5. Нова социална защита. Възгледи за лекуване и наказване на престъпниците. Освобождаване от наказателна отговорност. Медиация.

Когато се провежда наказателната политика винаги трябва да се има предвид какъв ще е крайният ефект те.е дали предприетите марки ще доведат до намаляване на престъпността или ефекта ще е нулев. Пътищата за изграждане на съвременната наказ.политика са: въпросът за стерилизацията и кастрацията; новата социална защита и медиацията, като извънсъдебен способ за решаване на съдебните спорове.
1. Въпросът за стерилизацията и кастрацията- въпросът за стерилизацията и кастрацията е проява на най-радикалната наказателна политика и решаването на дилемата: „Да се лекуваме ли или да наказваме?”, в полза на престъпниците.
Основните способи за лечение са стерилизацията и кастрацията и са прилагани още в древността изключително като наказателна мярка. Посредством стерилизацията се цели изключване на способността на мъжа и жената да имат потомство, а посредством кастрацията- да се изключи проявлението на абнормното полово влечение, като с оглед на спецификата си тези мерки са насочени към ограничаване на агресивната престъпност и най-вече на сексуалната престъпност.
Кастрацията и стерилизацията са въведени като институти на НП в САЩ, като стерилизацията се е прилагала спрямо жени с извънбрачни деца. В много европейски страни кастрацията е била установявана със закон като доброволна мярка: Дания, Норвегия, Швеция, Исландия, Холандия, Швейцария, Финландия. В Германия до войната кастрацията е имала принудителен хар-р с оглед на Закона за осигуряване на здраво наследство, но през 1970 е приет Закон за доброволната и другите методи на лечение. Лечението може да бъде оперативно, медикаментозно или под формата на стереотаксична интервенция в определени мозъчни структури. Приема се, че оперативното отделяне на половите жлези на нарушава „добрите нрави”, щом като тази мярка се прилага по отношение на лица, извършили престъпления по разврата.
В следвоенна Европа кастрацията се е прилагала поради причини агресивно нарастващата престъпност, като Х. Ференц определя периода 1950-1954 като период на сексуалните престъпления.
В момента кастрацията се възприема като индивидуална „социалтерапевтична мярка”, прилагана спрямо лица, от които с оглед на особеностите на личността им и досегашният им начин на живот може да се очаква да извършат сексуални престъпления, телесни повреди или умишлени убийства. Аборменото полово влечение се отнася еднакво до олигофрените, при които без да бъде изключително силно действа без морални задръжки, а според А. Лангелюдеке, и до хора, чието влечение е нормално, но има признаци на болестно състояние. Тук биват отнасяни и лицата със садистични форми на проявление на влечението, въпреки че причините за това не са в сферата на сексуалността, както и някои гранични състояния, които поставят лицето в опасност да извърши престъпление.
Привържениците на стерилизацията и кастрацията се основават главно на традицията и склонността у някои народи хора, страдащи от влечението си, сами да търсят медицински, вкл. и хирургически превантивни мерки.
В криминологичен план тази концепция е уязвима- тя е свързана изключително с личността и биологичното несъвършенство на човека, у когото има вродено предразположение да извършва престъпления. Причината за съществуването на агресивната, вкл. и сексуалната престъпност не може да бъде единствено „абнорменото полово влечение”.
Развитието на престъпността през последните години, вкл. и в страните, допускащи стерилизация и кастрация, внася съмнение относно превантивния ефект на тези мерки. Проучванията отбелязват рецидив в 2-4% от случаите на кастрирани лица т.е. очевидно тази мярка не е сигурно средство за коригиране на антисоциалното поведение у човека и за ограничаване на престъпността.
2. Новата социална защита се появява като нова идеология срещу репресивното право прилагано в Италия и Германия след 30-те години на 20-и век. Нейните либерални, а по-късно и радикални идеи са присъщи на една наказ.политика, различаваща се от идеологията на класическата и позитивистичната школа.
Създателите на НСЗ са убедени, че действащите наказателноправни системи са претъпели крах, а дългогодишното прилагане на основното средство на НП- наказанието е неефективно.
Херман Майнхам характеризира теорията на НСЦ като 3то по важност направление в Кр., след класическата и позитивистичната школа. У.Фокс я разглежда като самостоятелна кр.школа, а Е. Фери, доразвивайки Ч.Ламброзо, включва в книгата си: „Криминална социология” и социални фактори на престъпността, което разширява полето на криминол.анализ- в тази връзка той говори за пръв път за социална защита на правонарушителя.
Филипо Граматика заимства термина и развива идеите за НСЗ, които по-късно излага в труда си: „Принципи на социалната защита”. Граматика характеризира НСЗ като реакция на неефективната наказ.система и антисоциалността. Според него на НП трябва да се противопостави ресоциализацията, нещо, което гарантира моралната свобода на правонарушителя. На мястото на наказанията е необходимо да се утвърдят „нови принципи на социална защита”, която да е превантивна, а не санкционна.
Заслугата на Граматика е институционализирането на новата концепция и създаването през 1943 във Венеция на Център за изследвания на социалната защита.
Значителен принос за утвърждаването на НСЦ и междунар. й признание има и Марк Ансел. През 1948 към ООН е създадена комисия за социална защита, с което се укрепват междун.позиции на представителите на радикална концепция.
Теоретичните основи на НСЦ се формират постепенно. В центъра на тази концепция се поставя личността, а всичко останало като правна система или институционално устройство се разглежда, доколкото има отношение към личността с оглед на осигуряване морална свобода на правонарушителя и неговото поправяне. Повлияна от постулата на Г.Тард, че поведението се научава, новата доктрина приема изцяло, че правонарушителят в процеса на социализацията си и адаптирането към средата научава, т.е. усвоява престъпното поведение и не индивида, а обществото, което предполага различни емоционални проблеми, е виновно за съществуването на правонарушители и престъпници, поради това въпросът за вината на отделната личност трябва да се изключи. Следвайки тази схема, трябва да се обособят 3 основни проблема: 1/ личността на правонарушителя; 2/ наказателното право като теория и система от наказания и 3/ социалната среда, в която се намира правонарушителят и въздействието на изменението на тази среда върху него.
Либаралните идеи на новата концепция са против отмъщението и възмездието, характерни за класическото НП. Престъплението засяга еднакво човека и обществото, в което живее, а от това следва, че осъждането и последващото изтърпяване на наказанието не изчерпват и не разрешават проблемите, които поражда престъплението.
НСЗ се основава на няколко принципа: 1/ тя „води към развитие на наказ.политика, която придава особена важност на индивидуалната превенция”- постига се чрез ресоциализацията. Подчертава се изключителната роля на превантивните мерки, които изместват общосоциалната превенция като неефективна за поправяне на правонарушителите; 2/ „процесът на ресоциализацията може да се развива само чрез нарастващата хуманизация на новото НП”; 3/ хуманизирането на новото НП се основава на „изучаване на престъпното деяние и личността на престъпника”- хуманизираната наказ.политика се ръководи от „научния емпиризъм” и посредством правните форми и юридическите фикции тя регламентира социалната и човешката дейност и 4/ НСЗ съдейства за „поправяне на човека” и излиза извън рамките на НП, изграждано като система чрез юрид./законодателните/ техники. Така характеризираната наказ.политика има „всеобщ характер и значение”. НСЗ се опира на полит.философия, която привържениците й определят като „социален индивидуализъм”. Социалната защита поставя в центъра взаимоотношението между индивида и държавата.
Теорията на НСЦ изключва наказанието като средство за въздействие върху правонарушителя, а от това следва, че за нея не представлява интерес и проблемът за вината. За постигането на генералната си цел- поправянето чрез изолация и прилагане на индивидуални превантивни мерки, НСЗ не смята за необходимо да се установи дали деецът е действал виновно или не.
Институционализирането на НСЗ подпомага развитието на нейните цели. След 1та междун.конференция в Сан Ремо през 1947 Международното дружество за социална защита организира системни конференции, като най-известните представители са М. Ансел, И. Атила и др. Концепцията на НСЗ има много привърженици в Европа, Америка и скандинавските страни.
Критиката към НСЗ е с оглед опасността да се стигне до политически и съдебен произвол чрез подмяна на принципите на НП, като опасността от това е още по-голяма ако мерките за социална защита предвиждат изолиране на правонарушителите за неопределен срок. Достойнствата на НСЗ са в превантивните стратегии за ограничаване на престъпността с ефект спрямо младите правонарушители поради ограничаване риска от стигмацията и борбата с леката престъпност. НСП проправя път към нетрадиционното наказателно правосъдие.
3. Медиация е отклонение от конвенционалните правни системи, действащи в различните страни. По същността си медиацията е недържавна система за извънсъдебно разрешаване на конфликти, вкл. и възникнали в резултат на престъпление. Теоретичните основания за установяване института на медиацията се търсят във възгледа за престъпността като конфликт и от друга страна, допускането на идеята за „обществения договор” и в наши дни. Независимо от теоретичните обяснения медиацията се утвърждава като алтернатива на „държавния съд” и средствата за борба с леката престъпност.
Медиацията е израз на новата наказ.политика, като някои я характеризират като средство за психосоциална интервенция между конфликтуващи, опит „очи в очи” да се разреши възникналият конфликт, при което службата за медиация се превръща в своеобразна „черна кутия”, от която само при нужда може да се ползва информация.
Идеите за медиацията идват от примитивните общества или от имигрантските общности. По-интензивно идеи от други култури започват да се заимстват като алтернатива на класическото правосъдие след 1960 г. в Нова Зеландия и Австрия. Медиацията получава тласък в развитието си в резултат на усъвършенстване на института на компенсиране на жертвите на престъпления от страна на държавата. Тази компенсационна политика започва да се прилага най-напред по отношение на жертвите на насилствени действия в Нова Зеландия и Великобритания /1963 и 64 г./, САЩ /81/, Австрия, Дания, Франция, Гремания и др.
Политиката на неформално правосъдие постепенно се институционализира, като началото е поставено от Фондация „Форд” с изграждането на Института за медиация и решаване на конфликти и препоръките за създаване на медицински служби. Друг модел- за разработване на общински програми предлага Криминалната и правната фондация.
Медиацията се изгражда на различни принципи, като на места медиаторите са общественици, на други са адвокати или студенти по право, но основният организационен принцип е добросъвестността, като никой не бива да бъде включван в органи и програми за медиация без изразено желание.
Значителен е приносът на лица от юридическите професии и съответни правни държави в обществени институции за популяризиране на идеята за медиация. В САЩ са изградени специални центрове и асоциации за медиация /през 1982 в САЩ е имало около 200 схеми за медиация, а в Канада-5/.
Медиацията е включена в съвременните стратегии за разрешаване на конфликти между граждани, много от които крият опасност да доведат до престъпления. Практиката за прилагане на медиацията е различна- в едни случаи се разрешават гражданските спорове или се обсъждат и санкционират административни правонарушения, а в други се разглеждат престъпления по внушение на определени органи, включително и по решение ad hos на орган на съдебната власт. През последните години един от акцентите в политиката на Европейския съюз, други неправителствени организации и научни общности се поставя върху медиацията като възможна ефективна стратегия за превенция на престъпността.
Използването на медиацията като специфично средство за контрол над престъпността в страни с традиционно висока престъпност- САЩ, Италия и др. е подчинено на идеята за икономия на наказателния процес и освобождаване на органите на наказ.правосъдие от разглеждане на случаи, които не представляват значителен обществен интерес.
Другата цел на института на медиацията е неутрализиране на конфликтите в най-ранен стадий със средствата на извънсъдебната намеса, помиряване на страните, компенсация на причинените вреди на пострадалия, предотвратяване на възможността от задълбочаване на конфликта и извършване на тежко престъпление. Медиацията е форма на засилен социален контрол. Разгледан в критичен аспект, проблемът за медиацията все още не е напълно изяснен, както и не е изследвана и ефективността от прилагането на института и общественото мнение за него.
Медиацията има безспорно криминологично значение- тя е своеобразно средство за борба с леката престъпност, има превантивен ефект спрямо тежките престъпления, най-вече от битов и регионален хар-р, чрез неутрализиране на междуличностните конфликти.
Освобождаването от наказ.отговорност на лице, извършило престъпление, е специфичен институт на съвременните наказателноправни системи- ОНО не е отказ на държавата да санкционира лицето, извършило престъпление. Това е едно от средствата за борба с леката престъпност от масов хар-р. Това е депенализация т.е.не се налага наказанието, предвидено за съответното престъпление в НКа а се преминава към други мерки- напр. възпитателни по чл.13,1 от ЗБППМН, като едно от основните изисквания за освобождаване от наказ.отговорност причинените с престъплението вреди да са възстановени.
Освобождаването от НО е лично основание, като то се прилага само за хора, отговарящи на определени изисквания, посочени в закона- за непълнолетните- извършеното престъпление да не представлява голяма обществена опасност; да е извършено по увлечение и/или лекомислие, а за пълнолетните е необходимо размерът на наказанието да не е по-висок от 3 г. за умишлените престъпления и т.н. ОНО, както и медиацията са насочени към това да се използват възможностите на обществото за работа с правонарушители. Това има и определен иконом.ефект-отделят се по-малко бюджетни средства.