7. Срокове в данъчните производства. Установяване и изчисляване. Спазване.

Въпросът за сроковете в данъчните производства е важен, тъй като чрез сроковете се въздейства върху изпълението на задълженията и за реализирането на правата на данъчните субекти. ДОПК урежда изчерпателно и детайлно материята за сроковете. За неуредените случаи се прилага препращата разпоредба от параграф 2 от ДОПК – към ГПК и АПК. Сроковете, установени в ДОПК са законни и такива, определени от органите по приходите и публичните изпълнители. По принцип основният срок в административните производства по ДОПК е 14-дневен когато срокът не е установен със закон или определен от органа по приходите. Органът по приходите и публичният изпълнител не могат да определят срокове по-кратки от 7 дни.Законни са сроковете, чиято продължителност е установена от закона, в който определя и началния момент когато това е нужно. Такива срокове се съдържат в материалните данъчни закони. Относно продължителността на сроковете можем да кажем,че тази продължителност се определя по дни, по седмици, по месеци и по години.

Изчисляване на сроковете – изчисляването на сроковете в данъчните производства и по ДОПК не се различава от начина на изчисляване, установен в ГПК. Единствената разлика е, че в ДОПК има определен начин за изчисляване на срок когато този срок е определен в години. Такива са разпоредбите на чл. 109 ал. 1 от ДОПК където е уреден преклузивен срок за установяване на данъчни задължения. Чл. 171 – давностен срок – срок с изтичането, на който се погасяват задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Общият ред е в чл. 22 ал.3. Чл. 22 ал. 2 , ал. 3 , ал.4 , ал.5 , ал.6, ал. 8 .

Спазване на срока – уредено е чл. 23 ДОПК. Важно е,че в общия случай действията по спазване на сроковете и документите се подават там където е регистрирано данъчно задълженото лице. Действието трябва да е извършено преди изтичането на срока. Как се удостоверява спазването на срока – по реда на чл.24 от ДОПК – по пощата с пощенското клеймо или отпечатък с дата на подаване , със заверка от служител в куриерска служба и датата на подаване и др. Когато документите се подават в деловодството на съответната териториална дирекция подаването се удостоверява с датата на входящия номер.
Когато срокът не е постановен от закона или не е определен от орган по приходите се смята , че той е 14 дни. Органите по приходите и публичните изпълнители не могат да определят и по-кратък срок когато същият е установен със закон. Законовите срокове за подаване на декларации не могат да бъдат удължавани нито от министъра на финансите, нито от органите на НАП. По принцип обаче сроковете установени в данъчния процес могат да бъдат удължавани. Условията за удължаване на един срок са : да е на лице уважителна причина, молба от заинтересованото лице, подадена преди изтичането на срока, доказателство за тази уважителна причина. Съответните действия и документи следва да са подадени в срок пред надлежен (компететен) орган. ДОПК е въвел едно изключение – срокът се смята за спазен макар и документите да са подадени пред ненадлежен орган когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощата, куриер или по електронен път чрез използването на универсален електронен подпис на подателя. Законът въвежда и едно задължение за данъчните органи – ако органът , който е получил съответните документи не е компетентен да ги разгледа е длъжен да ги препрати на съответния компетентен орган.
Възстановяване на срока – чл. 26.
Чл. 27 – погрешно определен срок – случаите когато орган по приходите или публичен изпълнител определи по-дълъг срок от установения във закон – извършеното след законния срок, но преди изтичането от определения от органа срок не се смята за просрочено. Когато се определи по-кратък срок – спазва се установения в закона срок.