66. Съдебно-екологична експертиза

1.Същност и правно основание.
Тя има за цел осигуряване на екологично равновесие, недопускане на правона¬рушения и за опазване на околната среда, чрез вземане на предварващи (изпреварващи)мерки и е предназначена да обслужи органите на предварителното производство и съда за до¬казване на извършено правонарушение.
Назначава тогава, когато е извършено престъпление, свързано с опазване на околната среда.В Наказателния кодекс.Основните закони, които регулират обществе¬ните отношения в областта на екологията. Към тях трябва да се при¬числят законите: за опазване на околната среда; за защита на природата; за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване; за терито¬риалното и селищното устройство, както и такива специфични (частни) закони като: за водите; за горите; за ловното стопанство и др.
2.Задачи:- имало ли е предварителна екологична експертиза съгласно законовите изисквания;-в какво се състои извършеното престъпление;-кога е настъпил противоправният резултат;-конкретно кой е виновен за него и какво е нарушил;-какви обществени отношения са засегнати и кои законови изисквания не са спазени;-какви имуществени или неимуществени вреди са настъпили и какво е тяхното измерение;-по какъв начин могат да се отстранят нанесените вреди на околната среда и др.
3. Извършване. из¬вършването на лабораторни анализи и др. За извършването на убедителна екологична експертиза е полезно експертът да направи самостоятелен оглед.
4. Заключение. експертът еколог следва да изготви мотивирано заключение. То се съставя на основание чл. 125 НПК в писмена форма с посочване на данните на експерта, осно¬ванието за извършване на експертизата, мястото й на извършване, какви научно-технически средства са използвани, какви резултати са полу¬чени. Съдебният експерт трябва да посочи и били ли са назначени други видове експертизи и какво от тях е използвал в експертното си заключение.
При необходимост съдът може да назначи допълнителна или пов¬торна експертиза, основаваща се на предвидените изисквания в чл. 125, ал. 2 НПК.