8. Злепоставяне.

Обща характеристика. Разграничаване от убийството и телесната повреда. Състави на отделните престъпления /чл. 136 и сл./

1.      Злепоставянето е престъпление, което поставя в опасност живота и здравето на човека. То се отнася само и единствено до здравето и живота, а не до достойнството на личността, както е при клеветата. Отделните състави на злепоставянето са предвидени в Глава втора, Раздел ІІІ на НК. Те фигурират от чл. 136 до чл. 141 НК.
Престъпленията по чл. 136 – 141 НК са сходни с убийството и с телесните повреди, които също имат за обект живота и здравето на човека. По своя престъпен резултат обаче тези престъпления на злепоставяне не предвиждат виновно увреждане (засягане) на живота и здравето на пострадалия, а само виновното им поставяне в опасност (застрашаване). Заради това и съставите на разглежданите престъпления са субсидиарни спрямо тези на убийствата и телесните повреди. Съставите на престъпленията на злепоставяне са приложими, когато не може да бъде приложен някой от първичните състави на убийство или на телесна повреда – защото изобщо не се е стигнало до смърт или телесна повреда на пострадалия, или макар да се е стигнало до някое от тях, деецът няма вина за смъртта или за причинената телесна повреда, а само за предхождащата ги опасност.
Престъпленията на злепоставяне се характеризират с умишлена форма на вина. Престъпленията с непредпазлива форма на вина са присъщи поначало само на резултатните престъпления на реалното увреждане.
Типичната форма и видът на вината за всички състави на злепоставянето са евентуалният умисъл. Ако лицето действа с пряк умисъл, ще е налице опит за убийство. Ако пък действа по непредпазливост, ще става въпрос най-често за дисциплинарно нарушение.
2.      Какво представляват отделните престъпления на злепоставяне?
А) Чл. 136 НК визира престъплението нарушаване на правилата за безопасност на труда. Съгласно ал. 1, „Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, ангажирано в трудова дейност, която налага спазване на правила за безопасност на труда. Такива лица могат да бъдат както обикновени работници – преки изпълнители, така и техните ръководители, които имат задължения в областта на охрана на труда.
Изпълнителното деяние е очертано бланкетно (с бланкетни признаци) – то насочва към правилата за безопасност на труда, които се отнасят до осъществяваната трудова дейност и са действали по време и място на извършване на неспазилото ги деяние. Следователно има се предвид винаги и само онези правила, които са действали тогава, и никога други, включително по-благоприятни за дееца последващи правила – за тези, запълващи бланкетните признаци правила, чл. 2, ал. 2 НК не важи. Наред с това имат се предвид винаги и само онези правила, които са действали там, където деянието е било извършено, и никога други правила, включително издадени от държавата на дееца. Затова ако деянието бъде извършено не в България, а на територията на друга държава, ще се отчитат не българските, а издадените от нея правила за безопасност на труда.
Изпълнителното деяние по чл. 136 НК се осъществява най-често чрез бездействие, например невземане на мерки за обезопасяване на машините. То обаче може да се осъществи и чрез неправилно действие, например нареждане да се работи в минна шахта, която е застрашена от наводнение.
Престъплението е резултатно – на поставяне в опасност. Престъпният резултат се заключава в излагане на опасност животът или здравето на трудещите се. При определени случаи неправилното действие или бездействието може да застраши и други граждани. Ако обаче с деянието са застрашени само такива граждани, престъпният резултат не е осъществен и престъпление по чл. 136, ал. 1 НК няма.
Типичната форма и видът на вината са евентуалният умисъл.
Ако умисълът е пряк, деянието на практика няма да може да се разграничи от опита за убийство.
Чл. 136, ал. 1 НК се прилага субсидиарно спрямо съставите на умишлените убийства или на умишленото причиняване на някоя от телесните повреди. При непредпазливо причиняване на смърт или телесна повреда обаче няма пречки за прилагане и на чл. 136, ал. 1 НК, стига деецът да има евентуален умисъл за предхождащата ги опасност.
По изключение с чл. 136 НК е криминализирано и непредпазливото поставяне в опасност. Съгласно ал. 2, „Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е ...”.
Чл. 136, ал. 2 НК се прилага субсидиарно спрямо съставите на непредпазливите убийства или на непредпазливото причиняване на някоя от телесните повреди, включително на тези при професионална непредпазливост по чл. 123 или съответно чл. 134 НК.
Б) Следващите престъпления са по чл. 137 – 141 НК. Това са различни случаи, когато деецът не се притичва на помощ на лице в опасност.
а) Според чл. 137 НК, Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с...”
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние по чл. 137 НК очертава едно типично двуактно престъпление. То включва два отделни акта, всеки от които сам по себе си не осъществява състав на престъпление.
Първият от тези два акта е излагането на безпомощно лице на опасност за неговия живот, докато вторият акт се заключава в непритичването на помощ на това лице за отстраняване на опасността за живота му.
Престъплението е резултатно – отново на поставяне в опасност. Престъпният му резултат се състои в опасността за живота на пострадалия.
И тук формата и видът на вината са евентуалният умисъл.
б) Според чл. 138 НК, „Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само лице, което е правнозадължено да се грижи за безпомощното лице. Няма значение от какъв вид е неговото задължение – административно, трудово или чисто гражданско.
Изпълнителното деяние се изразява само и изцяло в бездействие – деецът поставя в опасност за живота на безпомощно лице, но за разлика от чл. 137 НК той не е участвал в създаването на опасността. Деецът осъществява изпълнителното деяние само чрез неоказване на помощ на лице, което се намира в опасност за своя живот. Иначе, ако деецът е участвал и в създаването на опасността за лицето, ще се приложи предходният чл. 137 НК. Следователно разглежданият състав по чл. 138 НК е субсидиарен спрямо него.
Престъплението е резултатно – пак на поставяне в опасност. Престъпният резултат е като по предходния чл. 137 НК – опасност за живота на безпомощно лице, но с тази особеност, че тук тя не се създава от дееца. Деецът само я оставя да съществува, като единствено оставя безпомощното лице в опасност за живота му.
И тук формата и видът на вината са евентуалният умисъл.
в) Според чл. 140 НК „Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с ...”
Субект на това престъпление може да бъде само водач на всякакво превозно средство, който е участвал в пътнотранспортно произшествие.
Изпълнителното деяние се осъществява, както и по чл. 138 НК, само чрез бездействие. То се свежда до неотстраняване на опасност за живота или здравето на друго лице, което е пострадало в пътнотранспортно произшествие.
Престъплението е резултатно – на поставяне в опасност. Престъпният резултат се изразява в някаква опасност за живота или здравето на пострадалия, която деецът не отстранява. Не е необходимо пострадалият да е в опасност за своя живот; достатъчно е да е получил някаква психическа или физическа травма и да се нуждае от помощ.
И тук формата и видът на вината са евентуалният умисъл.
Съставът на разгледаното престъпление се поглъща от този на чл. 343, ал. 2, пр. ІІІ НК – за бягство от местопроизшествието на извършилия пътнотранспортното произшествие.
г) Според чл. 141, ал. 1 НК „Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с ...”.
Субектът тук също е особен. Той може да бъде само лице, което независимо от своето образование упражнява някакво медицинско занятие – лекар, фелдшер, медицинска сестра.
Изпълнителното деяние се изразява в непомагане на болен или на родилка, като не е необходимо те да са в опасност и деецът да не я отстранява. Достатъчно е само да има покана за помощ на някого от тях,  на която деецът не се отзовава.
Престъплението е формално, на просто извършване. Няма предвиден престъпен резултат, понеже не се изисква да има опасност.
Предвид на това, че престъплението е на просто извършване формата и видът на вината могат да бъдат винаги и само пряк умисъл.
Най-после, ако е имало опасност за пострадалия и по отношение на нея е налице евентуален умисъл, деецът се наказва по-тежко съгласно чл. 141, ал. 2 НК.
д) Чл. 141, ал. 3 НК се прилага субсидиарно както спрямо ал. 1 и 2 на същия член, така и спрямо чл. 138 НК. Според тази ал. 3, „Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с...”,
Субект може да е само лице, което не упражнява медицинско занятие, но въпреки това е правнозадължено да окаже медицинска помощ – болногледач.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие: неоказване на медицинска помощ на нуждаещо се от нея болно лице.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като не е предвиден престъпен резултат – каквато и опасност за болния. Тук никога няма опасност за неговия живот. Иначе би се получило оставяне на безпомощно лице в опасност за живота му и би се приложил чл. 138 НК.