5. Административно-териториално устройство на Република България.

Нормативната основа на административно-териториалното устройство на РБ се съдържа в конституцията и в Закона за административно-териториалното устройство на РБ. Отношение имат и други нормативни актове – напр. Закон за допитване до народа. В литературата има различни становища по отношение на обхвата на понятието административно-териториално устройство. Според някои автори няма разлика между административно-териториално деление и устройство. Т.е. това са идентични понятия. Според други, те обозначават две категории въпроси – административно-териториалното деление показва какви са и колко са административно-териториалните единици към даден момент. Административно-териториалното устройство обхваща по широк кръг проблеми свързани с видовете териториални единици, с процедурите по извършването на промени със създаването или заличаване на населени места. Основа за това разбиране може да се търси в чл. 1 на Закона, в който се казва, че с този закон се урежда създаването на административно-териториални и териториални единици и извършването на административно-териториални промени. Териториалното устройството на РБ обхваща три вида територии - административно-териториални единици областите и общините; общината е основна административно-териториална единица и това нейно качество е определено от конституцията. Кметствата и районите са съставни административно-териториални единици. Населените места се градовете и селата. Съществуват и селищни образувания – това са курортните местности и комплекси. Областта е административно-териториални единици, която обхваща територията на една или няколко съседни общини. Нейната територия обхваща територията на включените в нея общини. Създаването на области става със закон. В България 28 области. Границите и административните центрове се утвърждават с Указ на президента по предложение на МС. Област може да се създава, ако са налице предвидените в закона условия. На първо място – физико-географска обособеност на част от територията и на второ място наличие на град, който е традиционен културен и исторически център с изградена инфраструктура. Закон за регионалното развитие касае икономическото развитие. Законът определя, че общината има територия, граници, население, наименование и център. Това важи и за областта. Това са белезите на общината и чрез тях се индивидуализира всяка една община. Законът е определил общината като основно единица по територия, тъй като в нея се осъществява местното самоуправление. Тя е основна административно-териториална единица, защото от нея нагоре се формират областите, а вътре в нея или от нея надолу се формират съставните административно-териториална единици – КМЕТСТВАТА И РАЙОНИТЕ. Законът е дал условията за създаване на нова община. Те са свързани с наличието на определен брой население, населено място, което да е център, максимална отдалеченост на центъра от другите населени места в общината и възможност за самофинансиране. Съществуват три процедури за създаване на нова община. Първата процедура започва по искане на населението; втората започва по искане на областния управител за съответната област; третата процедура е по преценка на Министерски съвет. При първата процедура част от населението 25 на сто от избирателите прави подписка и я изпраща до Общинския съвет. Той я разглежда и я изпраща на Областния управител. Той от своя страна преценява законосъобразността на процедурата, връща я на Общинския съвет с предложение за вземане на решение за референдум. Общинският съвет насрочва референдум и при положителен вот преписката се изпраща в Министерския съвет от Областния управител. МС взема решение по доклад на Министъра на регионалното развитие. Решението на МС се изпраща на Президента на републиката. Той със своя указ определя границите на новата община. Основното в процедурата е допитването до населението, т.е. референдума. Това означава, че положителният вот е най-същественият юридическа факт сред юридическите факти, които образуват сложния фактически състав по създаването на нова община. Когато МС прецени, че е необходимо създаването на нова община, процедурата може и да започне независимо от това, че някой от условията не са налице, но и в този случай определящо значение има референдумът, който се провежда от избирателите от съответните населени места. Районите са съставни административно-териториални единици. Българското право познава два вида райони. Районите в София, Пловдив и Варна са определени със закон. Това е законът за териториалното деление на столичната община и големите градове. В него са описани границите на районите в София, Пловдив и Варна. Законът за административно-териториалното устройство на РБ предвижда друга процедура за създаване на райони. На първо място трябва да са налице определени условия – чл. горепосочения закон – наличие на население не по-малко от 25 000 човека, възможност за райониране на територията на съответните градове и наличие на изградена инфраструктура с районно значение. Редът за създаване на район е първо, предложение на Кмета до Общинския съвет. Второ, решение на Общинския съвет, трето решението се изпраща на Областния управител, като той се произнася по законосъобразност и след това изпраща решението в ДВ. За кметства и на населено място от закона да си го прочетем. Как се създава област, община, район, кметство, колко жители трябва да има в населените места, за да има кметство – това е важен въпрос заради новия закон за местните избори.