7. Форми на държавно устройство

Държавното устройство е начинът на уреждане на основните въпроси на вътрешната организация на държавата, въпросите на държавния строй и т.н.
Формите на държавно устройство са унитарна държава, федерация и конфедерация.
Унитарната държава е резултат от националната консолидация, утвърждаването на националния суверенитет и от ефективно управление в условията на модернизацията. Тя е населена от един народ и наличието на малцинства не се отразява на единността на държавата. При нея ръководството се осъществява от единна власт. България е единна държава и в нея не се допускат автономни териториални образувания. При тази форма на устройство териториалната организация е единна и няма други суверенни територии. При нея територията се дели на административно-правни единици. Автономията е такава форма на самоуправление, при която част от територията на държавата се самоуправлява. Правната уредба на самоуправлението се регулира със закона за местната администрация и европейската харта за местната администрация. Автономната единица има свои органи, които осъществяват местната власт. При нея актовете на централните държавни органи са задължителни за териториалните единици, доколкото в тях не е постановено нещо друго.
Федерацията е съюзна държава, която трайно обединява две или повече държави, които не губят своята самостоятелност, имат свои органи и осъществяват общофедеративни задачи и проблеми. При нея отделните държави запазват своята самостоятелност. Федерацията има и някои общи органи – парламент (двукамарен), министерски съвет, съдилища. Подчинени на федерацията са най-важните централни ведомства. Типичен пример за такъв вид държавно устройство са САЩ, където има деконцентриране на държавната власт. Чрез двойната система от законодателни органи се разпределят достатъчно добре държавните функции.
Конфедерацията е съюз на суверенни държави, организирани в държавна общност чрез основани върху международни договори общи държавно-правни институции. Тя има свой върховен орган, който олицетворява единство. В него са включени представители на отделните държави. Конфедерацията притежава следните черти:
- съюз от държави;
- създава се на международна договорна основа;
- представлява обединение с оглед постигане на определени цели.
Субектите на конфедерацията имат своя независима държавна организация. Конфедерацията няма свой държавен суверенитет. Тя се характеризира с лабилни връзки между държавите. Има следните разновидности: лична и реална уния.
При личната уния един монарх е държавен глава на няколко суверенни държави. Тя съществува само при монархията. При нея всяка държава е самостоятелна и независима от другите. Общ е само държавния глава (монарха).
Реалната уния представлява обединение на две или повече държави с общ държавен глава, при което отделните държави съгласуват по законен ред правно-политическата дейност и създават общи органи, които извършват съответни изменения.