5. Умишлено убийство.

Обща характеристика и видове престъпления против живота. Умишлено убийство – основен състав, квалифицирани и леконаказуеми случаи (чл. 115 -121).

1.      Убийството е най-тежкото престъпление против личността, защото засяга най-ценното благо на човека – неговият живот. Човешкият живот обаче може да бъде отнет не само чрез убийство. Той може да бъде отнет и чрез криминален аборт, и чрез допринасяне за (съдействие в) чуждо самоубийство. Тези престъпления също са включени в Раздел І на Глава втора, озаглавен „Убийство”.
Човешкият живот е изключителна ценност, заради което се ползва от засилена наказателноправна защита.
Затова, на първо място, той не може да бъде отнет дори със съгласие на пострадалия – неговото съгласие не изключва наличието на престъпление. При всички други престъпления съгласието на пострадалия изключва противоправността на извършеното деяние. При убийството обаче в името на по-пълноценната защита на човешкия живот деянието остава престъпление, независимо от съгласието на пострадалия.
На второ място, по същите съображения за изключителна ценност на човешкия живот е криминализирано не само умишленото, но и непредпазливото убийство, наричано също така причиняване другиму смърт по непредпазливост (чл. 122 НК).
На трето място, по същите съображения с чл. 117, ал. 1 НК е обявено за наказуемо също така приготовлението за убийство, а с чл. 117, ал. 2 НК е криминализирано и неуспялото (неудалото се) подбудителство към убийство, при което не се стига дори до съгласие от страна на подбуждания и следователно до приготовление под формата на намиране на съучастник. Затова чл. 117, ал. 2 НК е една подчертано субсидиарна разпоредба. Тя ще намери приложение само ако подбуждането не е дало никакъв резултат – не само не е започвало извършване на убийството, но и склоняваният дори не е дал съгласие да участва в него.
2.      Основният състав на убийството се извежда от текста на чл. 115 НК. Той гласи следното: „Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с ...”
Субект на умишленото убийство може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на убийството е умъртвяване на друго лице. Умъртвяването представлява въздействие върху човешкия организъм до степен да причини биологична смърт, т.е. до спиране дейността на главния мозък. Това следователно е лишаване от живот. Убийството се върши най-често с действие, но е възможно да бъде извършено и чрез бездействие, например като не се окаже помощ на умиращ човек.
За да има убийство, трябва във всички случаи пострадалият да бъде друг жив човек.
Затова умъртвяваният трябва да е най-напред човек, а не вещ – неодушевена или дори одушевена. Кой е човек и кой не е, а представлява например друго живо същество, решават биологията и медицината – наказателното право само ползва техните резултати. Не се ли лишава от живот обаче човек, а например животно, убийство по смисъла на наказателното право няма.
Второ, пострадалият трябва да има качеството на жив човек. Иначе той не може да бъде лишен от живот.
Човешкият живот на индивида обхваща времето от започване на раждането му, т.е. от началото на родилните мъки и трае до настъпване на неговата биологична смърт. Убийството е възможно само в тези граници. Преди тях, ако се умъртви плодът на бременна жена, ще е налице аборт, а не убийство, защото още няма жив човек.
Същевременно пострадалият трябва да не е вече умрял – да не е настъпила биологичната му смърт. Във връзка с това трябва да се отчита, че има два вида смърт – клинична и биологична, като биологичната смърт настъпва около 10 минути след клиничната. Клиничната смърт представлява преустановяване на жизненоважни функции на организма – дишане, сърдечна дейност. Биологичната смърт се характеризира със разпадане на клетките на организма и преди всичко клетките на главния мозък. Убийството се извършва до настъпване на биологичната смърт, защото едно лице може да бъде извадено от състояние на клинична смърт и да оживее.
За престъплението убийство са без значение здравословното състояние на пострадалия, неговият пол, възраст и т.н. Законът защитава всички еднакво.
Трето, пострадалият трябва да е различен от дееца, т.е. да бъде друг човек – самоубийството не е противоправна дейност и следователно не може да съставлява каквото и да е престъпление. Тя е правнонерегулирана, макар и правнорелевантна – позволява предотвратяване на самоубийството чрез деяние при крайна необходимост по чл. 13 НК.
Умишленото убийство (както и непредпазливото) е резултатно престъпление. Престъпният резултат е настъпване на биологичната смърт на пострадалия. При ненастъпила смърт стореното може да съставлява само опит за убийство, и то ако е налице пряк умисъл.
Формата на вината е умисълът. Убийството може да се извърши както с пряк, така и с евентуален умисъл.
3.      По съображения за по-пълна и ефективна наказателноправна защита на човешкия живот са предвидени много и различни квалифицирани случаи на умишлено убийство. Те са изброени в чл. 116 НК и могат да бъдат обособени в четири групи – отнасящи се до пострадалия, отнасящи се до субекта, отнасящи се до метода на извършване и отнасящи се до субективната страна на убийството.
А) Първата група квалифицирани случаи на убийство е обособена с оглед на особености на пострадалия (чл. 116, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, както и по чл. 116, ал. 2).
а) Квалифициран случай на убийство има най-напред тогава, когато то е на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна държава или приятелска войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита (т. 1).
Тук първият възможен представител е длъжностното лице. Съгласно чл. 93, т. 1 НК класическите хипотези на длъжностно лице са: аа) служител в държавно учреждение (в държавния апарат), т.е. изпълнява от името и за сметка на държавата своите пълномощия; бб) лице, което изпълнява ръководна работа в някакво юридическо лице извън структурата на държавния апарат; и вв) работа, свързана с пазене на чуждо имущество в такова юридическо лице. Има и две изключителни хипотези – извършващите такава работа при едноличен търговец и частните нотариуси и помощник-нотариуси.
Не е достатъчно обаче пострадалият да бъде длъжностно лице, за да се осъществи квалифицираният състав по чл. 116, ал. 1, т. 1 НК. Необходимо е също така неговото убийство да е извършено при или по повод на службата му. „При изпълнение на службата” означава по време и по място на изпълнението й, като не се изисква и поводът на убийството да е обективно и субективно свързан с (т.е. и мотивиран от) нейното изпълнение. Така например този квалифициращ признак ще бъде осъществен, когато пострадалият е пазач по време на дежурство, дори убийството му да се извърши по чисто семейни причини. „По повод на службата” означава, че пострадалият не изпълнява своите служебни задължения, не носи службата си. Но пострадалият все още е длъжностно лице и наред с това поводът за убийството му е обективно и субективно свързан с (мотивиран от) изпълнението на неговата служба.
Тук квалифициран на втора степен съгласно чл. 116, ал. 2 НК се явява случаят, когато убитото длъжностно лице е магистрат (съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител) или митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
Вторият възможен пострадал по т. 1 е представителят на обществеността.
Съгласно чл. 93, т. 3 НК „Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.” Това, от една страна, е лице, излъчено от някаква обществена организация. От друга страна обаче, въпреки обозначаващия го термин, то не е излъчено от обществената организация, за да я представлява, нито изобщо за да върши нейна работа. Представителят на обществеността всъщност върши държавна работа – по волята на своята обществена организация той е пратен да поеме част от присъщите на държавата функции.
Следователно също като длъжностното лице представителят на обществеността върши държавна работа и затова като него се ползва от повишена законова защита, но пак при или по повод изпълнение на функцията му.
Третият възможен пострадал по т. 1 е военното лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Такова лице е военнослужещият и запасният по време на сборове и мобилизация. Този пострадал има субсидиарно значение – ако е служител в Министерство на отбраната, попада в признака „длъжностно лице”.
И четвъртият възможен пострадал по т. 1 е лице, ползващо се с международна защита. За него не се изисква и няма нужда да се установява, че убийството му е извършено при или по повод изпълнението на неговата задача. Съгласно чл. 93, т. 13 НК „С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.” Тук попадат най-често чуждите държавни или правителствени ръководители, чуждите дипломатически или консулски агенти, акредитирани у нас.
Това престъпление трябва да се разграничава от провокационния терор по чл. 99, ал. 1 НК, който го поглъща.
б) Следващите възможни пострадали, които се ползват от повишена защита, са по т. 3. Тук влизат бащата, майката; рожденият син и рождената дъщеря.
Вижда се, че симетрия между пострадалите няма. Предвидено е по-тежко наказание във всички случаи, когато бъде убит родител – не само рожден, но и осиновител, докато убийството единствено на рождено дете се наказва по-тежко. Ако обаче то е осиновено, наказанието няма да бъде по-тежко.
в) Другите възможни пострадали, които се ползват от повишена защита, са по т. 4, пр. І и ІІ. Те са бременната жена и малолетното дете. Тук и в двата случая става дума само за един пострадал. Не се изисква да има множество пострадали и тогава, когато убийството е на бременна жена. Затова, ако тя умре, но заради напредналата й бременност нейното дете по изключение бъде спасено и оживее, това няма да изключи довършеността на квалифицираното умишлено убийство по този текст, а ще се вземе предвид само като смекчаващо обстоятелство.
г) Такъв пострадал, който също се ползва от повишена защита, е съгласно т. 5 и лицето, което се намира в безпомощно състояние. Това е всеки пострадал, който не би могъл да се защити, да окаже съпротива на дееца – поради малолетство, престарялост или болест, поради това, че спи, или по каквато и да е друга причина.
д) Накрая съгласно т. 4, пр. ІІІ, налице е по-тежко наказуем случай на убийство, когато пострадали са повече от едно лице. Такова убийство се извършва тогава, когато множеството пострадали се умъртвяват не само от един и същи деец, но и въз основа на едно общо негово решение. Няма значение дали умъртвяването им е извършено с едно единствено деяние или с отделни деяния.
Тук също така няма реална или идеална съвкупност, а само едно престъпление, за което е предвидено по-тежко наказание.
Б) Втората група квалифицирани случаи на убийство е обособена с оглед на субекта (по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 11):
а) т. 2 визира първия от тези случаи – убийството, извършено от длъжностно лице, от представител на обществеността или от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Тук за разлика от т. 1 не влизат: военното лице, което няма качества на длъжностно лице, и лицето, ползващо се с международна защита. Що се отнася до лицето от състава на полицията, то е винаги и само длъжностно лице.
б) т. 11 визира други два квалифицирани с оглед на субекта случая на убийството. Те са: убийство, извършено от лице – „опасен рецидивист”, и убийство от лице, което е извършило друго умишлено убийство, за което обаче няма постановена присъда. В тези случаи от значение е миналото на дееца.
При първия случай в съдебното минало на дееца са налице условията по чл. 29, ал. 1 НК и липсват пречките по чл. 29, ал. 2 и чл. 30 НК, за да бъде извършеното от него убийство опасен рецидив.
Във втория случай, също както по т. 4, пр. ІІІ, става дума за повече от един пострадал. Тук обаче умъртвяванията на пострадалите са извършени въз основа не на едно общо, а на различни, отделно взети решения.
Наред с това в случая реалната съвкупност не е изключена – няма само едно престъпление, а две отделни и последователно извършени престъпления, като за второто от тях е предвидено по-тежко наказание.
В) Третата група квалифицирани случаи на убийство е обособена с оглед на метода на извършване (по чл. 116, ал. 1, т. 6):
а) Първият от тези случаи е убийството по начин, опасен за живота на мнозина. Тук е необходима и достатъчна смъртта само на едно лице. Същевременно е нужно убийството да се извърши така, че да възникне опасност за живота и на други лица. Например убийство с изкопаване на дълбок ров пред дома на пострадалия.
б) Вторият от случаите, квалифицирани с оглед на метода на извършване, е убийството със средства, опасни за живота на мнозина. В този случай резултатът е същият, но той идва не от създадената обстановка, а още от средството на престъплението. Например убийство с електрически шок или взрив.
в) Третият от случаите, квалифицирани с оглед метода на извършване, е убийството, извършено по особено мъчителен за убития начин. Той се преценява по физическите преживявания на пострадалия. При този случай, преди да умре, пострадалият е изпитал силни страдания, неприсъщи за обикновеното настъпване на смърт, например с използване на бавнодействаща отрова, чрез постепенно задушаване и други. Действията, с които се извършва това убийство, очевидно може само да предхождат и никога да не следват смъртта на пострадалия.
г) И четвъртият от случаите, квалифицирани с оглед метода на извършване, е убийството, отличаващо се с особена жестокост. Този случай се преценява по психическите преживявания на дееца – той е изпитвал удоволствие от убийството; демонстрирал е особено желание и ожесточение за отнемане на човешки живот. Действията, с които се извършва това убийство, очевидно може не само да предхождат, но да следват смъртта на пострадалия, например като се разчленява трупът му и праща на различни места.
Г) Накрая четвъртата и последна група квалифицирани случаи на убийство е обособена с оглед на особености на субективната страна (по чл. 116, ал. 1, т. 8, 9, 10):
а) Първият от тези случаи е убийството, извършено с користна цел. Деецът в този случай цели да набави имотна облага за себе си или за другиго чрез убийството. Той цели да получи нещо – пари или други ценности, например срещу поръчково убийство или убийство на наследодател, или цели да не се издължи, например като убие своя кредитор.
б) Вторият квалифициран случай с оглед на субективната страна е убийството, извършено с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление.
Улесняването е налице, когато пострадалият се отстранява като пречка за извършване на друго престъпление, например за да се извърши шпионство по чл. 104, ал. 1, пр. ІІ НК – за да могат да се съберат сведения, съставляващи държавна тайна, и да се издадат на представител на чужда сила. Прикриване има, когато се затруднява разкриването на друго, вече извършено престъпление, например убийство на очевидец, за да не може той да свидетелства. Както другите цели, така и обсъжданата не е нужно да бъде постигната; достатъчно е тя да е била поставена при извършване на убийството, за да се приеме, че е налице разглежданият квалифициран случай.
в) Третият квалифициран случай с оглед на субективната страна е убийството, извършено предумишлено. Определящо за всяко предумишлено убийство е това, че решението за неговото извършване е взето предварително и в спокойно състояние. Деецът е решил да извърши убийството след обсъждане на мотивите „за” и „против” него.
г) Четвъртият квалифициран случай с оглед субективната страна на убийството, извършено по хулигански подбуди. Това най-често е убийство по незначителен повод, който позволява на дееца да покаже, че се смята за необвързан със социалните норми. Така той демонстрира своето явно неуважение към обществото.
4. НК предвижда и четири по-леко наказуеми случая на умишлено убийство.
А) Първият от тях е убийството, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 119 НК.
Тук деецът е в положение на неизбежна отбрана, като отбива противоправно нападение. В случая обаче, от една страна, защитата има предели – не е налице някоя от двете хипотези по чл. 12, ал. 3 НК, където предели изобщо няма. От друга страна, защитата не съответства на нападението по опасност или характер. Тя превишава пределите по чл. 12, ал. 2 НК умишлено и без уплаха или смущение. Защото непредпазливото им превишаване съставлява непредпазливо убийство по чл. 122 НК, а наличието на уплаха или смущение води съгласно чл. 12, ал. 4 НК до изключване на наказуемостта и на престъплението изобщо.
Б) Вторият от по-леко наказуемите случаи на умишлено убийство е убийството, извършено при афектен умисъл (в състояние на афект) по чл. 118 НК.
В този случай е налице силно раздразнение у дееца. То е било предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни по чл. 93, т. 10 НК. Тук следователно убийството наподобява предходния случай, понеже е също реакция на противоправно нападение. Разликата между двата случая обаче е съществена – докато в предходния случай убийството е за защита, макар също противоправна, то в обсъждания случай убийството е за отмъщение. Защото при превишаване пределите на неизбежната отбрана нападението още не е прекратено, докато нападението тук е прекратено. По тези съображения съставът на по-леко наказуемо убийство по чл. 118 НК има субсидиарно значение спрямо този по чл. 119 НК, макар да го предхожда в текста на НК. Затова ако пределите на неизбежната отбрана бъдат превишени в състояние на афект, намира приложение само чл. 119 и никога чл. 118 НК. Разгледаният чл. 118 НК ще се приложи, само ако няма място за неизбежна отбрана, понеже липсва и нападение – то вече е приключило.
В) Третият случай от по-леко наказуемите случаи на умишлено убийство е убийството, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след това по чл. 120 НК.
Субект може да бъде само майката, а пострадал – нейното дете още неродено или току-що родено дете.
Съображенията за по-леко наказание в този случай са заради болките, които самата пострадала е изпитала по време на родилните мъки или веднага след раждането.
Тук убийството е също умишлено. Ако то бъде извършено по непредпазливост, неговата наказуемост е изобщо изключена по чл. 125 НК и деянието, макар съставомерно и общественоопасно, няма изобщо да съставлява престъпление.
Г) И четвъртият вид от по-леко наказуемите случаи на умишлено убийство е убийството на току-що родената рожба с чудовищен вид от родител по чл. 121 НК.
Субект може да бъде не само майката, а всеки от двамата родители, а пострадал не всяко новородено, а единствено това, което има чудовищен вид (изрод).
Време на това убийство е времето само и непосредствено след раждането. Законодателят проявява снизхождение към реакцията на родителите, като има предвид ситуацията, в която са изпаднали, виждайки своето новородено дете с чудовищен вид.