6. Организация на обединените нации и ЕС и равитието на международното наказателно право.

Създаването на ООН през 1945 г. поставя началото на дейност по изграждане на правната основа за борба с престъпността. Най-важните процеси след ВСВ - Нюрнгбергският и Токийският военен трибунал показаха възможността за международно сътрудничество за преследване и наказване за най-тежките и сериозни посегателства срещу мира и човечеството. От началото на създаването 1989 г. полотиката на ООН за създаване на правна основа за международно сътрудничество за борбата с престъпленията се провежда в условията на студена война и противопоставяна на изтока и запада. Наситените с висок криминогенен потенциал процеси изискват осъвременяване и усъваршенстване на институтите на международното наказателно право, което се обособи като самостоятелен клон на правото. ООН решава сложните проблеми на международното наказателно право чрез приемане на Конвенции и международни стандартни правила.

Органите на ООН на които е възложено нормотворчеството: общото събрание на ООН, секретариата на ООН, икономическият и социален съвет на ООН както и на други звена.

Дейността на ООН по създаване на правните актове се подпомага от провежданите на всеки 5 години конгреси на ООН по проблемите на превенцията престъпността и третирането на престъпниците. На конгреси на ООН са приети редица стандартни минимални правила за третиране на лишените от свобода. Тясна връзка с международното наказателно право има приетата през 1975 г. на Конгреса в Женева декларация за защита на всички лица от опити и други нечовешки или унижаващи достойнството видове третиране и доказване.
От особено значение е седмият Конгрес на ООН проведен през 1985 г. в Милано и приетите от него документи. Документите от Милано дадоха възможност да бъдат разработени и приети на проведения през 1985 г. в Хавана 8 Конгрес повече от 50 документа които имат значение за международното наказателно право.

С утвърждаване на транснационалната престъпност ООН направи решителни стъпки за създаване на законодателство в отделните страни.
През ноември 1994 г. под егидата на ООН се проведе конференция на която се приемат два документа - Политическата декларация от Неапол и Глобалния план за действие срещу организираната транснационална престъпност. Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност е документ насочен срещу най тежката форма на престъпност - организираната.

Проектът за кодекс на международните престъпления е изключително важен документ за развитието на международното наказателно право, независимо че не е приет окончателно.
Идеята заложена в проекта за кодекс на международните престъпления е реазлизирана в Римският Статут.
Международния наказателен съд прилага преди всичко разпоредбите на статута относно съставите на престъпленията.

Роля на ЕС за развитието на международното наказателно право.
Тежките последици за Европа от ВСВ налагаха да се води политика за премахване на агресията и другите възможни престъпления застрашаващи мира и човечеството. Политиката на ЕС е насочена към реципиране на актове на ООН имащи основно значение за политическото, икономическото, правното и културното сътрудничество. Независимо от регионалният си характер актовете на ЕС са от важно значение за развитието на международното наказателно право.