8. Мажоритарни (мнозинствени) избирателни системи.

Мажоритарните избирателни системи възникват най-рано. Те могат да се използват за избор, както на еднолични, така и на колективни държавни органи. Приложими са и при едномандатни избирателни системи (когато всеки избирателен район излъчва един победител), но могат да се използват и с многомандатни. Правилото е обаче да се формират едномандатни избирателни райони. Мандата се печели от онзи кандидат, който е получил мнозинство от гласовете на избирателите в съответния избирателен район. От значение са само действително подадените гласове. Тези гласове, съответстващи на политическите интереси, се разделят между множеството кандидати за един мандат.
Съществуват 2 разновидности на мажоритарните избирателни системи, в зависимост от мнозинството:
- релативно мнозинство (относително)– мандата се печели от онзи кандидат, който е спечелил най-много гласове в сравнение с другите кандидати. Колкото повече кандидати се състезават, то толкова по-малко действителни гласове са достатъчни. Т.е. печелившият кандидат побеждава всеки един от опонентите си поотделно, но не и всички взети заедно.
- абсолютно мнозинство - победителя трябва да спечели повече от половината от действително подадените гласове в избирателния район. Неговият резултат е по-висок от общия резултат на всички негови опоненти взети заедно. Би трябвало да е по-справедлива система.
При абсолютното мнозинство много по-лесно се обосновава идеята за победата на кандидата, който го е получил, но тук има проблем с ефективността на метода. Ако в избирателния район се конкурират само двама кандидати, винаги един от тях ще получи абсолютното мнозинство. Когато кандидатите са повече от двама, възможно е така да се разпределят гласовете, че никой да не получи абсолютно мнозинство, за това не винаги е ефективна. Изхода в такъв случай е повтаряне на избора, понякога се разчита и на преливане на гласове (избирателя насочва гласа си към друг кандидат, защото е сметнал, че неговият няма възможност да спечели). Това пренасочване на гласове води до нови и нови избори, а многото избори намалят избирателната активност.
В много избори проблема се решава с балотаж. Проблемите при равни резултати при мажоритарните избирателни системи се решават с няколко техники:
- провеждате се новите избори,
- по-възрастния кандидат печели.
Изборният резултат е прост, защото всеки избирател може да го изчисли, необходимо е само правилно преброяване на гласовете.
От особено значение е персонификацията на избора, пряката връзка между избиратели и кандидати. Избирателите се водят от личностните качества на кандидатите, т.е. избирателите ги определят и избират по персоналните им качества. Обикновено, това са изборни системи с относително малко избирателни райони, защото там още повече се засилва персоналната връзка. Това обаче предполага и особено ожесточаване на изборната борба, която от борба на идеи и политически платформи се превръща в открит личностен сблъсък, не са изключени и т.нар. черни кампании.
Големият недостатък на мажоритарните избирателни системи е загубата на гласове. Гласовете, които са подадени са ефективни, допринасят за изборната победа, всички останали гласове обаче за кандидатите, които губят изборите са изгубени, все едно не са били подадени. За това мажоритарните избирателни системи често се сравняват с математически игри, победителят печели всичко, а загубилият – нищо. Победителят е винаги само един, а загубилите са всички останали. Загубата на гласове може да е значителна, особено при относителните мажоритарни избори. Цялата система е изградена именно върху загубата на гласове, за да спечели един всички останали трябва да изгубят.
При мажоритарните избирателни системи формирането на районите е проблематично, защото при тях може да се приложи т.нар. избирателна география – така да бъдат определени избирателните райони, че да бъде манипулиран изборния резултат. Получава се един парадокс на гласуване. Една партия, като цяло може да получи повече гласове в рамките на една държава, но заради загубата на гласове да получи по-малко мандати.
За първи път такава система на манипулиране на вота е използван в САЩ през 1803 г. в щата Масачузец от Елбридж Джери – републиканец. Той групира така избирателните райони, като се е ориентирал по нагласата на избирателите. Тази избирателна система допуска игра с границата на избирателните райони. При нея загубата на гласове в мажоритарната избирателна система е двойна – веднъж се губят гласовете във всеки избирателен район, където друг печели, а гласовете от районите, където е спечелила се губят в крайният резултат, когато друг печели избора.
Традиционно тази система се използва във Великобритания – уестминстърски модел и в САЩ. Докато мажоритарната система на абсолютно мнозинство се прилага традиционно във Франция. У нас абсолютното мнозинство се прилага при избор на Президент, кмет на община и кмет на кметство. Мажоритарните системи ограничават броя на мажоритарните партии и обикновено свеждат основните политически партии до 2. Така е във Великобритания и в САЩ. Те имат свойството да формират стабилни мажоритарни мнозинства, което се отразява положително на управлението и позволява лесно да се излъчат еднопартийни правителства. Мажоритарната система подпомага в търсенето на политическа отговорност на провалила се партия.
Често пъти те водят до успокояване на страстите и умерена политика, защото от гледна точка на очакваните реакции, избраниците смятат, че са получили мандата на базата на подкрепата на избирателите и се стараят да привлекат още избраници. За това те не си позволяват да провеждат каквато и да е политика и си дават сметка, че трябва да откликват на интересите на своите избиратели, защото ще бъдат на избори и следващия път в същия избирателен район
Мажоритарните избирателни системи довеждат до многопартийни модели, но вкарват всъщност това множество в две противостоящи си партийни коалиционни системи. Те са твърде рестриктивни по отношение на създаването и осезаемата намеса на новосъздадените партии. Мажоритарните системи често пъти създават районни избирателни крепости, райони с трайно доминиращи избирателни партии.
Това са най-често малцинствените райони. Така се стига до фрагментация на политическото пространство.