8. Типологизация на политическита система.

В резултат на дейността на политическите институции, съобразно възприетите норми, ориентации и ценности се формира определен политически режим. Според повечето изследователи самото понятие „политически режим” дава представа за политически ред в държавата, а също така е качествена характеристика на политическата система. Освен това политическият режим показва степента на политическа демократизация на държавата.

В политическата система има различни типове, но в последните години надделява разбирането за два типа политическа система:
 Първи тип – демократични политически режим.
 Втори тип – авторитарно-тоталитарни режим.

Първи тип: Демократичните политически режими се отличават със следните особености:
• конституционно закрепени права и свободи на гражданите;
• разделение на властите (ЗВ, ИВ и СВ);
• наличие на политически плурализъм;
• свобода на словото и печата, т.е. гарантира се свободата на четвъртата власт;
• право на гражданите да се сдружават в различни обединения;
• строго спазване на законната демокрация и реда в обществото.

Появяват се следните 3 разновидности:
1. първа разновидност – парламентарни режими
2. втора разновидност – президентски режими
3. трета разновидност – полупрезидентски режими

Първа разновидност – класическият парламентарен режим се характеризира със следното:
• изпълнителната власт се разделя между правителствения кабинет и президента.
• политическа отговорност на правителството пред парламента. То се одобрява от парламента и периодично се отчита от него и има задължението за незабавна оставка, ако му бъде гласувано вот на недоверие.
• възможността за предсрочно разпускане на парламента от президента.

Втора разновидност – класически пример на президентски режим е САЩ. При този тип режими се наблюдава силно разделение между законодателната и изпълнителната власт.

Трета разновидност – полупрезидентски режим. За пръв път Морис Дюверже го въвежда като понятие. Класически пример на полупрезидентски режим е Франция. Този режим се отличава с това, че изборът на президент става с всеобщо и пряко гласуване. Президентът има увеличени правомощия в сравнение с парламентарния режим.

Втори тип: Авторитарно-тоталитарен режим – най-общо тези режими се характеризират с особено състояние на политическата система, при което се отличават властните ресурси от обществото към йерархията, към отделна група или отделна личност. Тези режими също не са еднакви и се проявяват в следните разновидности:
1. първа разновидност – авторитарни режими – основават се на едноличната авторитарна диктатура и обикновено са резултат от преврата на военните.

Според Джовани Сартори тези режими изключват демокрацията и се отличават с голям авторитет, свързан със злоупотреби и смазване на свободата. Класически примери са военните диктатури в Латинска Америка през 60-70те години на XX век.
2. втора разновидност – тоталитарни режими. Разновидности на тоталитарните режими:
• Хитлеровият нацизъм (1933-1945)
• Фашизмът на Бенито Мусолини в Италия (1922-1944)
• Режимите в Португалия и Испания до средата на 80те години. Те са симбиоза между авторитарни и тоталитарни режими.
• Комунистическите режими. Те също не са еднакви, обединява ги Марксиската идеология и латинската диктатура в Москва. Започва се от крайния Сталински тип до по-меките форми в Централна и Източна Европа (СССР/ГДР);(Куба/ Чехия)
• Перестройка на Михаил Горбачов след 1984 г.
• Режими, основаващи се на базата на религиозния фундаментализъм. В момента можем да го наблюдаваме в Саудитска Арабия и в Иран.