50. Унищожаемост на завещанието.

Унищожаемите завещателни разпореждания притежават елементи, които законът изисква за тяхната действителност, но са засегнати от някакъв порок, който дава основание на заинтересованият да иска унищожаването им /само след откриване на наследството/.
Основания:
1. Недееспособността на завещателя в момента на съставяне на завещанието. Няма значение дали това състояние е трайно или привременно - ако неспособността съществува по време на извършване на завещанието то е унищожимо.
2. Порок във волята на завещателя.
- грешка - когато има несъзнателно несъответствие между изявената и действителната воля на завещателя. Грешката може да се отнася до лицето в полза на което е завещанието или до предмета на завещанието /напр. несъзнателно посочване на друго лице вместо онова , което е могъл да облагодетелства/. Грешка в мотивите също е причина за унищожаване на завещание, когато не са вписани в него и единствено поради тях то е направено.
- измама - умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение. Тя е основание за унищожаемост на завещанието, ако е решаваща причина за извършване на завещатетелно разпореждане /умишлено изопачаване на нещата или премълчаване на др. обстоятелства, за които ако завещателя е знаел не би извършил завещание/.
- насилие - има се предвид психическо насилие - заплашването - действие, което внушава у завещателя страх от значителни вредни последици за него или близките му. Завещателя в случая действа под влияние на сериозна заплаха, която стига до степен да предизвика решението му да направи завещателното разпореждане против волята си. Заплашването е различно от физическото насилие-при последното има налице воля у завещателя за извършване на завещатетелно разпореждане и затова завещанието в този случай е нищожно не унищожаемо.
Завещатетелното разпореждане може да бъде унищожено чрез иск или възраждане по предявен иск за изпълнение на същото. Искът може да бъде предявен от всеки който има интерес /длъжен е да посочи конкретно основание за унищожаемост/. Този иск се погасява с изтичане на давностен срок 3 г от деня, в който ищецът е узнал за основанието за унищожаемост и не по късно от 10 г. от откриване на наследството. Ако узнаването предшества откриването на наследството - 3 г. срок тече от откриването. Когато искането за унищожаване е във форма на възражение по предявен иск, то не е ограничено със срок. До произнасяне за унищожаването завещанието има правен ефект, който отпада е обратна сила с унищожаването.
Унищожените завещателни разпореждания могат да бъдат потвърждавани от наследници, които имат право да искат унищожаването им. По този начин те могат да бъдат заздравени.
Потвърждаването се извършва изрично, /чрез писмен акт, в който се посочва основанието за унищожение и мълчаливо - чрез изпълнение/. Потвърждаването действа с обратна сила, тоест
завещанието се счита за действително от момента на извършването, а не от момента на потвърждаването му. По отношение на третите лица обаче потвърждаването действа за в бъдеще /частни правоприемници/.