6. Държава и власт.

Съществуването на държавата като организация е опосредствано от всеобща социална власт. Държавата е властно организирано човешко обединение.
Властта е специфичен регулатор на обществените отношения. Тя е необходимо условия и средство за организиране на участието на индивидите в производството и възпроизводството на обществения живот. Социалната власт е присъща на всяко трайно човешко обединение. В зависимост от характера на човешката общност се определя и вида обществена власт, която бива корпоративна и всеобща. Корпоративната е властта в семейството, а всеобщата е присъща на организираната етносоциална общност като цяло. Съвременната всеобща социална власт е държавната власт.
Съществуват различни схващания за същността на властта, а оттук и за същността на държавната власт.
Първото схващане определя властта като действие. Властта е действие върху действие. В този план властта се обяснява като управление. Поддръжниците на това схващане приемат,че държавната власт е управлението на обществото, съзнателно осъществявано с помощта на специфични средства. Управлението постига съгласуваност между индивидуалните действия и изпълнява общи функции, възникващи от движението на обществения организъм.
Второто схващане разглежда властта като сила. Поддръжниците на това становище извеждат същността на властта чрез едно особено отношение – властоотношение. Посоченото становище също е неприемливо. Властта в семейството, в обществените организации например, няма принудителен характер. Тази власт не се крепи върху принудата и тя не е сила.
Обяснението на властта като отношение се поддържа от Д. Иванов. Авторът формулира едно ново виждане за властта, като субективно изразено асиметрично отношение на зависимост. При това с прецизен анализ той категорично разграничава властта от господството.
Според третото становище по своята същност властта е воля. Това гледище, се формира в концепциите на две стари политически теории – естествено правната и органичната.
През 19-20в схващането за волевата същност на държавната власт се отстоява от Макс Вебер. Той определя властта като възможност за налагане на нечия воля върху поведението на други индивиди. Изложеното становище за властта като воля също не е приемливо. Властта почива върху определена воля, но сама по себе си не е воля.
Критичният преглед на изложените становища оставя открит въпроса за същността на властта. Тя е свързана с управлението, но не е самото управление, може да има принудителен характер но не е принуда, почива върху воля но самата тя не е воля.
Властта е призната и гарантирана възможност за свободно вемане на решение. По своята същност властта е висша форма на свобода.
В държавно организираното общество съществуват материална и социална власт. Материалната власт е власт върху вещи. Социалната власт е власт върху индивидите и техните общности.
Като висша форма на социална свобода, държавната власт носи характеристиките на всяка всеобща социална власт. Първо тя е самостоятелна власт в рамките на държавата. Властта на държавата не се получава отвън, тя е самопроизводна.
Второ, държавната власт е върховна власт. В границите на държавата не може да съществува друга власт, която да стои над държавната.
Трето, държавната власт е неотчуждаема. Държавната власт не може да бъде прехвърляна ма друга държава или друг субект.
Действието на властта като социален регулатор се проявява в процеса на нейното реализиране – в управлението. Реализирането на държавната власт е същината на управленската функция, която при държавата се осъществява вече не общо а от формирани управленски групи. От гледна точка на реализирането й, държавната власт е особен вид общосоциална власт. Първо държавната власт получава принудителен характер. Изпълнението на властническите актове се осигурява по принудителен начин. Второ държавната власт получава юридически израз. Властническите решения, чрез които тя се упражнява приемат юридическа форма. Самото управление се осъществява чрез правотворчество и правоприлагане. Трето, държавната власт получава политически характер. В рода и фратрията също съществува обща социална власт. В процеса на формиране на държавата се отделя една група от общността, която започва да се занимава само с управлението. Това обстоятелство посволява на управляващата група да използва властта, както за постигане на общностните интереси, така и за задоволяване на свои частни интереси.
С признаването на народния суверенитет в модерната гражданска държава, всички индивиди, групи и слоеве в обществото получават достъп до осъществяването на държавната власт.
С установяването на държавната власт етносоциалната общност получава нов признак като социална организация – властовия ред. Трябва да се подчертае разликата между властта като регулатор и властовия ред. Властта организира общността в държавата. Тя е състояние за осъществяване на регулативни функции. Властовия ред обективира механизма за установяване и реализиране на властта, очертава организацията на държавния апарат. Неговата роля е да осъществява социално необходимите функции чрез властта.