7. Престъпления по международното право.

Престъплението по Международното право е основно понятие по международното наказателно право. Понятието престъпление по международното право няма легална дефиниция.
Престъплението по международното право е юридически факт, по силата на който възниква наказателноправното отношение. Това отношение е много сложно - то е отношение между държавата, респективно общоността на държавите, и държавата, когато субект на престъплението е държава или общност от държави.

Престъпленията по международното право имат същите качества както престъпленията по  международното наказателно право. То винаги е човешка постъпка, независимо кой е субекта. В правото престъплението е винаги е деяние. Деянието за да е престъпно трябва да е общественоопасно, обществената опасност е негово определящо качество - качество, което е обективно, неюридическо, обществено и историческо обусловено. В  международното наказателно право понятието обществена опасност отсъства като обикновено се говори за нарушаване на международното право. Противоправността е самостоятелен признак на престъплението по международно право - тя изразява забрана за извършване или неизвършване на определено деяние. Противоправността и обществената опасност на деянието са взаимно свързани.

Вината е основно качество на престъплението по международното право. Вината е субективно отношение на дееца към общественоопасния характер и последиците на извършеното деяние. Вината има две форми умисъл и непредпазливост.
В международноправните норми формата на вината по начало не се посочва, но при най-тежките международни престъпления формата на вината обикновено е умисъл.
В случаите когато субект на престъплението е държавата въпросът за вината не отпада.
Преобладаващата чат от престъпленията по международното право се извършват със специална цел.

В международното наказателно право по-голямо значение предобива прекият умисъл и по точно предварителният умисъл. Д. Михайлов посочва трите момента характеризиращи предумисъл:
1) решението за извършване на деянието да е взето предварително. За извършване на престъпления с международен елемент е възможно решението да се вземе за няколко часа;
2) решението трябва да е взето в сравнително спокойно състояние;
3) това състояние включва обсъждането на мотивите за и против извършване на деянието
.
Престъпленията по международното право се извършват обикновено в сложни по съдържанието си ситуации.
При така нареченият внезапен умисъл няма обсъждане на въпроса "за" или "против" в сравнително спокойна обстановка. Внезапното решение е породено от поведение, което изисква бързи действия. Внезапният умисъл може да има много общо с афектният умисъл. В действителност извършването на престъпления в международното право в състояние на афект има по ограничено поле.

За международното наказателно право значение има хипотезата за съгласуваност между предумисъл и евентуален умисъл.
Въпроси възникват във връзка с другата форма на вина - непредпазливост. Обстановката при която се извършват престъпленията по международното право не изключва да бъдат извършени по непредпазливост. Непредпазливостта може да се прояви като самонадеяност - наричана още съзнателна непредпазливост, при която деецът има представа за резултата но има субективната увереност че ще ги избегне, и като небрежност - представляваща неосъзната непредпазливост.

Наказуемост
Наказуемостта е другият международен признак на престъпленията по международното наказателно право. Освен че е общественоопасно, виновно и противоправно денянието трябва и да е наказуемо.
Наказуеми са само определени общественоопасни деяния, които нарушават международноправни и вътрешноправни забрани. В наказуемостта се отразява противоправността. Наказанието е определената по съответният ред мярка, наказуемостта е основанието за налагане на една или друга мярка.
Наказуемостта се изключва при наличието да определени обстоятелства - малозначителност на деянието, невменяемост на дееца, недостигнатата възраст за привличане към наказателна отговорност, последващо отпадане на обществената опасност на деянието.

Наказание по международното наказателно право
Наказанието е установена от закона мярка на държавна принуда налагана от съда на лице извършило престъпление. Що се отнася до превантивният характер на наказанието, то изпълнява две основни функции - специална и генерална превенция. Основните принципи на които трябва да отговаря наказанието са:
- неговата законна установеност
- съразмерност на наказанието за извършеното престъпление по вид и размер
- принципът за индивидуализацията изисква наказанието да бъде съобразено с конкретното престъпление и личността на дееца
- наказанието няма за цел да причинява физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство
- принципът за личната наказателна отговорност.

Тези принципи в международното наказателно право имат своята корекция: Първо - принципът за личната наказателна отговорност не се приема еднозначно - освен физическо лице наказателноотговорни са държавата и юридическите лица. Второ, в международното наказателно право остава нерешен въпросът за законоустановеността на наказанието. В международното наказателно право се приема, че е достатъчно с международният акт да се обяви престъпният характер на определено деяние, а международният съд да се ръководи от предвидените в националното законодателство наказания. Наказанието за престъпления по международното право може да бъде наложено единствено от съд. В международното наказателно право се отдава голямо значение на прнципа на индивидуализация на отговорността. Принципът на неотвратимост на наказанието има универсален характер на всяка наказателноправна система. Този принцип утвърждава убеждението, че всеки извършил престъпление по международното право не трябва да избегне отговорността.

Определение на престъплението по международното право
В международното наказателно право няма еднаквост в разбирането за престъпленията по международното право. Международното наказателно право съдържа система от мерки за защита от най-сериозните посегателства срещу международният правен ред. За тежките престъпления се предвиждат и действия на международното сътрудничество за привличане на лицата към отговорност. Развитието на проблема за престъпленията дава основание за обособяването на най-тежките от тях в 4 групи:
- престъпления против мира;
- военни престъпления;
- престъпления против човечността;
- престъпления против човечеството.

Определението на понятието престъпление с международен елемент е дадено в националното законодателство - общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Д. Михайлов определя международното престъпление като международно-опасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от международното право за наказуемо.