5. Данъчно задължени лица. Права и задължения.

Видовете задължени лица са изброени в ДОПК и материалните данъчни закони. Чл. 14 от ДОПК са посочени задължените лица. Данъчното законодателство използват понятието задължено лице, а преди се използвало повече понятието субект на данъчното право. Задължените лица са ФЛ и ЮЛ, които първо са носители на задължението за данъци. Като носители те понасят имуществената тежест и са конкретизирани в материалните данъчни закони. Задължени лица са също и лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци. По правило това са работодателите и лицата са задължени да удържат данък при източника. Важно е да отбележим , че когато в закона е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци, то по отношение на това лице се прилагат всички права и задължения като на субект или на страна в производството по ДОПК. Удържаните и внесените от тези лица данъци се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани дори когато това лице не е имало задължение за удържане. Такива са например работодателите, които са длъжни авансово, ежемесечно да удържат и внасят дължим данък за доходи от трудови правоотношения.В случаите обаче когато тези лица не удържат и не внесат данъка те са солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък. Задължени лица са лицата, които отговарят за задълженията както на носителите на задължението за данъци, така и отговарят за задълженията на лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци. Важното в случая е ,че при тези т.нар. отговорни трети лица отговорността им винаги е изрично уредена в нормата на закона. В кръга на тези лица спадат и лицата, които в предвидените от закона случаи имат задължение за внасяне на данък , а и лицата, задължени да удържат и внасят данъци когато те не са били внесени в срок. Ако данъкът е удръжан, но не е внесен, то лицето дължи изцяло тези публични вземания, а отговорността на носителя на задължението за данъци се погасява. В тези случаи задължението за внасяне на данък се установява с ревизионен акт. Ако този акт е влязал в сила и междувременно задължението е било платено отговорността отпада като законодателят е въвел и изключения в тази връзка. Тези изключения са следните: ДОПК изрично е предвидил ,че отговорността на третите лица се реализира дори в случаите когато публичното вземание е погасено поради наличие на три от основания за погасяване. Тези са основания за погасяване са изрично изброени в чл. 168 ДОПК.Те са при смърт на ФЛ, след изчерпване на имуществото му, след разпределение на постъпления от осребряване на актива на ЮЛ обявяно в несъстоятелсност и при заличаване на ЮЛ след прекратяване с производство по ликвидация. ДОПК урежда и отговорност на трети лица, които са членове на органи на управление или управители. Хипотезите са две: 1. тя се отнася до укриване на факти и обстоятелства, които управителите или членовете на органи по управление по закона са били длъжни да обявят пред органа по приходите или публичният изпълнител като е указано,че укриване на лице когато лицето е знаело за тези факти и обстоятелства и въпреки това не ги е обявило, като последица от укриването на тези факти и обстоятелства да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци; 2 недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задължението ЮЛ, това плащане може да бъде под формата на скрито разпределение на печалбата или дивидента, под формата на безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице, под формата на отчуждаване на имущество на задълженото лице по цени , значително по-ниски от пазарните и като резултат от тези действия следва намаляване на имуществото на задълженото лице и поради тази причина не са изплатени дължимите данъци. От този вид отговорност са освободени ФЛ и ЕТ. Разликата между първата и втората хипотезата е тази, че в първия случай управителите и членовте на органите на управление отговарят за несъбраните данъчни задължения, а във вторият случай отговороността е до размера на намаленото имущество или плащане. И във втората хипотеза следва да се издаде ревизионен акт. Тази разпоредба е материално-правна независимо,че е намерила място в процесуалния закон – чл. 19 ДОПК. Правата и задълженията на данъчно задължените лица са изброени не изчерпателно (примерно) в чл. 17 и 18 ДОПК, като права и задължения се установяват и с останалите разпоредби както на процесуалния закон, така и на материалните данъчни закони. Най-важните от тези права и задължения са: право на уважения към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия, право да им бъдат разяснявани правата в производствата по ДОПК, право на защита в административното и съдебното производство образувани по повод обжалване на ревизионен акт; право да бъдат предупредени за последиците от неизпълнението на задълженията им; право на опразване в тайна на сведенията, фактите, обстоятелствата, които представляват данъчна информация; право да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители да се легитимират в производствата по ДОПК и по материалните данъчни закони; безплатно осигуряване и приемане на всички документи; право на информация за дължитемите от тях публични задължения и сроковете в които следва да ги заплащат, да им бъдат осигурени безплатно данъчни декларации, които да съдържат указания за попълването им; право да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които актове се засягат техни права и законни интереси. В ЗНАП когато се изброяват правомощията на органите по приходите е указано, че изпълнителният директор на НАП издава указания за прилагане на данъчното законодателство като такива указания може да издава и министърът на финансите. Ако указанията се окажат незаконосъобразни то лихвите, които са начислени в следствие на действия въз основа на тези указания не се дължат. Тези указания се публикуват в интернет страницата на НАП.
Данъчно задължени по ЗДДФЛ са местните и чуждестранни ФЛ, които са носители на задължението за данъци или които са задължени да удържат и внасят данъци по закон. Местно ФЛ – лице, което отговаря на следните условия – да има постоянен адрес в България, да пребивава на територията на страната повече от 183 през всеки 12-месечен период, лицето да е изпратено на работа в чуждина от органи или организации или предприятия на България; чиито център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнени интереси се намира в България когато интересите на физическото лице са тясно свързани с България. При определянето на понятието център на жизнени интереси могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото от което лицето осъществява трудовата или стопанската си дейност. Лице, което има постоянен адрес в Бълария, но центърът на жизнените му интереси не се намира в България не се счита за местно ФЛ. По пътя на изключването лица, които не отговарят на условията за местни са чуждестранни ФЛ.
Данъчно задължение по ЗКПО са: местните ЮЛ; чуждестранните ЮЛ когато осъществяват стопанска дейност чрез място на стопанска дейност или получават доходи от източник в България; едноличните търговци, но за данъците удържани при източника и в случаите установени в закона; ФЛ, което извършва търговски сделки по смисъла на чл.1 ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ; работодателите и възложителите по договори за управление и контрол когато начисляват данък върху социалните разходи, който е уреден със ЗКПО. В ЗКПО се съдържа легална дефиниция на понятието местно ЮЛ – попадат както ЮЛ, учредени съгласно българското законодателство,така и дружествата, учредени съгласно регламент на ЕО номер 2157/2001г както и кооперациите, учредени съгласно регламент на ЕС номер 1435/2003г. когато седалището им е в страната и са вписани в българския регистър. Данъчно задължени лица по ЗКПО са и неперсонифицираните дружества, осигурителните каси, които са създадени на основания чл. 8 от КСО. Нова категория лица, която е въведена със ЗКПО и то само за целите на данъка , удържан при източника са и лицата, които са изброени в чл. 2 ал. 3 от ЗКПО , а това са тръст, фонд и други подобни особени образования, които извършват стопанска дейност или управляват инвестиции.
Данъчно задължени по ЗДДС лица са: тези , които извършват независима икономическа дейност. Законът не съдържа изброяване на тези лица. ЗДДС използва и понятието данъчно незадължено ЮЛ – това е ЮЛ, което не е данъчно задължено по смисъла на чл.3 от ЗДДС и което лице , извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Най-важното в случая , за да се определи едно лице като данъчно задължено по ЗДДС е определянето на понятието независима икономическа дейност – чл. 3 ал.2 от ЗДДС дава определение на това понятие. Освен това законът (чл.3 ) изчерпателно изброява дейностите, които не са независима икомическа дейност.
Собствено определение на понятието данъчно задължено лица дава и ЗМДТ. Данъчно задължени лица за данък върху недвижимите имоти са собствениците на имота. Задължени лица за данък върху наследствата са и наследниците по закон или по завещание , както и заветниците.От тази година задължени по ЗМДТ са и лицата, които упражняват патентна дейност.
Задължени лица по ЗАДС - лицензираните складодържатели и регистрирани по ЗАДС лица, лицата за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки; лица, които в нарушение на закона за акцизите и данъчните складове са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки при което не са заплатили акциз. Задължени лица са и тези, които въвеждат на територията на страната автомобили от друга държава членка на ЕС.