7. Престъпления против здравето.

Същност на телесните повреди. Видове телесни повреди /чл. 128 – 130/. Умишлено и непредпазливо причиняване. Отговорност във връзка с венерическите заболявания /чл. 135/.

1.      Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост – на физическите функции на органите и тъканите в неговото тяло. Телесна повреда са и физическата болка, и страданието. Венерическите заболявания също се смятат телесна повреда.
Необходимо е да се прави разлика между убийството и причиняването на телесната повреда, чийто състави се отнасят като поглъщащ към погълнат. Това разграничаване не е трудно, ала нужно на практиката в случаите, когато пострадалият е ранен, но останал жив. В тези случаи се налага да се изясни, дали е налице опит за убийство, който също поглъща причиняването на телесни повреди, или е налице единствено довършено причиняване на някоя от телесните повреди.
Ще е налице винаги и само опит за убийство, ако деецът има пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Прекият умисъл за причиняване на неговата смърт се определя по следните три критерия – мястото на удара, средствата на удара и силата на удара. Когато мястото на удара е жизненоважно (глава, корем, сърдечна област), средствата на удара могат да причинят смърт (нож, брадва, пушка) и силата на удара го прави смъртоносен, приема се, че деецът е искал да умъртви пострадалия и следователно има пряк умисъл за убийството му. Ако обаче такъв умисъл няма, налице е само причиняване на телесна повреда.
Отношението на поглъщане е характерно не само между съставите на убийството и съставите на телесните повреди. Съставите на отделните видове телесни повреди – тежка, средна и лека, се намират помежду си в отношение на поглъщане. Затова в случаите, когато с едно деяние се причиняват някому два или повече различни вида телесни повреди, то съставлява само едно престъпление, което се квалифицира съобразно най-неблагоприятната за пострадалия телесна повреда.
Престъпленията, с които се причинява някаква телесна повреда, са винаги резултатни престъпления, при това на реално увреждане. За да има довършено престъпление, трябва да се стигне до засягане на здравето.
2.      Съществуват различни критерии, по които може да се класифицират видовете телесни повреди. Съществените критерии обаче са два.
А) Първият е степента на засягане. По този критерий телесните повреди биват:
- тежка телесна повреда;
- средна телесна повреда;
- лека телесна повреда.
Б) Вторият съществен критерий за подразделяне на телесните повреди е формата на вина, с която телесната повреда се причинява. По този критерий телесните повреди биват:
- умишлена телесна повреда;
- непредпазлива телесна повреда.
3. а) Тежка телесна повреда означава такова разстройство на здравето, което се дължи на загуба на някакъв жизненоважен орган или жизненоважна функция. Тежката телесна повреда е налице, когато се стига до някое от следните засягания на здравето, предвидени изрично в чл. 128, ал. 2 НК:
- продължително разстройство на съзнанието. Това означава непригодност на пострадалия да се ориентира и контактува с околните. Необходимо и достатъчно е това състояние да бъде за неопределено време, не е нужно то да е необратимо (завинаги).
- Постоянна слепота с едното или двете очи. Тя означава да не могат да се възприемат очертанията на предметите с едното или с двете очи дори от най-близко разстояние. Не е нужно обаче едното или двете засегнати очи да нямат изобщо възможност да реагират на светлинен дразнител. Слепотата им трябва да бъде постоянна. Тя е налице, когато зрителната функция на окото е загубена безвъзвратно.
- Постоянна глухота. При нея е налице загуба на слуховата функция и на двете уши – загубата на слуха само с едното ухо не е тежка телесна повреда. Пострадалият следователно не е способен изобщо да чува; той не може да възприема дори от близко разстояние обикновени звукови сигнали и говорна реч. Загубата е постоянна (необратима).
- Загуба на речта. При нея е налице загуба на говорната функция – пострадалият не е в състояние да влиза в словесен контакт с другите хора, защото не може да изразява мислите си чрез членоразделна реч. Тази загуба е също постоянна (необратима).
- Детеродна неспособност. За мъжа това се изразява в невъзможност да извършва оплождане, а за жената – в невъзможност да зачева. И тази загуба е постоянна.
- Обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган. Това е такова загрозяване на главата, предимно на лицевата й част, вследствие на което се стига и до разстройване на речта, като се затруднява говорната функция, или до разстройване на дейността на сетивен орган, като се затруднява функцията на зрението, слуха или обонянието. Тук речта или сетивният орган не са загубени, а само разстроени, но постоянно.
- Загуба на единия бъбрек, слезката или крило на белия дроб. Такова увреждане се получава, когато някой от тези органи не може да действа по своето предназначение. Без значение е дали се е наложило неговото оперативно отстраняване или такава намеса не е била нужна.
- Загуба или осакатяване на крак или ръка. Изброените части на тялото са отнети (отстранени) или напълно парализирани и не могат да осъществяват своята функция.
За да бъде осакатена ръката, достатъчно е да липсват или да не работят палецът и показалецът. За да бъде осакатен кракът, достатъчно е да липсва стъпалото или петата, или той да бъде парализиран.
-        Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Това е такова болестно състояние, което се отличава с голяма продължителност; то трае неопределено време, като не е нужно да бъде необратимо (завинаги). Не е нужно и това да бъде засегната всяка част и дейност на организма, нито пострадалият да може да умре винаги – във всяка една минута. Достатъчно е разстройството на здравето да бъде такова, че да дава отражение върху целия организъм и да може неограничен брой пъти да прерасне в такова усложнение, което да доведе до смърт на пострадалия.
б) При средната телесна повреда няма, за разлика от тежката, такова разстройство на здравето, което представлява загуба на някакъв жизненоважен орган или жизненоважна функция. Налице е само тяхно трайно затрудняване. Затрудняването е трайно, когато продължава поне 30 дни. Средната телесна повреда е някое от следните засягания на здравето, предвидени изрично в чл. 129, ал. 2 НК:
- Трайно отслабване на зрението или слуха. Това е всяко ограничаване на способността да се вижда и чува, което трае поне 30 дни.
- Трайно затрудняване на речта. Това е всяко ограничаване на способността да се говори разбираемо за околните, което трае поне 30 дни.
- Трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата. Това е всяко ограничаване на възможността да се извършват движения в пълен обем, например при счупване или пукване на кост, изкълчване на снага и т.н.
- Трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност. Това е ограничаване на възможността за оплождане от мъжа или зачеване от жената, което също трае поне 30 дни.
- Счупване на челюст. То е налице не само при разместване на частите на костите, но и когато костта е само пукната. Това увреждане е винаги временно и винаги затруднява дъвченето и говоренето.
- Избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето. Имат се предвид както постоянни, така и млечни зъби. Тук, въпреки употребеното множествено число, е достатъчно отпадане само на един зъб или счупване до венеца поне на един зъб или дори само разклащането му до степен, че неговото падане да е неминуемо. Същевременно тази загуба трябва да води и до затрудняване на дъвченето или говоренето.
- Обезобразяване на лицето или на други части от тялото. Това са изменения с неопределена продължителност. Те засягат лицето, тялото или крайниците и загрозяват пострадалия. За разлика от тежката телесна повреда тук обезобразяването обхваща не само главата, но и други части на тялото; то обаче не засяга никога сетивата. Насиняването на части от тялото не е средна телесна повреда, тъй като възстановяването им става бързо.
- Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това е необратимо разстройство на здравето, което обаче никога не крие опасност за живота на пострадалия. При това засягане на здравето се намаляват жизнените сили и възможността на пострадалия да се противопоставя на различни заболявания.
- Разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тук е налице някаква реална опасност за живота на пострадалия, независимо от нейната продължителност, например пълна загуба на съзнание при сътресение на мозъка.
- Наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина. Това са наранявания, които създават контакт между външната среда и съответната кухина, като водят до разхерметизацията й.
в) Леката телесна повреда е предвидена в чл. 130 НК. Тя бива с разстройство на здравето – по ал. 1, и без разстройство на здравето – по ал. 2.
Съгласно чл. 130, ал. 1 НК, „Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с ...”. Това е един изрично провъзгласен субсидиарен състав.
Според чл. 130, ал. 2 НК „За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е ...”. Тук не се е стигнало до разстройство на здравето, а само ограничено смущение. В тези случаи е налице само болка или страдание. Болката е краткотрайно неприятно усещане от физически контакт, докато страданието е една продължаваща болка.
Причиняването на лека телесна повреда, за разлика от причиняването на други телесни повреди, е престъпление, само ако бъде извършено умишлено.
По общо правило то е престъпление от частен характер.
При него има място за т.нар. реторсия – ако пострадалият е отвърнал веднага със същата телесна повреда, то съдът може (но, разбира се, не е длъжен) да освободи и двамата от наказание.
4. А) Умишлена тежка телесна повреда е криминализирана с чл. 128, ал. 1 НК, умишлената средна телесна повреда – с чл. 129, ал. 1 НК, а умишлената лека телесна повреда – с чл. 130 НК.
По-тежко наказуемите (квалифицираните) случаи на умишлена телесна повреда наподобяват тези на умишленото убийство:
     а) Те са квалифицирани най-напред според лицето, на което е причинена телесната повреда, т.е. пострадалия (чл. 131, ал. 1, т. 1, 3, 4 и чл. 131, ал. 2 НК):
     - на длъжностно лице, представител на обществеността, военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функциите му, или на лицце, ползващо се с международна защита;
     - на баща или майка;
     - на бременна жена, на малолетно дете или на повече от едно лице;
     - съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
     б) Втората група квалифицирани случаи на умишлената телесна повреда е според субекта (чл. 131, ал. 1, т. 2, 6):
     - от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
     - от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;
     - от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
     - когато телесната повреда е причинена при условията на опасен рецидив (чл. 131а НК).
     в) Третата група квалифицирани случаи на умишлена телесна повреда е според метода на извършване (чл. 131, ал. 1, т. 5):
     - по начин особено мъчителен за пострадалия.
     По-леко наказуемите (привилегированите) случаи на умишлено нанасяне на телесна повреда също наподобяват тези на умишленото убийство. Те са:
-        Ако телесната повреда е причинена при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
-        При афектен умисъл – ако телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки, с изключение случаите по чл. 131а НК (чл. 132). Чл. 131а НК предвижда нанасяне на телесна повреда при условията на опасен рецидив.
Б) Непредпазливо причиняване на телесна повреда е предвидено в чл. 133 НК. Според неговия текст, „Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с ...”.
Възможен е всеки от двата вида непредпазливост – самонадеяност или небрежност. Телесната повреда обаче не може да бъде лека; причиняването на такава телесна повреда по непредпазливост не е обявено за престъпление – деецът в този случай може да се подведе само под гражданска отговорност.
Квалифицираният случай на непредпазливото причиняване на телесна повреда по чл. 134 НК – при професионална непредпазливост също наподобява този на непредпазливото убийство по чл. 123 НК, включително с последващото положително поведение на дееца, което води до предвидено в закона намаляване на наказанието му.
1.      Заразяването с венерическа болест по чл. 135 НК е специфичен случай на причиняване на телесна повреда. То става винаги и само по инфекциозен (бактериален) път. Съгласно чл. 135, ал. 1 НК, „Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с ...”.
Субект на престъплението може да е наказателноотговорно лице, което страда от венерическа болест.
Изпълнителното деяние се заключава в заразяване на друго лице с венерическата болест. Без значение е начинът на заразяването – чрез полово сношение или по друг начин.
Престъпният резултат е на реално увреждане: проникване на бактерията – носител на болестта в организма на пострадалия.
Формата на вина може да бъде както умисъл – ал. 1 на чл. 135 НК, така и непредпазливост – ал. 2 на чл. 135 НК.
Съставите по чл. 135, ал. 1 и 2 НК за заразяване с венерическо заболяване са специални – те изключват приложението на общите състави за причиняване на телесна повреда. За другите заразявания обаче такива специални състави не са предвидени. Затова другите заразявания следва да се подведат по общите състави за причиняване на телесна повреда. В зависимост от своя резултат те следва да бъдат квалифицирани или като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота, при което и в двата случая е налице средна телесна повреда (чл. 129 НК); или като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, при което е налице тежка телесна повреда (чл. 128 НК). Това важи и за предаването на СПИН, който също не е венерическо заболяване.
Чл. 135, ал. 4 НК визира резултатно престъпление на поставяне в опасност. Според тази разпоредба, „Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с ...”. Това е субсидиарен състав на умишлено поставяне в опасност спрямо първичния състав за умишлено заразяване с венерическа болест по чл. 135, ал. 1 НК.
Чл. 135, ал. 5 НК предвижда друг състав, субсидиарен както спрямо този по ал. 1, така и спрямо този по ал. 4 на чл. 135 НК. Според неговата ал. 5 „Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с ...”. Това може да се смята за състав на престъпление на просто извършване – то няма престъпен резултат, понеже законът не изисква настъпването на определени общественоопасни последици.