8. Облагане на доходи от недвижимо имущество

Доходите, свързани с недвижимо имущество, се облагат в държавата, в която се намира имуществото.
Държавата, за която субектът на облагане е местно лице, също може да е предложила това имущество и доходите от него като обект на облагане. Как тя обаче ще изравни предвиденото облагане в държавата източник, ще се реши от съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Принципът, съдържащ се в разпоредбата, е праволинеен в държавата, в която се намира имуществото, следва да има приоритетното и неограничено право да събира данъци от доходи, получени от това имущество. Става дума за доходи, които местно лице на едната от договарящите държави получава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща се държава. Разпоредбата не се прилага за доходи от недвижимо имущество, намиращо се в договарящите държави, но получавани от лице, местно на трета държава или от недвижимо имущество, намиращо се в трета държава.
Държавата в която се намира имуществото, запазва правото си да облага доходите, които според нейното право са свързани с недвижимото имущество, макар те да не се третират като такива в държавата, за която субектът на облагане е местно лице.
От друга страна, се прибягва към допълнения на съдържанието на понятието чрез специално посочени в договора вещи и права, които винаги следва да се считат за недвижимо имущество независимо от правото на държавата, в която то се намира.
Към доходите от недвижимо имущество не се включват само доходи, свързани с прякото му ползване от собственика. Тук попадат също така и доходите от отдаване под наем или аренда, или всяка друга форма на ползване на недвижимото имущество.
Към доходите от недвижимо имущество се включват и доходите от селско и горско стопанство. Това се оправдава от факта, че природата на тези дейности се състои в простото събиране на земеделски плодове. Възможно е обаче, държавите да уговорят тези доходи да се квалифицират като доходи от стопанска дейност и тогава облагането ще е извън обхвата на разпоредбата.
В тази връзка следва да се отбележи, че правото на облагане в страната източник на дохода от недвижимо имущество е приоритетно спрямо това право на другата държава и се прилага и в случаите, когато доходът се получава и по косвен път. Това гарантира прилагането на принципа.
Според Модела на ОИСР доходите от експлоатация на морски и въздушни съдове в международния транспорт следва да се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на фактическото (действителното) управление на предприятието.
Възможно е обаче, държавата, в която се намира фактическото управление да бъде държавата, за която дружеството е местно лице, въз основа на неговото седалище според търговските регистри. Поради тази причина често се посочва изрично, че тези доходи ще подлежат на облагане само в държавата, за която лицето е местно (Белгия, Австрия). Качеството „местно лице” ще се определи според белезите, които притежава това понятие. Възможна е също така и комбинация от двата критерия.
Предвидена е и специалната хипотеза, в случаите когато фактическото управление на предприятието се намира на борда на кораб. В този случай данъкът ще се събира само в държавата, в която се намира пристанището, където корабът е вписан в корабния регистър (домуването на кораба). Ако това не може да се установи, облагането се предоставя на държавата, на която е местно лице дружеството, което притежава корабите (Италия, Великобритания, Франция).
Тогава, когато морските или въздушни превозни средства се експлоатират от място на стопанска дейност, което не е мястото на фактическото управление на предприятието като цяло, например корабите са предоставени за експлоатация на мястото на стопанска дейност и се намират в неговия баланс, тогава фактическото място на управление би следвало да се приеме, че е в държавата, където се намира мястото на стопанска дейност (Финландия).