8. Личността в криминологията. Методи за изучаване на личността

1. Проблемът за личността е един от основните в криминологията, но следвайки традицията, тя се ограничава с личността на престъпника. Логиката на криминол.познание изисква да се излезе от по-тесните рамки и се премине към изучаване на личността изобщо. Кр. не е правна или наказателноправна наука, а е самостоятелна обществена наука и не е оправдано интересът й към личността да се свежда само до личността на престъпника. Кр. не „обслужва” само наказателноправната теория, наказателния процес и пенитенциарната практика. Тя има по-широк предмет и научните й проблеми не следва да се вмества в рамките, определени й от други науки. Първо, и досега криминологията, развивайки теорията на личността, не се е ограничавала единствено с проблема за личността на престъпника. Макар и оспорван, доколкото се признава правото на съществуване на виктомологията, проблемът на личността на жертвата също се поставя. Личността на третите лица е изцяло неизследван в Кр.проблем, като същевременно, за да се разкрие съдържанието и ролята на конфликната ситуация /предкриминалната и криминалната/ от важно значение е да се установи присъствието на 3ти лица, тяхното поведение и „приносът” им в разрешаването на конфликта. Т.е. освен престъпникът и жертвата нас ни интересуват и личността на свидетелите- 3те лица, които са участвали и не на последно място- изучаването на хората, които са двойници на престъпниците и на жертвите. Всеки един научен проект вече, за да може да покаже добри резултати, се ограничава не само с тези, които имат определено процесуално място, но и с хора, които нямат нищо общо с правосъдието- хора, които са двойници на престъпниците и на жертвите.
Особен интерес представляват и контролните групи- като специфичен обект на криминол.изследвания те най-много доближават Кр. до общата теория на личността.
Второ, с нарастване на интереса към теорията за превенцията и разработването на нейните проблеми се поставят нови задачи за изучаването на личността изобщо. Развитието на социалната и особено на индивидуалната превенция изисква Кр. да включи в своята проблематика изучаването на лица, неизвършили престъпления и дреги противообществени прояви, независимо дали са изложени или не на въздействието на определени рискови фактори. Планирането и осъществяването на превантивните мерки не са възможни само на основа на инф-ята за личността на престъпника и от тук идва и необходимостта да раглеждаме проблема за личността на по-широка основа. Проблемът, който следва да постави и реши съвременната Кр.наука е не толкова и не само за личността на престъпника, а за човешката личност в определени нейни аспекти, доколкото тя има отношение към извършеното престъпление.
2. Подход към изучаване на личността- Кр. в своето развитие е дала достатъчно примери за това как личността се превръща в мистификация. И за да не се превърне „призрачна фигура”, е необходимо да се търси емпиричният човек. Само в процеса на комплекстното изучаване на личността може да се разкрие същността на личността, както и онези криминологични аспекти, които имат значение за теорията и практиката на превенцията и контрола над престъпността.
Динамичният подход към антисоциалната дейност на престъпника, към антисоциалната, правомерна или неутрална дейност на жертвата, поведението на 3те лица и особеностите на тяхната психика дава възможност да се търси най-общата позиция на поведение на личността в Кр. Поведението не е изразено под формата на еднократен акт или на продължителна дейност, осъществявана в различни пространствени и времеви граници. Поради това изучаването на личността е възможно главно като ретроспекция.
За да се изясни същността на личността не е достатъчно само връщането към миналия факт- това е само повода за започване на изследователския процес, който следва да обхване миналото, бъдещето и настоящето на личността. Но каквито и методи да се използват остава проблема за ограничаване на субективността на инф-ята. Всеки акт, свързан с престъплението е едно преживяване, съзнанието често е атакувано, поради което не винаги преживяванията могат да бъдат възпроизведени в тяхната пълнота и дълбочина- това налага изследването да започне непосредствено след извършване на престъплението, когато компенсаторните механизми не са се развили прекалено много. Предпоставките са прекалено много, но 2 имат най-голямо значение: общиственото мнение и институционалната намеса, годна да измени същестевни елементи от структурата на личността, нейни ценностни ориентации и отношения.
При престъпниците измененията се изразяват: 1/развитие на социална мимикрия, като средство за завоюване на престижно положение; 2/ хипертрофиране на някои качества на собствената личност или самото престъпление с цел да се извоюва престиж сред осъдените или евентуално лидерство и 3/ в резултат на продължителни действия се проявява психическа самозащита, отразяваща големи промени в самосъзнанието на осъдения с оглед до степен да снеме отговорността за извършеното престъпление и тотално да се противопостави на обществото, като се преследват се 2 основни гр.цели: цялостно оневиняване или смекчаване на обществения укор с оглед на морална реабилитация и стремеж за оневиняване пред себе си с оглед възстановяването на психичния баланс.
Жертвата и 3те лица също могат да бъдат под различни въздействия, ограничаващи тяхната активност, като не е изключено при определени съображения те и съзнателно да се опитат да прикрият истината- поради нравствени предразсъдъци или страх или нежелание да сътрудничат на правозащитните органи. Има и обективни предпоставки- възприятията избледняват с времето, нарушава се вътрешната логика, прокрадав се съмнение.
Формирането на личността и особено на престъпника и част от жертвите е продължителен процес, протичащ много интензивно след институционалната намеса, поради което и самото изследване изисква по-дълъг период за наблюдение на измененията на личността и съответните формиращи механизми. На тази основа могат да се формират и различни изследователски задачи, чрез разкриване на: социалнопсихическите свойства и качества на личността, ценностната ориентация и насочеността на престъпната активност и стента на „криминалната поразеност”; факторите за десоциалното развитие на личността- класифицирането им и аранжирането им според степента на криминогенност в отделните периоди от живота на престъпника; механизмите на престъпното поведение изучаване потребностите, интересите, мотивите и процеса на мотивиране, решението и неговата структура, социалнопсихологично отн-е към пр-ето, жертвата и наказанието, към престъпника и др.; зависимостта на активността на личността от възрастовите й особености; взаимодействие между бъдещия престъпник, средата и жертвата и отражението й във формиране на личността на престъпнки и в механизма на извършване на пр-то и др.
Превъзпитанието на най-десоциализирането личности- рецидивистите е свързано с със създаване на съответните материални условия на живот в корекцианните заведения и психологичесик условия на труд. Тези взаимоотношения подлежат на регулиране и контрол, като наред с тях съществуват и неформални отн-я, които трудна се поддават на контрол. В тази връзка е важно изучаването на факторите на ресоциализация на престъпниците /социално-икономически и психически, подготовка на обществото и системата от органи за неговото осъществяване и т.н./, а също и вътрешната готовност на престъпника за ресоциализация, измененията в сферата на потребностите, интересите и т.н. след освобождаването; изследване на личността в неформалните групи и механизми на превръщането им в негативни; изследване особеностите на престъпната активност на жените и др.
Тръгвайки от емпиричния човек, изследователят иска да определи социалния тип на престъпника- крадец, присвоинел, убиец и др. на жертвата или на 3те лица. Разкриването на структурата на личността е от голямо значение за прогонозата на нейното изменение и развитие.
3. Цели на изследване- целите на изследване определят границите, в които следва да бъде изучена личността. Цялостното изследване на проблема за личността в криминологията е сложен и трудоемък процес, който обхваща няколко етапа:
- изучаване личността по време на предварителното производство- това предполага изследователският процес да започне с образуването на производството независимо от изхода му т.е. ндали ще приключи с обвинителен акт или със заключение за прекратяване. Изследването обхваща нормалната и патологичната личност или личността със симптоми на отклонение. Принадлежността на престъпника към негативната социална група и анализът на престъпното му поведение позволяват да се установят механизмите на престъпната активност на личността. По време на предварителното разследване може най-точно да се установи социални дистанция на личността в социалните общности, да се измери степента на груповата интеграция. В процеса на разкриване механизма на личността в конфликтната ситуация се поставя въпросът за недостатъчно разработената психологическа теория на решението- индивидуално и групово и близостта до престъплението позволява да са навлизи в ситуацията и да се разкрие нейното съдържание. Т.е. на този етап на наказ.процес съществуват най-много предпоставки за многостранното изучаване на личността и нейната структура;
- на настоящият етап от изучаването на личността в Кр. може би най-голямо значение придобива подходът в изследователският процес, дали подобно на Гълфърд следва да се приемат свойствата на личността: темперамент, интереси, потребности, способности, физиология и др, или като Айзък да се премине към многопластово изучаване на личността, като се използва и специална методика. Разгариначането е необходимо с огледа на методиката, използвана в психодиатностиката, като в изпълнението му участват различни специалисти: криминолози, юристи, психолози, педагози, психиатри и др. Този подход определя комплексния хар-р на проблема за личността в Кр., като основните аспекти са: 1/социологическият; 2/психологическият; 3/социалнопсихологическият; 4/медицинско-психиатричният, а при непълнолетните и педагогическият- в съвкупност те определят криминологичният тип личност.
4. Методи за изследване на личността
4.1. Социологически методи- най-надеждното средтство за събиране на първична инф-я посредством интервю или анкета е стандартния въпросник за изучаване на личността на престъпника, жертвата, 3те лица и контролите. При някои изследвания и особено при непълнолетните този въпростник може да бъде използван и за събилане на инф-я от родителите.
Криминологичната инф-я съдължа: 1/социално-демографски и други данни- пол, възраст, образувание, соц.произход, семейно положение и др.; 2/наказателноправни данни- вземане на отчет от детска педагогическа стая, минали осъждания, настъняване в трудововъзпитателно училище и др.; 3/ социалнопсихологически данни- взаимоотношения в семейството, атмосфера, отношение към училище, другарска среда; хар-р и съдържание на конфликната ситуация; отношение към социални ценности и др. и 4/ данни за нравствените качества на личността и собственото поведение; представи за добро и зло, дълг, собствен мироглед, идеал; физически и други качества- глухота, слепота и т.н.
4.2. Социалнопсихологически методи- те се използват за разкриване социалнопсихичните закономерности за развитие и поведение на личността изобщо. С методите на социологическото изследване- анкета, интервю или наблюдение могат да се установят особеностите на формиране на ценностните отн-я и ориентации в процеса на общуването. Всички останали методи и особено тестовете имат спомагателно значение.
Интерес за Кр. представлява принадлежността на личността към неформалните групи- позитивни, негативни или маргинални. В сферата на престъпността най-изразено е поведението на малките групи. Различията между позитивнати е негативните групи са главно с оглед на тяхната устойчивост и емоционално-психична връзка. Социометричният тест на Ж.Морено дава възможност да се изследват негативните групи за прекарвне на свободното време, а също и криминалните, когато те са повече от 2ма души. Данните от изследването са под формата на социограма, кат отеста е добро средство за разкриване структурата на групата и нейният лидер.
Специални тестове могат да се разработят за изучаване на правосъзнанието на престъпника, жертвата и 3те лица, които могат да се използват и в групата на контролите, за да се разкрият приликите и отликите от граждани, които не са извършили престъпление.
Метод на писаната автобиофрафия- източник на информация, който има субективен хар-р, но често съдържа и данни, които водят изследователя в процеса на изучаване на личността. Изследваните лица трябва да напишат сами своята автобиография, която може да е в свободна форма или да следва предварително изготвен план. Целта- да се разкрият важни моменти от живота им за разкриване на тези моменти, които са довели до тяхното криминализиране.
4.3. Психологически методи- тези методи имат спомагателно значение в криминологичното изследване. Много от тях са добили известност, доказали са своите положителни страни и няма основание да бъдат отричани при изучаване на личността на престъпника, на жертвата или на 3те лица. Има спорове относно възможността с тези тестове да се разкриват основни свойства на личносттаа, предлагат се корекции и модификации.
Видове тестове-
4.3.1. Проблемът „субкултура-човек” е един от най-старите в Кр. На тази основа се поставя и въпросът за зависимостта между интелектуалното равнище на личността и конкретното престъпление при изучаване на индивидуалното престъпно поведение:
- скалата на Бинер-Симон е най-често използваният метод за измерване на интелигентността;
- тест на Рейвън- с помощта на разработени от него прогресивни матрици се установява способността за схващане и използване на логическите отношения, изразени в невербални материали;
- скала на Векселер;
- тест на Айзенг- тест за измерване интелигентността или по-скоро на онази нейна страна, която той сам нарича: „скорост на умствените процеси”. Тестовете на Айзберг позволяват да се търси пластичността на интелекта, а също и характерът на изследваното лице, неговата настойчивост.
4.3.2. Проективни тестове /новите аспекти на развитие на Кр. налагат използването им/- картинният тест на С.Розенцвайг- пригоден е за изследване на лица с различно интелектуално равнище, поради което може да се използва и при различни категории престъпници. Картинният тест на Розенцвайг дава възможност да се разкрият особеностите на реакциите на личността, поставена в затрудняваща я ситуация. С него се установява една от важните страни на личността- нейната агресивност, насочеността й и видът на реакциите.
4.3.3. Тематичтият аперцептивен тест /ТАТ/, при който анализът на отделните картини се прави по посока на героите и обстановката. Тук личността се диагностицира въз основа на реакцията на достатъчно определени дразнители;
- тест на Роршах- или още: тест на мастилените петна, които дава възможност за по-голямо продуциране и проециране на личността. Този тест е използват още от самото начало на лонгитудиналното изследване на Ш. и Е.Глюк от края на 30-те год. на 20 век.
4.3.4. Вземането на решение да се извърши или не престъплението или изборът на вариант на поведение на жертваат или 3те лица представлява важен момент в Кр.изследване /поначало това е мисловна, интелектуална дейност, проявяваща се в различни времеви граници, с различна бързина и качество/. Тази възможност предоставя тестът на Дауни- и то онази част, която се отнася до бързината на вземане на решение и силата на решителността на реакциите посредством установяване на реакциите на противопоставяне на изследваното лице на поставената задача. При изучаваен на тази страна от психичната дейност на личността трябва да се отчитат емоционалното състояние на изследвания и неговата психическа „натовареност”. В конфликната ситуация именно емоциите могат да се превърнат в своебразен катализатор на вземане на решението. Експерименталното им изследване е възможно, но по деонтологични съображения не е допустимо това да става в провокирана конфликтна ситуация.
4.3.5. Тестът на Айзек за изследване на личността може да намери важно място в криминол.изследователски процес. Той е разработен с оглед на разбирането на Айзек, че фундаменталните параметри на структурата на личността се определят от 2 фактора: невротизъм /представлява параметър, в съответствие с който всеки индивид може да се разположи между 2 полюса/ и екстраверсия-интроверсия /факторът се характеризира с висока степен на насищане при екстровертите и висока степен на отрицателно насищане при интровертите/, като на тази основа се определят и типовете поведение- екстровертно и интровертно.
4.3.6. Самооценка на личността- този метод има голямо значение за изучаване регулацията на поведението и заедно с това разкрива и някои съществени страни на личността, но самооценката е винаги субективна.
Като източник на инф-я освен вербалния контакт може да служи методът на профилите- той позволява да се оцени степента на проявление на определено качество на личността. По-богата инф-я дава полярният профил, тъй като изследваното лице трябва да избира степените на проявление мужди 2 полярни качества.
4.4. Татуиовки- татуировките са своеобразен източник за някои качества на личността и преживяванията й в определени ситуации. Те са източник на социалнопсихична информация и особено за изясняване взаимоотношенията в определени среди.
- метод на изучаване на татуировките- татуировките са своеобразен източник на информация. В миналото татуировки са си поставяли сами лишените от свобода, тези, които са отбивали военна служба, моряците. Всяко едно лице, което постъпва в местата за лишаване от свобода, задължително се описват татуировките му. В зависимост от татуировката може да се направи следната класификация: 1/лица, проявяващи привързаност към рода и приятелите; 2/арогантни и агресивни; 3/търсещи форми за материализиране на идеята за независимост и свобода; 4/лица, при които татуировките отговарят на професионалната им ангажираност; 5/неориентирани, татуирали се по механизма на подражанието или повнушение и др. Първите изследвания на татуировките в областта на Кр. са от 19-ти в.- Ч.Ламброзо определя важността им като източник на познание на човека-престъпник, но сега вече татуирането е мода и не е свързано с определена субкултура.
4.5. Психиартично изследване- то е необходим компонент на комплексното криминологично изучаване на личността и се изчерпва почти изцяло с изследването на престъпника и в отделни случаи на жертвата. Негов обект са лицата с паталогична психика, извършили престъпления, жертвите и 3те лица. Основен проблем с апсихопатните личности и личностите с акзентуации на характера. Методите на изследване са установени в психиатричната практика: снемане на анамнеза и преглед на лицата. При клиничното изследване се използва и наблюдението. Съвременното психиатрично и психологично изследване не се оказва много перспективно в клинични условия.
5. Оценка и значение на информацията- със събирането на инф-я приклячва определен етап от изследователския процес, като от гл.точка на нейните източници тя би могла да бъде характеризирана като значително субективна. Верификация на тази характеристика, както и на степените на субективност, може да се извърши чрез събирането на инф-я от документи на органите на предварителното производство и съда. Тя обаче не служи само за коректив, с нея продължава изследователският процес за многостранното изследване на личността.
Обобщените резултати от изследването разкриват параметрите на личността в нейната социална и антисоциална изява до извършването на следователския процес. За мвого хора това е повратен момент в живота им и по отношение на тях започват да действат фактори, годни да изменят значително съществени страни на личността, включително да се формира и престъпник-рецидивист. Но формирането на личността на престъпника или нейната ресоциализация е продължителен и противоречив процес, за да се разкрият неговите закономерности е необходимо да се проследи развитието за по-голям период от време.
2ят период на изследването може да започне след 3 или 5 год. като се проследяват измененията в личността на всички, които са били изследвани.
3ят период след 3 или 5 год. проучването може да се повтори по отношение на новия контингент определен след справка в бюрото за съдимост.
4ят период - след изтичане на 10 г. период може да се приеме че изследователския процес е приключил и да се изучат всички механизми на формиране на личността на престъпника, жертвата и 3те лица и тяхното поведение.
Обобщеното изучаване на лиността неминуемо би обогатило криминол.познание, а с това и теорията на личността на престъпника, на жертвата и на 3те лица. То е необходимо условие за определяне типа личност и нейната индивидуалност в Кр. Личността е всеобемащото, глобалното и включва многостранните социално-положителни и социалнонегативни свойства и страни- тя е социално битие на човека, такъв какъвто той е в даден период.