7. Латентна /скрита/ престъпност

Проблемът на латентната пр-ст се поставя обикновено когато трябва да се направи количествена оценка на пр-та, да се разкрие пълният обмен на действителната, реално съществуваща пр-ст. Терминът латентна произлиза от латинската дума lateens, т. е. скрит открит. В Кр. литература латентната пре-ст се означава като „скрита”, „тъмна цифра”, „тъмно поле”. Кеттле е един от 1те, които обособяват Лпр-ст като научен проблем поради сериозните интереси към Кр.статистика като източник на криминол.познание. 1те изследователи се насочват единствено към престъпленията и много по-късно в полето на латентната пр-ст се включват и лицата, извършили пр-ята.
1. Латентната пр-ст е криминологична категория на престъпността, която се явява разлика между обема на действително извършилите престъпления и обема на регистрираните престъпления спрямо които има съответна социална реакция. Сходно е определението на Опп- латентната пр-ст не е нищо друго освен разликата между действителната и официално заявената пр-ст.
Усилията на криминолозите са насочени към установяване на количествените и структурните отклонения между латентната и явната пр-ст. Явната /известна/ пр-ст трябва да изчерпва обема на регистрираната пр-ст, сведения за което дава полицейската статистика. Част от нея е санкционираната от съда пр-ст или престъпления, за които законът е предвидил други мерки за третиране на техните нарушители. У нас за определяне на латентна пр-ст се използва по друг подход- предоставянето й като сбор /съвкупност/ от престъпленията, които са останали неразкрити от органите на МВР, прокуратура, съд и не намират отражение в отчета на наказуемите деяния.
2. Поле на латентната пр-ст- в полето на реалната /фактическа/ пр-ст латентната пр-ст се разполага в значително по големи граници от заявената. В заявената пр-ст се включват и онези деяния, за извършването на които са уведомени компетентни органи но след проверка е установено, че те или не са извършени изобщо или нямат признаците на престъпления. Латентна пр-ст се представя чрез няколко групи:
- 1ва гр. включва всички деяния които съдържат посочените в НК признаци за съответните престъпления, но не са станали известни на компетентните държавни органи /полиция, следствени органи, прокуратура и др/;
- 2ра гр.- отнася се до случаите, когато пр-то е станало известно на компетентните органи , но извършителя е останал неизвестен;
- 3та гр.: включва случаите, когато престъплението и неговият извършител са известни на компетентните органи, но наказателното преследване не е реализирано. Причините за това са различни: изтекла давност, прекратена преписка или предварително производство поради маловажност на случая; освобождаване от наказат.отговорност по чл.61/НК и др., като тук трябва да бъдат отнесени и случаите, когато компетентният орган е уведомен за пр-то, но в нарушение на правомощията си не извършва необходимите действия за реализиране на наказат.отговорност.
3. Проблемът за латентността- латентността е особено, иманентно свойство на пр-та да остане неизвестна и с това несанкционирана. Това общо свойство на пр-та определя границите на латентната пр-ст, която е многократно по-голяма от установената. Латентността е различна при отделните видове престъпления. Има престъпления, предимно извършени в икономиката, които остават скрити, нерегистрирани и несанкционирани. На практика латентната пр-ст в България е над 70-80%, измерена по емпиричен начин.
4. Айсберг на престъпността- на принципа на взаимната латентност и хар-р на видовете престъпления е създадена схемата на айсберга.
3 основни групи престъпления:
- 1ва гр- това са престъпленията с ниска латентност: убийства /умишлени и непредпазливи/ , грабежи на в банки и пощи, кражби на МПС;
- 2ра гр- тук се отнасят пр-та със средна латентност: насилствени престъпления; извършени от насилствени престъпления; взломни кражби и др.-малка част от тях са известни;
- 3та гр- обхваща престъпления /скрита/ с висока латентност. Това са пр-та, предимно в икономиката от които малка част излизат на повърхността и по-голямата част от тях потъват в полето на летентността. Към тази група се отнасят и нападенията срещу жени, сексуалните злоупотреби, кражби в магазини и др.
Представената чрез айсберга картина на латентната пр-ст търпи сериозни корекции с оглед националните особености на пр-та. В Б-я в момента е възможно да се проследи в резултат на проведените през 1997, 2000 и 2002 изследвания на виктимизацията сред населението в Б-я. те обхващат най-разпространените престъпления:а/против имуществото; б/пр-я против личността; в/пр-я от масов хар-р, които са част от ежедневието- измама на гражданите като купувачи и ползватели на услуги; г/корупция- подкуп.
Степента на латентност е в зависимост от % на уведомяване/неуведомяване на полицията за пр-то, на което са станали реални жертви лично те или домакинството, когато вещта е обща собственост или собственост на член на домакинството, но ползват всички.
5. Обем на латентната пр-ст- се измерва с формули, което дава възможност да се установи общата латентна престъпност и латентността на видовете престъпност. Единствено при измерване на латентната пр-ст се използват едновременно статистически и емпирични данни, поради причини невъзможността да бъде представен статистически общия брой на действително извършените престъпления.
Обща латентна пр-ст: Кпл = (Пр/Пд)*100 /10 или 1/ хил.
Клп- коеф. на латентната пр-ст; Пр- брой на регистрирани престъпления; Пд- брой на действително извършени престъпления.
Специфична латентна пр-ст:
- латентност при кражбите: Ккл = (Пкр/Пкд)*100 /10 или 1/ хил.
Ккл- коеф. на латетноста на кражбите; Пкр- брой на регистрирани кражби; Пкд- брой на действително извършени кражби;
- латентност на пр-та на непълнолетните: Кнл = (Пнр/Пнд)*100 /10 или 1/ хил.
Измерването на латентната пр-ст е единствената възможност за установяване на реалната /действителната/ пр-ст, като засега това все още е теоретичен модел.
6. Фактории на латентност- латентната пр-ст се обуславя от множество фактори:
- степен на социална дезорганизация- в икономически и социално нестабилно общество нараства общата пр-ст, а едновремено с това се увеличават факторите, които водят до по-голяма латентност- улична пр-ст, транспортна пр-ст. По стат-ки дани иконом.пр-ст достига най-ниско ниво при очевидно многократно нарастнал обем;
- свързан е с отслабената контролна система- затруднена дейност на полицията вразкриването на всички пр-я или не е особенно активна за осъществяването на своите функции; неефективна съдебна система; неефективна система за обществена превенция; страх у гражданите да съобщят за престъпление или престъпно покегателство спрямо тяхно или чуждо имущество; липса у гражданите на доверие към органите на полиция и съдебната власт, поради което не съобщават за извършени пр-я;
- специфичен фактор, според Б.Свенсон- фактор за латентост на икономическата пр-ст, от която само малка част попада в явната пр-ст: 1/при иконом.пр-ст няма жертви. Деянието не е насочено към определен човек, които повече от другите е заинтересован да съобщи за пръстъпление, на което е станал жертва- но този извод е валиден по-скоро за големите корпорации; 2/отклонения има в страни, в които е призната колективната наказ.отговорност и където отделната или колективната жертва може да прояви по-голяма заинтересованост да уведоми за извършеното пр-е. Извършителят на пр-ето е с висока професионална квалификация и има малко или много повече контрол върху конкретния иконном.обект, нещо което използва за осъществяване на престъпна дейност; 3/икономическите пр-я по правило са декретирани като нарушения на икономическия или административния ред и извършителят владее тези правила, има представа за иконном.дейности и обмисля спокойно всичко, преди да извърши пр-ето. Той е винаги в по-изгодни позиции от контролните органи, които за да разкрият пр-ето трябва да новлизат в специфичния иконном.ред на обекта и да изучат съществуващите правила въз основа, на които се осъществява нормалната иконном.дейност.
Наред с посочените от Б.Свенсон фактори има и други, които са специфични за отделните страни и се проявяват в зависимост от организацията на регистриране на пр-ята в икономиката:
- големите корпорации изграждат собствени системи за охрана. При недостатъчно ясни правила на поведение те не уведомяват полицията за извършени пр-я и така те остават в полета на латентана пр-ст;
- главно в сферата на конвеционалната пр-ст се проявява нов фактор: частните орханителни фирми се възприемат като по-ефективни и част от жертвите, които имат достатъчно средства и приемат условията, търсят съдействието им- тези пр-я също попадат в полето на латентната пр-ст.
7. Граници на латентна пр-ст- реалната пр-ст не може да бъде установена в пълния й обем. Тя се разполага в граници, които е невъзможно да бъдат определени в цялост, особено когато обществото е силно дезорганизирано. Независимо, че усилията на криминолозите са насочени към установяване на количествените и структурните отношения между латентната и явната пр-ст, самото криминологично познание борави с вероятности.
Криминолозите приемат че между латентната и явната пр-ст съществува неизменно съотношение. От това се прави извод за възможността явната част от пр-та да бъде репрезентативна на обема и структурата на латентната пр-ст. Тази теза трудно може да се приеме. Поддържниците на тезата за репрезентативност се позовават на високата степен на съпоставимост при пр-ята, свързани с наркотиците. Условно може да се приеме, че репрезентативност има при несложно структурирана пр-ст, независимо дали е традиционна или не. При някои видови пр-ст латентността е по-голяма, а при други по-малка поради действието на различни фактори, обуславящи латентността. Изводът за съществуваната репрезентативност между явна и латентна пр-ст по-скоро е интуитивен, отколкото дедуктивен.
Правени са различни опити за установяване точния обем на латентна пр-ст и са разработвани различни методи за нейното измерване и за измерване степента на латентност на отделните фактори, но успехите са незначителни.
8. Методологически проблеми на изследване на латентаната пр-ст- изучаването на латентната пр-ст се подчинява на определени изисквания:
- избор на обекта за изследване- общата пр-ст или отделни видове /трябва да отчита обстоятелството дали са обхванати от криминалната статистика/;
- да се оценява способността на съзнанието да възпроизвежда точно миналите възприятия;
- качеството на методическите средства за събиране на информация, вкл. и спазването на деонтологичните признаци.
Методи на изследване:
- общи методи- допитване до населението, допитване до правонарушителите, допитване до жертавата- допитването трябва да бъде изчерпателно или репрезентативно. Проблемът е до появата на «дупка» в спомена, независимо дали това е по обективни или субективни причини. Тук се отнася и допитване до информаторите- с оглед на източника на инф-я този източник е и специфичен, подчиняващ се на много деонтологични изисквания, вкл. и невъзможност за идентифициране на информаторите;
- специални методи- научни изследвания, наблюдения, експерименти, документи проучвания, оценка на ескрепти, работещи в органите на МВР, следствие, прокуратура, съд, финансови органи или специалисти в икономиката и др.;
- специфичен метод е икономическият анализ, използван у нас при конкретно криминологично изследване.
За да се отстрани субективизмът е необходима верификация на получаната информация. От значение е и личното впечатление на изследователя от респондентите, като оценката в случая е интуитивна и изисква по-голям опит в емпиричните изс-я.
Изучаването на латентната пр-ст изисква да се отчетат:
- интензивността на общата и на отделните видове пр-ст в контекста на социалния и икономическия живот в страната или отделни региони;
- криминалната активност населението на определената територия, както и криминалната активност на отделни групи в зависимост от възрастов, етнически, расов и др.признак; рискови групи с оглед на професията, девиантното поведение или развита маргиналност;
- установяване на коефициента на латентност- изчислява се по определена формула, но това е по-скоро теоретична възможност. Изчисляването на практика е трудно осъществимо поради неустановеността на една от величините, а именно незаявената пр-ст, чиито обем е винаги вероятностен, от което следва, че не може да се установи в абсолютна цялост.