8. Децентрализация на държавното управление. Самоуправление. Съотношение между централизация и децентрализация.

Друг начин за формиране и функциониране на държавното управление децентрализацията – част от властта се предоставя за осъществяване от държавни органи или други структури, които са самостоятелни по отношение на централната власт и най-често са избрани от определена общност. Децентрализацията има двойнствена природа. От една страна говорим за децентрализация по някакъв специфичен, професионален признак. В този случай законодателят предоставя право самостоятелно да се решават определен кръг въпроси от различни правни субекти, които съществуват вън и независимо от държавния апарат. Пример за това са висшите училища. ВУЗ-овете сами формират органите си за управление, сами вземат решение за приема на студенти, за обучение, за учебни планове и за предоставяне на определен тип подготовка на студенти. Други примери са органите на адвокатурата, които осъществяват дейност по защита на правата и интересите на гражданите без да са част от държавата. Възможно е подобни органи да осъществяват дейност по квалификацията или по даването на правоспособност за упражняване на определена професия или дейност – Български лекарски съюз, Камара на архитектите, Нотариална камара. В този случай тези организации по силата на закон, но самостоятелно осъществяват дейност, която поначало се осъществява от държавата, но държавата я възлага на тях. Другият тип децентрализация има териториален характер. Това означава, че на определена територия избрани от населението органи осъществяват част от властта и могат самостоятелно и на собствена отговорност да вземат решения по определен кръг въпроси. От гледна точка на устройството на държавата съществуват три нива на децентрализация. Първото ниво това е съществуването на самостоятелни държави в рамките на една федерация. Германия е такъв пример. Второто ниво това е съществуването на т.нар. автономия – при нея местните общности имат самостоятелност, в която има възможност за самостоятелна политика и местните общности имат държавоподобен характер. Третият вид това е местното самоуправление, при което на определена териториална общност се дава възможност за решаване на местни въпроси, известна финансова самостоятелност и самостоятелно поемане на отговорност. В този случай няма политика и вземане на политически решения, както и е в предходните два случая. Самоуправлението е принцип за вземане на решения, който като правило се противопоставя на централизацията. Самоуправлението може да съществува само при определени условия. На първо място трябва да има конституционна или законодателна уредба. По този начин се определя как се формират органите на самоуправление и каква е тяхната компетентност. Самоуправлението се осъществява по определен начин Това става или пряко и непосредствено от населението чрез референдуми, допитвания или общи събрания. Другият начин е населението да избере органи, които от негово име да упражняват местната власт в териториалната общност. Самоуправлението не е безконтролно и затова е предвидена възможност за намеса на държавата в неговите решения. Това означава възможност за съдебен надзор и административен контрол върху органите на местното самоуправление в рамки, установени със закон. Съществуването на местното самоуправление се гарантира и с определена финансова самостоятелност. Това означава, че органите на местното самоуправление могат сами да се разпореждат с имущество и пари в рамките на закона. Между централизацията и децентрализацията съществува определено съотношение. То винаги е конкретно в конкретния исторически или политически момент. Това съотношение зависи от условията, при които се осъществява държавното управление. Обикновено се приема, че децентрализацията е по-демократичният и по-ефективният начин за вземане на решения. Често пъти обаче чрез централизацията и чрез едноличните решения се постига по-голяма ефективност и по-справедливо от социална гледна точка разпределение на ресурси.