7. Същност и структура на политическата система.

През 1953 г. Дейвид Ийсън за пръв път въвежда политическата система. В периметъра на политическата система се включват обществените взаимоотношения и институциите, чрез които членовете на обществото вземат и прилагат различни решения. Казано с други думи, политическата система създава условията за реализиране на властните взаимовръзки. Централна роля между които се пада на държавата като единствен гарант на демокрацията. Политическата система е създадена от три елемента:
- 1ви елемент – държавата и нейните институции. Тя играе главна роля в политическата система. На първо място с Конституцията, на второ място със законите, на трето място с контрола, който осъществява върху почти всички дейности.
- 2ри елемент – институции посредници. Те играят ролята на свързващо звено между държавата и гражданското общество, което е съставено от различни социални групи. Към тях спадат политическите партии, групите за натиск, групи по интереси, неправителствени организации, клубове, движения. Чрез всички тях се пренасят интересите на гражданското общество към държавата, затова са наречени посредници.
- 3ти елемент – политическа култура. Тя отразява ценностите и възприетите норми на поведение на гражданското общество, което е съставено от различни социални групи със своите специфични политически интереси.

Тези три елемента могат да бъдат определени като самостоятелна подсистема в рамките на политическата система, които се намират във функционално взаимодействие, което трябва да осигури ефективността и стабилността на цялата политическа система.

Функции на политическата система – според американския професор Гейбриел Алмънд функциите са няколко:
1. политическа социализация – това е възможността, която разкрива политическата система максимален брой граждани да се включат в политическия живот. Като правило ефективната политическа система се стреми да се отвори към всички социални групи.
2. агрегация (обхващане на интересите) – политическата система е не само средство за ограничаване обхвата на политическия живот, но тя е и механизъм за легитимиране на властните възможности. Т.е. за да съществува, политическата система трябва да съдейства за желанията на гражданите и на социалните групи да прерастват в официална политика на институциите. Това дава възможност да се осъществи социалното управление. Чрез това управление политическата система реализира най-важната си задача, а това е създаване на условия за саморазвитие на обществото като единен цялостен организъм.
3. изява на интересите – при функционирането на всяка политическа система има сблъсък с два проблема. Първият проблем е равнопоставеност на интересите на различните социални групи. Условие за стабилността на системата е не смачкването на интересите, а тяхното подреждане при спазване на тяхната уникалност. Вторият проблем е за „отсяването” (подреждане) на интересите. Приоритетите на политическата система извеждат на преден план решаването на определени интересите, а това облагодетелства някои от социалните групи. Балансирането е изключително трудно.
4. легитимност и адаптивност – при функционирането политическата система преследва легитимността. Тя произтича не само от юридическите норми, но и от оценката, която й дават гражданите. Затова е много важно политическата система бързо да се адаптира към новите условия и да се съобразява с динамиката на обществените реалности.

Заключение: Действията на политическата система показват облика й пред света, затова проблем на системата е отварянето и възприемането на най-добрите образци на човешката цивилизация.