Луиза" е значително.