8. Субекти на международното престъпление.

Международното престъпление е проява на отделно физическо лице или лица, или на държавата. Наказателната отговорност на физическите лица е на лице при достигната възраст и вменяемост на дееца.
Въпросът за държавата като субект на престъплението е спорен. Държавата като политическа организация на обществото е извън представата за виновно наказуемо лице. Независимо от противоречивите становища проблема остава. Дееспособността на колективната личност не се простира в областта на наказуемите деяние. Позовават се на правилото „юридическата личност не може да извършва престъпления”.

Субект на престъпление може да бъде физическо лице достигнало определена възраст, което е извършило наказуемото деяние в състояние на вменяемост. От отговорност се изключва една категория лица, които могат да бъдат субект на международно престъпление - непълнолетните. Възрастта като качество на индивида е от значение за достигане на биологична, психична и социална цялост, което позволява лицето да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Вменяемостта изразява способността на индивида да разбира и свойството и общественото значение на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Лицето носи лична отговорност за извършеното от него освен в случаите, когато страда от душевна болест или дефект когато е било в нетрезво състояние, което го лишава от възможността да оцени неправомерността или естеството на поведението си.

Имунитетът е своеобразна привилегия призната с международен акт по отношение на категория лица с оглед на техните служебни качества и изпълнявани функции. Имунитетът обосновава ненаказуемостта на лицето, поради което по отношение на субекта на престъплението не може да се започне и проведе наказателно преследване. Не може да бъде споделено мнението, че субектът на престъпление ”се освобождава от наказателна отговорност”. В правната теория въпросът за имунитета се свързва с правната функция, че съответното лице с имунитет е част от територията на собствената си страна макар и фактически да се намира в чужда страна. Физическите лица се ползват с имунитет. Имунитет на държавата е невъзможен. Имунитетът е неприложим по отношение на субекти на международните престъпления - престъпления против мира, престъпления против човечността, против човечеството и военните престъпления.

Държавата като субект на международните престъпления
Въпросът за възможността държавата да бъде субект на международното престъпление е оспорван. Субекти на престъплението са всички държави независимо от това дали са големи или малки. Въз основа на принципа на суверенното равенство на държавите, държавата извършила международно престъпление е виновна и носи отговорност пред общността. Тезата за „държавната политика” като причина за международни престъпления, по които субект е държавата не е утвърдена все още в международното право. Безспорно е, че държавата не може да извърши определено деяние, ръководните дейци извършват това от името на държавата. Подготвянето, подклаждането, започването и воденето на война са сложни системи от действия, които се извършват в името и от името на държавата.

За международното престъпление вината е необходим признак. Вината по отношение на държавата не може да се възприема като субективно отношение на дееца към общественоопасния характер и обещественоопасните последици на извършеното. Вината изразява виновното поведение на отделни лица, заемащи различно място в държавната структура. Международното престъпление е противоправно. То е извършено в нарушение на забрана.

Наказуемостта е последния основен признак на международното престъпление. Наказуемостта по отношение на държавата е призната за агресия и по конкретно за престъпления против мира, военни престъпления и престъпления протия човечеството. Агресията е типично държавно престъпление. Привличането към отговорност на дееца е правен акт само ако извършеното деяние е съставомерно, то съдържа всичките признаци на престъплението.