6. Престъпление и престъпност. Основни характеристики на престъпността

Кр. се интересува от социалните аспекти на престъплението; какъв е ефектът им по отношение на конкретния извършител и на обществото; какви са основанията опредени деяния да бъдат обявени за непрестъпни и кои за престъпни т.е. въпроса за криминализацията и декриминализацията на престъпленията.
Престъпленията и престъпността винаги са били оценяване като увреждащи и застрашаващи обществените отношения, независимо от степента на тяхното развитие. По своята същност престъплението е проява на девиантно, отклоняващо се поведение. И престъплението и престъпността могат да разкрият съдържанието си, ако се разгледат най-общо в контекста на девиантното поведение. Тук се преплитат общосоциологически, криминологични и юридически възгледи.
В науката няма еднакво разбиране за понятието „девиантно” /отклоняващо/ се поведение. Различните учени разглеждат понятието по различен начин: Коен, Мъртън и Броум го разглеждат понятието „девиантно поведени” като нарушение на очакванията на по-голямата част от членовете на обществото, като неизяснено остава съдържанието на възможните очаквания- това е едно по-скоро „социологическо” разбиране; Съдърланд, Креси, Тапън и др. го разглеждат като нарушение на предписанията на наказателния закон- разбиране, което има подчертан юридически хар-р, но е напълно; 3ти възглед за девиантното поведение вкарва в деформация юридически и социологически критерии. Според Бейкър и др. за девиантно поведение може да се говори само ако поведението на отделна личност е санкционирано като негативно, като санкцията може да бъде юридическа, но и несвързана с правото в зависимост от нейния хар-р. Опп определя девиантното поведение като такова, когато едно лице чрез начина си на поведение нарушава очакването най-малко на друго лице или институция, като това лице трябва да се отнася до норма, ценност и т.н., което има устойчиво място в ценностната система т.е. то да е „перципирано”- това определение е аморфно и общо.
В Кр. има виждания според, които девиантното поведение е всяко престъпно поведение, т.е. девиантно = престъпно поведение.
1. Девиантното поведение е социологическа, а не юридическа категория, поради което трябва да се разглежда в по-общи граници. Социалното измерения на девиантното поведение са големи- то включва всичко, което е отклонение от социалните норми за обществен живот- асоциалните и антисоциалните прояви.
Човешката активност и нейният социален аспект могат да бъдат представени по следния начин:
Общосоциално поведение- включва всички форми на човешката активност, изразени в конкретен акт на поведение. Проявите могат да бъдат социалноположителни и социалнонегативни. С оглед на полезността им за обществото могат да бъдат социално полезни, вредни или неутрални- без определено значение. В ОсП са включени проявите, характеризирани най-общо като девиантни /отклоняващи се/ и проявите, характеризирани като престъпни.
Девиантното поведение включва всички прояви на отклонение от правни и морални норми, които получават неодобрение, негативна оценка и много от тях биват санкционирани.
Те са обект на държавен и
социален контрол. Прояви на ДП са: престъпленията по НК; противообществени прояви, които нямат признаци на престъпления, правонарушения по отделни закони и подзаконови актове; всички прояви на социална патология: проституция, хомосексуализъм и др., а някои включват и самоубийства.
Очевидно е, че девиантното поведение е своеобразна реакция на социалните условия на живот, израз на неодобрение и несъгласие срещу определени норми, които изискват от членовете на обществото- от всички или от определени групи, съответно поведение. Отклонението от нормативното поведение разкрива мотивите за противопоставяне и ненормативно поведение- това обикновено е конформатно поведение.

2. Криминално понятие за престъплението- приема се, че престъплението е понятие от НП, а престъпността- основна категория на Кр. Престъплението се дефинира от наказателния закон, а за престъпността няма легално определение /дефиниция/- могат да се дадат 2 определения: същностно и качествено.
Има 2 основни подхода при разглеждане на понятието за престъпление:
- легалистичен подход- характерен за повечето европейски криминолози и се заключава в строго придържане към формалното, т.е. легалното, законово определение на престъплението;
- антилегалистичен подход- характерен предимно за американските криминолози, тук се търси не само правното съдържание на понятието, но преди всичко социалните аспекти на определено понятие.
Престъплението е социален факт- то е преди всичко една неправда, нарушаване на изискването да не се вреди другиму и да се живее честно. Този соц.факт се оценява като застрашаващ обществените интереси, което е и основанието за криминализирането на определени деяния и социалното им съдържание е обстоятелството, което ги запазва като престъпления или при определени изменени условия е основание за тяхното декриминализиране.
На практика границите между „престъпно” и „девиантно” поведение не са така ярко очертани- това, което искат привържениците на легалистичния подход. Разграничеността е относителна във времето и самите наказателноправни норми, както и наказателноправната догматика се характеризират като релативни.
3. Престъпност- общи проблеми.
Престъпността е основна категория на Кр. Престъплението и престъпността са продукт на цивилизацията и интересът към тях идва от най-дълбока древност.
Престъпността е социално явление и към настоящият момент нито един сериозен криминолог не го отрича. Тя се свързва с особеностите на обществения живот, с цивилизацията, образованието и религията, с материалните условия на живот /Маркс, Енгелс, Ленин/, с развитието на цивилизацията най-общо.
Проблемът за престъпността е един от най-острите за съвременното общество. 21-ви век се определя като век на престъпността. В края на 20-ти век по общо признание, вкл. и на ООН, престъпността се превърна в световен проблем, който не е ограничен в рамките на една държава, регион или континент и с основание възниква въпросът за същността на престъпността и основните й характеристики.
4. Определение- престъпността е относително самостоятелно и променливо социално явление за реалността на обявените от закона за престъпление човешки прояви, възникнало със създаване на държавата и закономерно съществуващо в обществото.
4.1. Престъпността като социално явление- тя се ражда и са развива в обществото- извън обществото не е възможно да съществува престъпност. Пр-та не е проста съвкупност от престъпления- в нея отделното деяние загубва своята индивидуалност. Кр. разглежда пр-та не като юридическо, а като социално явление. Пр-та е масово явление.
Теоретичните основи на пр-та като социално, т.е. масово явление са очертани още от 19 в. от А.Кетле и Е.Фери.
Кетле формулира Закон за относителното постоянство на величините на пр-та- величините могат незначително да бъдат модифицирани от оценката на влиянието на отделни соц-ни фактори- това определя тяхното постоянство и Кетле свързва тази закономерност със субективен фактор- оценката за влиянието на определени фактори. При търсене на закономерности трябва да се търсят единствено обективни фактори.
Фери формулира Закон за прага на насищане с престъпност, съгласно който нивото на пр-та се явява следствие от социалната организация, а в наши дни- с особеностите и степента на дезорганизация. Фери поддържа тезата за закономерния хар-р на пр-та и съществуването й в определени граници- всяко общество има определен праг на наситеност с престъпност и преминаването, което е възможно в условията на изключителна социална нестабилност, поражда сериозни политически проблеми поради колизия с правовия ред. Като изход от това положение Фери предлага декриминализация на някои престъпни деяния като по този начин се намалява нивото на пр-та- но това не е надеждна техника за решаване на проблема, тъй като извадените чрез декриминализация деяния по съображение за намаляване на пр-та, запазват своята антисоциалност.
В България след 1989 беше направен опит за потвърждаване или отхвърляне на формулираната закономерност.
4.2. Престъпността като закономерно явление- тази теза е много оспорвана в Кр. В съвременната Кр.наука тя се свързва с името на Емил Дюрхайм, който през 1890 развива концепцията за престъпността като явление, нормално за всички човешки общества. Тезата му е, че пр-та не е зло, а в определени обществени ситуации дори и полезна. Според Дюрхайм за нормално състояние може да се говори само когато пр-та достигне определено за всеки социален тип обществено равнище, без да го превишава и когато ръстът на пр-та стане прекалено голям, тогава тя придобива ненормална форма, и това, което е над нормалното е излишно и има патологична форма. Пр-та е полезна, защото изпълнява позитивна социална роля за изменение на общото /колективно/ съзнание и се явява фактор на обществения живот социалния прогрес.
В.Кудряцев приема, че пр-та е типично стихийно явление и основанието му за това твърдение е, че хората, които извършват престъпления, не са били обединени от цели и средства за тяхното постигане.
Престъпността не е иманентна единствено на експлоататорското общество- противното на това твърдения е изведеният принцип в марксистката философия, че престъпността възниква едновременно с обществото и появата на частната собственост, на средствата за производство като последица от разделението му на класи и съществуването на експлоатация на една класа над друга, а от тук и една от основните хар-ки на пр-та- нейната класова същност като социално явление.
Престъпността не е исторически преходно соц.явление- историческата предходност на явлението е тезис също на историческия материализъм и социалистическата Кр. В „Държавата и революцията” Ленин обяснява основанието за запазване не пр-та при социализма и в същото време очертава перспективата за нейното отмиране. Постепенното намаляване на пр-та и нейното ликвидиране се сочи като закономерност на социалист.общество и е част от социалист.Кр.- тази постановка, считана за фундаментална, превръща социалист.Кр. в догма, независимо от успехите й в другите области.
4.3. Престъпността е относително самостоятелно социално явление- самостоятелността й е по отношение на времето и мястото. В исторически аспект пр-та в отделните цивилизации, общества и народи винаги се е проявявала с определени за времето характеристики, които се изменят повече или по-малко. Във времето се проявява приемствеността на видове и форми на престъпна дейност, осигуряваща най-вече устойчивостта на престъпления от групата на традиционните.
Относителната самостоятелност на пр-та се проявява и в териториални граници- в отделни райони, общини, области и региони, като измененията в териториален аспект настъпват след сериозни социални и икономически промени.
Национална и регионална обособеност на пр-та се наблюдава напълно закономерно и при съвременното състояние на пр-па придобива транслационност и се превръща в световен проблем. Това обяснява и регионалното разделение на пр-та: САЩ и Канада; Кариби; Южна Африка; Западна Европа и обособяване в този регион на страните от Скандинавия или Англия и Уелс и т.н.
Относителното самостоятелно съществуване на пр-та във времеви и териториални граници е обусловено от особеностите на факторите, които детерминират явлението. В тази детерминация са включени фактори, които имат местно, национално или регионално значение, а някои от тях имат общ социален и икономически, а други са с изразен национален или етнически хар-р. Проявява се и конфликт на културите.
4.4. Престъпността като многостранно социално явление- многостранният хар-р на престъпността се обуславя от сложните обществени отношения, които биват засягани с отделните престъпления. Пр-та засяга всички обществени сфери и като статистическа съвкупност представя сложния си и многостранен характер най-вече в своята структура. С основание се поставя проблема за разглеждане на престъпността като система със съответни подструктури и самостоятелен обект на социално управление- това разбиране отговаря на възгледа за закономерния хар-р на пр-та, а не за нейното „стихийно явление”.
5. Количествено определение на престъпността- престъпността е съвкупност от престъпленията, извършени през определен период от време на определена територия. Това е т.нар. количествено определение и се отнася до всички престъпления- явни и латентни, умишлени и непредпазливи. То може да бъде наречено операционално и има безспорни предимства в количествено представяне и измерване на пр-та. Неопределеността на „времето” и „територията” позволяват границите има да бъдат определени в съответствие с конкретното изследване. Територията може да бъде определено населено място, област, отделна държава и т.н., а времето 1 месец, 3 месеца, 1 година, 5 години и т.н.
Пр-та не е обикновен сбор, а статистическа съвкупност, която се подчинява на статистически закономерност. Единствено чрез нея може да се представи обемът на престъпността, нейното ниво, структура, да се определят тенденциите на изменение.
6. Основни видове престъпност- количественият подход при изучаването на пр-та дава възможност да се определят няколко основни вида пр-т:
- фактическа престъпност т.е реална престъпност- това е цялата престъпност, която съществува в определен период от време на определена територия. Нейният обем е неустановим в цялост, за нея се предполага и това е само степен на вероятност и обикновено оценката за реалната пр-ст се дава от специалисти с голям професионален опит в наблюдението над пр-та. Цел на криминол.познание е да разкрие реалната пр-ст, тъй като данните за абсолютния брой ва престъпленията биха позволили да се установи нивото и структурата на действително съществуващата пр-ст. Това е възможно ако бъде преодоляна латентната пр-ст;
- заявена престъпност- отговаря на съвкупността на всички престъпления, които са доведени до знанието на компетентните органи- органи на МВР, прокуратурата, съд, на органите на местата за лишаване от свобода или за принудително възпитание, на органите на местната власт;
- регистрирана престъпност- нарича се още полицейска статистика. Тя е най надеждната информация за обема на престъпността, нейната структура и динамика. В голяма степен тя стой най-близо до реалната пр-ст, доколкото заявената остава като работен вариант на регистрираната и част от нея отпада. Терминологично би трябвало да се покрива със заявената пр-ст, тъй като задължение на компетентните органи е да „регистрират” всеки сигнал за извършено престъпление.
Нормално е регистрираната пр-ст да има по-голям обем от санкционираната, като и особеностите на националното законодателство обосновават съответната редукция на регистрираната пр-ст /напр. института на продължаваното престъпление по чл.26/НК в България е най-значителният фактор за редуциране на регистрираната пр-ст/. Има трайни и временни фактори, които редуцират обема на регистрираната пр-ст: установяване след проверка, че наказателното преследване на престъплението е погасено по давност; проведена амнистия; отказ да бъде образувано наказателно производство поради малозначителност на деяние; прекратяване на досъдебното производство и т.н.
Неможе да има знак за равенство между регистрираната и санкционирата престъпност. Има фактори, които редуцират регистрираната пр-ст: 1/ престъпления, чиито извършители са неизвестни- те могат да са 70-80%; 2/ деяния, извършени от лица до 14 г- тук няма разследване на разследващия орган, не отива до прокуратурата и не се внася обвинителен акт, но самото престъпление се регистрира; 3/ непълнолетни от 14 до 18 г- регистрират се, но не всички пр-я стигат до съда. Една част стигат до местните комисии /по чл.61/НК/ и 4/ престъплението е извършено от невменяем.
- разкрита престъпност- в съответствие с приетата методика за регистрация на пр-та,разкрити са престъпленията, чиито извършители са установени, от това следва, че разкритата пр-ст е онази част от регистрираните престъпления, чиито извършители са станали известни на полицията. Общественият интерес изисква: 1/ всички престъпления да са разкрити и 2/ всички извършители на престъпления да бъдат разкрити и по отношение на тях да бъде приложен наказателния закон. Разкриваемостта на престъпността е преди всичко проблем на органите на полицията и на разследването, вкл. и за т.нар. допълнителна разкриваемост. Тя е в зависимост от общото състояние на пр-та и най-вече от нейната структура. Усложняването на пр-та затруднява общата разкриваемост и особено разкриваемостта на деянията, относими към нетрадиционната пр-ст. Икономическата пр-ст също се отличава с голяма латентност и ниска разкриваемост. Организираната пр-ст поради характера си трудно се поддава на разкриване;
- санкционирана престъпност е тази, която е установена и по определения от закона процесуален ред престъпленията са признати от съда или др. компетентен за виновно извършени и извършителите са били наказани или спрямо тях е взета друга мярка за въздействие. В България основният източник за тази престъпност са публикациите на НСИ „Престъпления и осъдени лица”, като цялата информация е включена в т.нар. съдебна статистика. Статистическо наблюдение на престъпленията и осъдените лица в Б-я е установено през 1910;
- изследвана престъпност- това е нов вид пр-ст, на който ще се обръща все по-голямо влияние. Изс-та пр-ст коригира регистрираната и дава възможност да се разкрият границите на реалната пр-ст.
7. Основни признаци на пр-та- пр-та има своите количествени и качествени признаци: ниво, структура и динамика на престъпността. Бр.Холист различава интензивност, структура и динамика на пр-та, т.е. замества ниво с интензивност. Интензивността е вторична характеристика и се проявява, доколкото има статистическа съвкупност.
7.1. Ниво на пр-та е количествен признак, които характеризира размера на пр-та за определен период от време в дадени териториални граници. То е променлива величина, която се влияе в най-голяма степен от криминогенните фактори. Нивото на пр-та се отнася към: определен момент /напр. към 31.12.2005/ или към даден период от време /напр.-01.01.2005 – 30.06.2005/.
Нивото на пр-та е признак, характеризиращ цялата /общата/ престъпност или определен вид престъпност- напр. пр-та против собствеността; пр-та против личността или пр-ст на жените; пр-ст на непълнолетните и т.н.
Нивото на престъпността се измерва с:
а/ абсолютни числа- напр. 241 732 регистрирани престъпления от полицията през пиковата за Б-я 1997; 21 868 осъдени лица през 1997, от които 21 762 за престъпления от общ хар-р и т.н.
б/ относителни числа- дял от общата пр-ст, от определен вид престъпност и т.н.- напр.: през 1997 са регистрирани 162 407 кражби, което съставлява 72,9 на сто от всички престъпления и т.н.;
в/ коефициенти или индекси на престъпността- количеството /броят на/ извършените престъпления или лица, извършили престъпления на 100 хил., 10 хил. или 1 000 души от населението.
Коефициентите са най-точни измерители на пр-та, тъй като с тях се отчита и друга променлива- броят на населението, независимо от възрастта и броят на наказателноотговорното население. С оглед на това биват различни:
- интензивност на пр-та- тя отразява степента на разпространеност на престъпленията;
- криминална активност- хар-ра активността на наказателноотговорните лица в извършване на престъпленията.
7.1.1. Измерване на пр-та чрез коефициент на пр-ст, респективно интензивност:
Кпр = (Пр/Н)*100 /10 или 1/ хил.
Кпр- коеф. на регистрирана престъпност, Пр- брой регистрирани престъпления; Н- общ брой население
Кпс = (Пс/Н)*100 /10 или 1/ хил.
Кпс- коеф. на санкционирана престъпност, Пс- брой санкционирани престъпления; Н- общ брой население
Наред с общите коеф-ти на пр-та /регистрирана и санкционирана/ има и специфични коеф-ти: за видове пр-ст /пр-я против собствеността, в т.ч. кражби, присвоявания и др./; пр-ст на малолетните; младежка пр-ст и т.н.:
Ккр = (Пкр/Н)*100 /10 или 1/ хил.
Ккр- коеф. на /регистрирани/ кражби, Пкр- брой на регистрираните кражби; Н- общ брой население
Кж = (Пжр/Нж)*100 /10 или 1/ хил.
Кж- коеф. на пр-та на жените, Пжр- брой на регистрираните пр-я, извършени от жени; Нж- общ брой на жените
По същите формули се измерва интензивността на санкционираните видове пр-ст, като променливата „регистрирани престъпления” се заменя със „санкционирани престъпления”.
7.1.2. Измерване на пр-та активност чрез коеф-т на активност:
Кпа = (Ип/Н)*100 /10 или 1/ хил.
Кпа- коеф. на престъпна активност, Ип- брой извършители на /регистрирани/ престъпления; Н- общ брой население
Коеф-та на активност на отделни видове пр-ст:
Кка = (Ик/Н)*100 /10 или 1/ хил.
Кка- коеф. на престъпна активност при кражбите, Ик- брой извършители на кражби; Н- общ брой население
Кжа = (Иж/Нж)*100 /10 или 1/ хил.
Кж- коеф. на /престъпна/ активност на жените, Иж- установени жени- извършители на пр-я; Нж- общ брой на жените
По същите формули се измерва активността на осъдените лица в отделните видове пр-ст, като променливата „установени /от полицията/ извършители на престъпления” се замества с „осъдени лица”.
7.2. Структура на пр-та- това е иманентно свойство на явлението, тя е вътрешната форма, която осигурява целостността и едновременно с това разделността на престъпността. Структурата на пр-та е сравнително по-устойчива в сравнение с нивото, което е по-динамично. Устойчивостта се дължи на закона за относителното постоянство на величините на пр-та. Отделните видове пр-ст: против собствеността, против личността и т.н. имат устойчиво относително тегло в общата пр-ст, което също се изменя, но без значително нарушаване на съотношението между тях. Големи изменения в структурата са възможни при коренни социални промени в обществото и поява на нови видове пр-ст със статистическа устойчивост. Вътре в структурата видовете пр-ст имат свое ниво, което се изменя по-динамично.
Структурата на пр-та е:
- предметна- отразява съотношението между отделни видове престъпност, обособени в съответствие с предмета на престъпното посегателство;
- личностна- основава се на престъплението и неговия обект или на качества и свойства на извършителите на престъпленията.
Въз основа на признака възраст се обособява: а/пр-ст на непълнолетните; б/младежка пре-ст; в/пр-ст на зрялата възраст; г/пр-ст на старческа възраст. Въз основа на признака пол се разграничава като самостоятелен криминологичен проблем пр-та при жените. С оглед миналите осъждания на правонарушителите в Кр. се обособява рецидивна пр-ст. Структурния подход прелата различни предимства за многостранно изследване на криминолог.проблеми. Стр-та на пр-та зависи от криминогенните фактори, демографските изменения и в много голяма степен от промените в наказателното законодателство.
7.3. Динамика на пр-та- това е изменението на нивото и структурата на престъпността в определен период от време на дадена територия. Динамиката винаги обхваща един продължителен период от време, напр.1,3,5,10 и повече години. Това изучаване за по-продължителен период от време позволява да се откроят тенденциите в развитието на общата пр-ст или на отделни нейни видове. По този начин случайни фактори, които са оказвали някакво влияние през определен период от време отпадат и се проявяват закономерностите.
Доколкото отразява промените на другите признаци, тя се влияе от всички фактори, относими към тях, а също и от характера на статистическото наблюдение на пр-та в полицията и НСИ.
8. Цена на пр-та- пр-та има своята цена- тя има главно икономически, социален, морален и психологически характер. С нарастване на пр-та във всички страни проблемът за нейната цена придобива изключителна актуалност. На 5ят конгрес на ООН се повдигна дискусия за цената на пр-та в 3 основни аспекта: а/вид и размер на негативните последици от пр-та; б/методи за оценка на цената на пр-та; в/мерки за намаляване на иконом. и социални последици на пр-та. Основанието за обсъждане на проблема е че отделните страни губят ежегодно от 2 до 16 % от бюджетите си.
8.1. Икономическата цена на пр-та се формира от:- щети /вреди/, причинени с престъпленията през определен период от време на определена територия. Те могат да бъдат: предварителни /посочени от полицията в резултат на регистрираната пр-ст/ и окончателни /установени с влязла в сила присъда/;- средства, вложени за опазване на физическите лица и имуществото;- средства, отделени в процеса за реализиране на наказателната репресия;- икономически еквивалент на пропуснатия продукт поради отсъствие на уличени, заподозрени, обвиняеми, подсъдими и др. или поради наложително лечение; изплатени застрахователни суми и др.;- разходи за лечение на обвиняеми, пострадали от пр-то, свидетели и др. лица, засегнати от престъпна дейност;- средства за пострадали и др. лица, учреждения или частни стопанства и др.обекти за възстановяване на унищожено или повредено имущество;- нарастване размера на данъците, плащани от всеки гражданин;- финансиране на правителствени или регионални програми за превенция и контрол над пр-та.
8.2. Социална цена на пр-та- тя се увеличава с нарастване на пр-та и за да си осигури по-спокоен живот обществото понася много ограничения, вкл. и увеличение на данъците, поради това, че приходите на Д-та намаляват в резултат на високата пр-ст. Издръжката на органите на МВР и съдебната сис-а е значителна. Соц.цена включва ограниченията, които се налагат на гражданите по законодателен ред във връзка с контрола на пр-та, както и някои ограничителни мерки от чужда страна.
9. География на пр-та или териториалното разпространение на пр-та, възниква като Кр.проблем вследствие развитието на градовете и свързаното с това нарастване на пр-та поради съсредоточаването на много хора, търсещи работа и настъпващите нови икон-ки, социални и културни условия на живот. Концентрирането на много хора в отделни населени места води до затруднен соц-н контрол, анонимност на личността и превръщане на града в „разсадник на пр-ст”. Обособяването на „пр-ст на града” и „пр-ст на селото” е 1ят опит за научното пространствено локализиране на явлението. Познавателното и практическото значение на изучаването и представянето на пространствената локализация на пр-та се използва в рамките на отделната териториална единица, отделната страна или по-голям географски регион. География на пр-та може да се представи:
- с оглед на оперативните цели- оперативна карта- обслужват главно полицията и органите на сигурността с оглед на ежедневната им работа. В тях се отбелязват районите с най-висока интензивност на агресивни престъпления /умишлени убийства, голяма концентрация на проституция и др./.
- криминологична карта на населеното място- за да се изготви е необходимо да има представителни изследвания т.е. да се разкрият факторите, които пораждат пр-та в отделните райони, което означава по-дълбоко навлизане в проблема и разработване на специални програми за изследване на пр-та.