6. Данъчна информация. Задължение за опазване. Ред за разкриване.

Чл.72-76 ДОПК – глава 9-та. При изпълнение на своите служебни задължения органите по приходите и публичните изпълнители получават информация относно статуса на задължените лица , която информация те са длъжни да не разпорстраняват и която могат да предоставят на определени лица и в определени случаи. Данните за лицата, станали известни на служителите на приходната администрация и представляващи данъчна информация следва да бъдат използвани единствено при прякото изпълнение на служебните задължения на органите по приходите. Служителите на НАП са длъжни да опазват тази информация в тайна, на което задължение кореспондира правото на лицата на опазване в тайна на сведенията, фактите и обстоятелствата , представляващи данъчна информация.
Данъчната информация представлява конкретни индивидуализирани данни за задължените лица относно банковите сметки, размера на доходите, размера на начислените , установените и платените данъци, размера на ползваните намаления, освобождавания и преостъпвания данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите с изключение на размера на дължим данък по ЗМДДТ и размера на данъчната оценка на недвижимите имоти. Данъчната информация са и данните от търговска дейност , стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, които представляват търговска тайна. Всички други данни получени, удостоверени, подготвени или събрани от служителите на НАП при осъществяване на правомощията им. В понятието данъчна информация напрактика се включват информация за всички факти и обстоятелства , налични от приходната администрация и съдържащи данни за задължените лица и тяхната дейност. Така изброената данъчна информация се обработва , съхранява и унищожава по ред, установен от изпълнителния директор на НАП и се предоставя на определените органи по определения в ДОПК ред.
Лица , задължени да опазват в тайна данъчна информация – това са органите и служителите на НАП, специалистите и привлечените сътрудници в НАП, публичните изпълнители, експертите, привлечени да извършват данъчни експертизи и всички други лица, на които е била предоставена такава информация или им е станала известна по друг повод. Данъчната информация може да бъде използвана само за прякото изпълнение на служебните задължения от служителите на НАП и служителите нямат право да използват информацията за други цели освен за преките им задължения. Не е нарушение на това задължение предоставянето на данъчна информация, която се съдържа в публичните регистри и предоставянето им в съдебни производства. Не представлява нарушение на това задължение и случаите когато информацията се предоставя по реда на чл. 182 ал. 3 ДОПК – данъчното задължение не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение и органа по приходите предприема действия по принудително събиране. Не е нарушение на задължението за опазване в тайна и предоставянето на данни, при извършването на обменна информация с други държави по силата на влезли в сила международни договори, по които България е страната.
Ред за разкриване на данъчна информация – този специален ред е регламентиран с чл. 74, 75 от ДОПК – данъчна информация може да бъде предоставена само в следните случаи: по писмено искане на президента на България и то само в случаите на опрощаване на публични вземания; по искане на орган на НАП във връзка с осъществяване на правомощията и по ред, определен от изпълнителния директор; при писмено искане на главния прокурор , управителя на НОИ , директора на агенция Митници, директора на Агенцията за държавни вземания, ръководителите на Агенция национална сигурност; по писмено искане на съдебни изпълнители във връзка с образувано пред тях дело. Извън тези случаи данъчна информация се предоставя само с писмено съгласие на лицето, до което се отнася тази информация. Това писмено съгласие освобождава служителите на приходната администрация от отговорност за неправомерно разкриване на сведения. При постъпване на такова писмено искане за разкриване на сведения на лицето се указват условията за разкриване на данъчна и осигурителна информация и че тези условия ще отпаднат след като лицето даде писмено съгласие. Самото съгласие на лицето следва да съдържа адресът за корепоснденция на лицето, обхвата на конкретните индивидуализирани данни, за които задълженото лице дава съгласие да бъдат разкрити, поводът, по който се дава съгласието, подпис на ФЛ или на представляващия субект ако е ЮЛ.
Информация може да се предостави въз основа на акт на съда. Тук става въпрос за производство, в което съдът упражнява предварителен съдебен контрол върху направените искания за разкриване на данъчна информация. Разкриването на данъчна информация може да се предоставя по инициатива на орган на НАП в случаите когато това е предвидено в закон. Такива са например случаите по чл. 205 ал.2 от НПК и др. Законът урежда и една възможност за длъжностните лица от инспектората на министерството на финансите като им предоставя правото на достъп до всички тези сведения, които са данъчна информация. Чл. 75 ал.1 указва, че съдът може да постанови разкриване на данъчна информация при обосновано и мотивирано искане от прокурор , дознател или следовател във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство. Съдът е задължен да разкрива информация и когато искането е във връзка с осъществяване на правомощията на министъра на вътрешните работи, на директора на нацоинална служба Полиция. По искането се произнася административният съд по местонахождението на компететния орган по приходите, които орган следва да разкрие тази информация. Актът, с който се произнася съдът това е мотивирано определение като съдът се произнася в закрито заседание и не по-късно от 24 часа от постъпване на искането.С мотивираното определение съдът определя лицето , по отношение на което се разкрива данъчната информация, определя обхвата на индивидуализиращите данни и срокът за разкриване на сведението. Определението на съда не подлежи на обжалване.
Данъчната информация и нейното опазване в тайна е едно от основните начала на данъчните производства. Целта на нормативната уредба е да не се допуска използването на тази информация за цели, различни от служебните. При неизпълнение на задълженията за опазване в тайна на данъчна информация органите по приходите, публичните изпълнители и лицата, които са нарушили това задължение е предвидена административно-наказателна отговорност. Тази отговорност е установена в чл. 270 ДОПК. Наказват се с глоба от 1000 до 5000, а в особено тежки случаи от 5000 до 10 000лв. освен глобата служителите могат да бъдат лишени от право да заемат съответната длъжност за срок до 1 година.