7. Видове избирателни системи.

Избирателните системи се класифицират в зависимост от използваната система, в зависимост от принципа, който заляга в тези системи.
Избирателните системи се делят на 3 типа:
1. системи, които възприемат принципа на мнозинството – мажоритарни избирателни системи, при тях формулата на победата е най-много гласове,
2. пропорционални избирателни системи – резултата се определя на принципа на пропорцията, или съответствието между гласове и мандати,
3. смесени избирателни системи, които едновременно използват, както принципа на мнозинството, така и принципа на пропорцията.

Това деление е условно, дотолкова, доколкото е възможно да се гласува и изборния резултат да се определя въз основа на гласовете, а разпределението на мандатите да е относително пропорционално. Възможно е и обратното, да са пропорционални избирателни системи, но при гласуване и определяне на изборния резултат да се получи една диспропорционалност на политическите партии, т.е. резултата е мажоритарен.
Тези системи не могат да се разглеждат като алтернативи, защото предимствата на едните се явяват недостатъци на другите. Няма идеална избирателна система, т.е. да комбинира само положителни страни и ефекти и да няма недостатъци. Прилагат се около 90 различни типа избирателни системи. В практиката са разработени много повече избирателни системи, но стремежа е да се създаде единна избирателна система, която да отговаря на единна система за демократично управление.
Трите системи исторически възникват в тази последователност – мажоритарни, пропорционални и смесени, но те не произтичат една от друга. В зората на политическата демокрация почти навсякъде се прилагат мажоритарни избирателни системи, те се определят на базата на мнозинството за вземане на решение. Изхожда се от презумпцията, че мнозинството винаги е право. Мажоритарните системи се използват, като се заимстват от системата на формиране на висшия духовен клир, т.е. те са заимствани от църквата и се използват за формиране на парламенти.
По-късно в средата на ХІХ в. се прилагат пропорционални избирателни системи, но ако мажоритарните се използват по силата на една традиция, която съществува от древността и по начало не се обосновават теоретично, на базата на някакви демократични критерии, то пропорционалните системи са разработени и обосновани теоретично, след което са въведени в практиката на страните от Западна Европа. Относително бързо се възприемат от всички страни и те към момента са доминиращите избирателни системи.
Годините след ІІ св. война, на базата на получения и анализиран политически опит, постепенно се появява стремеж за разработване и прилагане в изборното законодателство на смесени модели. Целта е да се комбинират положителните свойства и да бъдат сведени до минимум техните отрицателни черти. Тези системи съществуват, но техният основен недостатък е изключителната сложност на правилата, голямата трудност на самите избиратели да се ориентират как следва да гласуват и как след това се отнасят техните гласове към изборния резултат. Смесените избирателни системи не навлизат бързо в политическата практика.