6. Централизация на държавното управление.

Управлението в това число и местното също се подчиняват на определени закономерности. Изучаването и използването на тази закономерности дава възможност за създаване на оптимален и ефективен държавен апарат. То спомага за правилното и целесъобразно разпределение на функциите и правомощията и за създаването на оптимална структура. Държавното управление е изградено въз основа на няколко принципа. Единия от тях е централизацията. Тя означава съсредоточаване на власт, възможности и ресурси в едно лице или в един орган. Централизацията е свързана с разделението на труда и с разделението на властите. В началото на своето съществуване държавата се характеризира с пълна централизация. Това означава, че един орган (най-често монарха) съсредоточава в себе си цялата власт. Той упражнява изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В последствие, при развитието на обществото и особено след възприемане на принципа на разделение на властите се постига самостоятелно упражняване на трите власти, а също така и разделение на централна и местна власт. Централизацията обикновено се свързва с административното право и с функционирането на администрацията. Това е принцип и начин за организация на държавното управление, който слага своя отпечатък върху формирането на държавните органи, т.е. тяхната структура и върху начина на вземане на решения в тях. При централизацията се възприема идеята, че правомощията трябва да се осъществяват от един център. Това означава, че вземането на решения и тяхното изпълнение е възложено на един централен държавен орган. Централизацията е нормативно установена в конституцията и в Закона за администрацията. При централизацията съществуват единодействие и целенасоченост и се координират усилията на подчинените органи при вземането и изпълнението на едно управленско решение. Това става от един център или от един едноличен или колективен държавен орган. Много често в законодателството се срещат примери, когато определена специфична дейност се извършва само от определено лице. Такъв е случаят със заповедите, които издават съответните министри. Особен пример е министърът на правосъдието. Той изпълнява функциите по поставяне на държавния печат. Това означава, че само той може да удостоверява верността на актове, издадени от Народното събрание или от президента в определени случаи. Идеята за тази изключителна компетентност на министъра на правосъдието произтича от ролята, която има той в държавния апарат и предполагаемата професионална квалификация. При централизацията съществува подчинение на по-долустоящия орган спрямо горестоящия, когато те са в една и съща йерархична система. Съществуващите в тази йерархична система връзки и зависимости определят линията, по която могат да се получават указания и разпореждания, а също така контрол и проверка. Съществуват пълна и частична централизация. Пълната централизация предполага цялостно и безпрекословно подчинение на по долустоящия органи по отношение на горестоящите. По този начин се осигурява оперативност и отговорност за взетите решения. При нея е допустимо по горестоящите да издава актове вместо по долустоящите или да отменя техните актове. Такъв тип централизация се среща изключително рядко в държавното управление. До такъв тип централизация се доближават военизираните служби и ведомства. Често пъти обаче и тук вземането на решения се предхожда от обсъждания в определени колективи. Много по-често срещана е частичната централизация, при която съществува йерархична подчиненост, смекчена по един или друг начин. Тук в централизацията съществуват различни ограничения. Не е възможна например отмяната на акт на по долустоящ орган без спазването на определени условия. Друг пример е установената в конституцията процедура по назначаването на министри и заместник-министри. Министрите се избират от народното събрание, заместник-министрите не се назначават от министъра, а със заповед на премиера. По този начин заместник-министрите получават, макар и относителна независимост спрямо титуляра министър. Вид частична централизация е и прилагането на понятието координация в държавното управление. При нея има разпределяне на властническото въздействие от горестоящия орган към няколко подолустоящи звена, които не са подчинени едно спрямо друго. Координация има само в държавното управление. При другите случаи може да се говори за съвместна дейност или за съгласуване, но това не е координация. Координация има само тогава, когато има отношение на власт и подчинение. Не може да има координация, ако органът, който осъществява съгласуване, трябва да има властническо въздействие по отношение на дадени структури и звена.