6. Други престъпления против живота.

Причиняване другиму смърт по непредпазливост (чл. 122); квалифицираните случаи по чл. 123 и чл. 124. Криминален аборт (чл. 126). Допринасяне за чуждо самоубийство (чл. 127).

1.      За да се осигури по-пълна защита на човешкия живот като най-висша социална дейност, криминализирано е не само умишленото, но и непредпазливото убийство. Точният законов термин на престъплението е „причиняване другиму смърт по непредпазливост”. За краткост обаче, а също така и за симетрия с умишленото убийство, то ще се нарича по-нататък непредпазливо убийство.
Основният състав на непредпазливото убийство е по чл. 122, ал. 1 НК.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние е същото, както при умишленото убийство – умъртвяване, лишаване от живот на пострадалия.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е както при умишленото убийство – смърт на пострадалия. Смъртта му трябва да е настъпила, за да има изобщо престъпление непредпазливо убийство.
Формата на вина е непредпазливостта. Тя е възможна и в двата си вида – небрежност или самонадеяност.
Непредпазливото убийство е по-тежко наказуемо, ако смъртта се причини с огнестрелно оръжие, силно действащо отровно вещество или ако е на две или повече лица (чл. 122, ал. 2 НК.
Съгласно чл. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите огнестрелните оръжия са „технически уреди, които чрез използване на енергия на взривни вещества могат да изхвърлят твърди предмети, причиняващи механично поразяване на целта”.
Силно действащо отровно вещество няма, въпреки необходимостта от свое легално отровно определение. Все пак като се има предвид, че това е едно отровно вещество, може да се направи заключението, че силно действащото отровно вещество представлява най-напред такова вещество, което е годно да нанесе във всички случаи значителни поражения на човешкия организъм. И понеже отровното вещество по чл. 122, ал. 2 НК е и силно действащо, значи, че то може дори в малки количества да нанесе тежки, включително смъртоносни поражения. В този смисъл може да се определи, че силно действащо отровно вещество е такова вещество, което, поето, дори в малки количества от организма на човека, може да доведе до неговата смърт.
Непредпазливото убийство ще е на две или повече лица, когато тяхната смърт бъде причинена само с едно деяние. Ако смъртта им бъде причинена с отделни непредпазливи деяния, ще е налице реална съвкупност от непредпазливи престъпления. Следователно третият и последен квалифициран състав по чл. 122, ал. 2 НК изключва само идеалната и никога реалната съвкупност от непредпазливи убийства.
2.      Освен тези три квалифицирани случаи на непредпазливо убийство НК съдържа и други случаи на непредпазливо убийство, които са още по-тежко наказуеми.
А) Първият от тези случаи е убийството по професионална непредпазливост. Това непредпазливо убийство е предвидено в чл. 123 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с ...”
Правно регламентирани дейности, източник на повишена опасност, са дейността на лекаря, на аптекаря, на спасителя, на ловджията, на отговорника за взривните работи и пр. Дейността може да бъде както професия – източник на доходи за дееца, така и друга дейност, която не е професия, а например хоби.
Всяка от тези дейности разкрива три особености:
Първо, дейността се е наложила в обществената практика за постигане на някакви положителни резултати. Тя обаче крие в себе си възможност от настъпване на отрицателни резултати и в частност от предизвикване на смърт или телесна повреда на едно или повече лица. Тази дейност следователно е рискова за живота и здравето на хората.
Второ, правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, изисква за своето пълноценно упражняване специални знания или умения. Те са нужни не само за да могат да бъдат постигнати онези положителни резултати, заради които дейността се е наложила в обществената практика. Специалните знания или умения са нужни и за това, за да могат да бъдат избегнати и възможните отрицателни резултати за живота и здравето на други лица, които могат да произтекат от тази дейност.
И трето, правнорегламентираната дейност, източник на повишена опасност, може да бъде упражнявана само с разрешително (позволение), което се издава след проверка (изпит) за нужните специални знания или умения.
С оглед на това войникът на пост например не извършва правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, понеже той не полага изпит и не му се издава разрешително за постови.
Субект на убийството по професионална непредпазливост може да бъде всяко лице, а не само лице, което има правото да упражнява дейността. Ако обаче престъплението бъде извършено от лице, което няма право да упражнява дейността или занятието, ще се осъществи по-тежко наказуемият състав по чл. 123, ал. 2 НК.
Изпълнителното деяние е причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (чл. 123 НК).
Незнанието представлява липса на достатъчно технически познания или на достатъчно практически опит. При немарливото изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лицето притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях, т.е. със следващите от тях правила за упражняваното занятие или дейност.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е смъртта на пострадалия.
Тук непредпазливата форма на вина е по отношение само на смъртта на пострадалия като престъпен резултат. Непредпазливостта обаче не е нужна и за осъществяване на изпълнителното деяние – за причинилото смъртта нарушаване на правилата за извършване на правнорегламентираната дейност, източник на повишена опасност. Нарушаването на тези правила може да стане не само по непредпазливост, но и умишлено.
С по-леко наказание се стимулира последващата (посткриминална) положителна дейност. Съгласно чл. 123, ал. 4 НК „Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е ...” по-леко.
Следователно по подобие на самоволния отказ и тук е налице активна дейност от страна на дееца в полза на пострадалия. Тази дейност обаче се различава от самоволния отказ както от фактическа, така и от юридическа гледна точка.
От фактическа гледна точка последващата положителна дейност по чл. 123, ал. 4 НК е изградена на принципа на усърдието, а не на принципа на резултата. Достатъчно е до настъпване на смъртта на пострадалия деецът да направи всичко, което може, за спасяването му. Не е нужно деецът да е успял – успее ли да предотврати смъртта му, няма изобщо да е налице престъпление непредпазливо убийство.
Б) Вторият от специфичните случаи на непредпазливо убийство, които са по-тежко наказуеми, е този по чл. 124, ал. 1 НК. Това е престъпление със смесена форма на вина. Съгласно чл. 124, ал. 1 НK “Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с ...”
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в причиняване на телесна повреда на пострадалия, при което обаче се стига до неговата смърт. Така едно деяние, изразяващо се в един удар, води най-напред до телесна повреда, която на свой ред предизвиква (прераства в) смърт. Тук следователно се изключва идеалната съвкупност между умишленото причиняване на телесна повреда и непредпазливото убийство.
Престъплението е резултатно, при това с усложнен престъпен резултат. То има един основен престъпен резултат – телесна повреда, и един допълнителен престъпен резултат – смъртта на пострадалия. Тук от обективна гледна точка се изисква смъртта да се намира в причинна връзка с нанесената преди това телесна повреда – да е настъпила непосредствено заради нея. От субективна гледна точка се изисква винаги и само умишлена форма на вина за телесната повреда и едновременно с това – непредпазлива форма на вина за смъртта на пострадалия.
3.      Криминалният аборт е предвиден в чл. 126 НК. Това престъпление има няколко различни състава. По своята същност обаче то представлява във всички случаи непозволено умъртвяване на плода на бременна жена. То става само до започване на родилните й мъки – след започването им може да има само убийство на дете по време на раждане или веднага след това.
Според чл. 126, ал. 1 НК „Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с ...”
Субект на престъплението може да бъде всяко лице без бременната, чийто плод се умъртвява. Субектът може да бъде с висше медицинско образование (т.е. лекар) или без висше медицинско образование.
Когато обаче той няма висше медицинско образование, извършеният от него криминален аборт ще е по-тежко наказуем съгласно чл. 126, ал. 2, пр. І НК.
Предмет на престъпно посегателство при криминалните аборти винаги е плодът на бременната.
Изпълнителното деяние се изразява в умъртвяване плода на бременната жена:
-        Извън  акредитирано лечебно заведение; или
-        В акредитирано лечебно заведение, но като се нарушат установените за това стандарти и правилата за добра медицинска практика.
Съгласието на бременната, от една страна, не изключва противоправността и престъплението изобщо. От друга страна, то никога не я ангажира с наказателна отговорност – наказуемостта на нейното участие е изключена. Съгласно чл. 126, ал. 4 НК „Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.” Ако обаче тя не е дала съгласие за извършване на криминалния аборт, той ще бъде по-тежко наказуем съгласно чл. 126, ал. 5 НК.
Престъплението е резултатно – на реално увреждане. Престъпният резултат е унищожаването на плода.
Формата на вина за това престъпление е умисълът – пряк или евентуален.
4.      Допринасянето за чуждо самоубийство е предвидено като престъпление в чл. 127 НК.
А) Съгласно ал. 1 на този член, „Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с ...”
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в една от следните форми:
-        Подпомагане на другиго към самоубийство; това представлява създаване на условия, улесняване към самоубийството;
-        Склоняване на другиго към самоубийство; това представлява подбуждане (мотивиране) на пострадалия към самоубийство, с което той се довежда до вземане на решение да се самоубие.
Престъплението е резултатно, като резултатът е самоубийство на пострадалия – или довършено самоубийство с настъпила негова смърт или поне е последвал негов опит за самоубийство.
Формата на вина за това престъпление е умисълът – пряк или евентуален.
Това престъпление очевидно се свежда до участие в чуждо самоубийство чрез неговото умишлено подбуждане или подпомагане. Тук обаче не е налице някакво акцесорно съучастие в престъпление, защото липсва извършителската дейност по чл. 20, ал. 2 НК. Няма допринасяне за извършване на престъпление, защото самоубийството не е противоправно изобщо и престъпление в частност. То се явява една правнонерегулирана, макар правнорелевантна дейност, позволявайки да бъде предотвратена чрез деяние при крайна необходимост по чл. 13 НК.
Тук всъщност е налице едно посредствено извършителство на умишлено убийство, при което посредник е самият пострадал – той не носи никаква наказателна отговорност, понеже извършеното от него самоувреждане е несъставомерно. Онзи, който умишлено го е подбудил или подпомогнал, извършва един особен вид по-леко наказуемо умишлено убийство. Така се получава един пети случай на по-леко наказуемо убийство – заради съгласието и дейността на самия пострадал.
Следователно съгласието на пострадалия наистина не изключва наличието на престъпление, когато се отнема неговият живот. Ако обаче освен своето съгласие пострадалият сам и непосредствено със свое деяние причинява собствената си смърт, това обосновава налагането на предвидено в закона по-леко наказание. Наказва се по-леко онзи, който умишлено е допринесъл пострадалият да причини собствената си смърт.
Б) Чл. 127, ал. 3 НК визира един специален случай на склоняване на другиго към самоубийство – довеждане на зависимо лице до самоубийство с евентуален умисъл. Според тази разпоредба, „Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с ...”
Тук е необходимо пострадалият да се намира в материална или друга зависимост от извършителя. Материална например е зависимостта на малолетните или непълнолетните деца, на неработоспособната съпруга, на престарелите родители и пр. Другата зависимост може да бъде от служебен защитник, от екзаминатор и т.н.
Следователно субект на престъплението може да бъде само лице, което разполага с определена материална или друга власт по отношение на пострадалия.
Изпълнителното деяние се изразява в мотивиране на другиго за извършване на самоубийство, но по такива специфични начини, които сами по себе си са общественоопасни. Те са два изрично предвидени в закона начини – чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на пострадалия.
Жестоко отнасяне е налице, когато на пострадалия се причинява физическо страдание, например с побоища, или когато той се лишава от средства, например с недаване на храна, облекло, пари или с изгонване от жилището.
Системно унизяване на достойнството на пострадалия е налице, когато поне три пъти се нанесат обиди с думи или действия. Той се самоубива заради едно трайно проявено презрително отношение от страна на лице, от което зависи. Тук е налице същинско престъпление на системно извършване – системността е признак от основния състав; без нея изобщо няма престъпление.
Престъплението е резултатно. Тук престъпният резултат е същият като при обикновеното допринасяне за чуждо самоубийство – довършено самоубийство с настъпила смърт на пострадалия или поне е последвал негов опит за самоубийство.
Формата и видът на вината за това престъпление са евентуалният умисъл – деецът трябва да е допускал, че може да се стигне до самоубийство.
Последната, ал. 4 на чл. 127 НК предвижда отговорност и за непредпазливо довеждане на зависимо лице до самоубийство. Съгласно тази алинея, „Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е ...”