4. Пълнолетието като условие за брак. Наличие на друг брак като пречка.

Съгласно чл. 12 (1) СК брак може да сключи лице, навършило 18 години. Брачното пълнолетие в СК е в синхрон с чл. 2 от ЗЛС "С навършване на осемнадесетгодишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Семнадесетгодишната възраст е бариерата, над която всички лица са в състояние да се включват в гражданския оборот. Но някои се развиват по-бързо и затова законът дава възможност и на навършилите шестнадесетгодишна възраст да сключват брак. Виж чл 12 (2) от СК. За тази възможност са необходими две предпоставки:
1) навършени шестнадесет години;
2) разрешение от председателя на районния съд по местожителство на лицето, а ако и двамата са под осемнадесет години и са с различно местожителство, сами избират една от съдилищата.
След като констатира наличието на тези две предпоставки, съдията дава исканото разрешение. Съдията трябва да установи "важни причини, които налагат сключването на брака". Това не е трета предпоставка, защото която причина съдията сметне за важна, тя е. Обикновено като важна причина се сочи бременност и разрешение в интерес на бъдещото дете.
Не трябва да се подминава и още един израз. В чл. 12 (2) е казано: "По изключение..." При преценката си съдията би трябвало да се ръководи от историческото тълкуване. Преди, когато пълнолетието е настъпвали на двадесет и една годишна възраст, непълнолетните са могли да сключват брак само с разрешението на родителите си. Сега родителите не дават съгласие. Наличието на възможен конфликт между родителите и непълнолетните им деца е довело законодателя до извода, че едно трето лице - съдията - трябва да разреши брака. Сега съдът трябва да изслуша мнението на родителите, но, ако иска ще се съобрази с него. С разрешението, което днес почти винаги се дава, непълнолетният става еманципиран, т.е. приравнен по правен статут с пълнолетните. Не трябва ла се забравя, че съдът трябва да чуе с ушите си мнението на родителите.
Искането за разрешение се прави лично от самия непълнолетен. Ако и двамата са непълнолетни, те избират в кой районен съд по местожителство на единия от тях да подадат искането. Важното е да се пази т.нар. "розова подсъдност", т.е. не може друг по степен съд, дори ВКС, да даде това разрешение. Не е посочено изрично в закона дали е необходимо съдът ла изслуша и другия желаещ. По принцип, разрешението за брак се дава конкретно и индивидуално. Няма как съдът да направи тази преценка, ако не отчете с кого иска да сключи брак
Производството може да приключи по два начина:
1) Отказ да се даде разрешение. Този отказ може ла бъде обжалван. Ясно е, че интерес от отмяната му може да има само непълнолетният, получил отказа, на практика, обаче, отказът не се обжалва, защото той не прегражда пътя към нов искания непълнолетният може още на другия ден да направи ново искане и тъй като отказът е мотивиран, той ще съобрази новото искане с мотивите на отказа. Такава е съдебната практика.
2) Дава се разрешението. Интересът, който е бил поставен, е удовлетворен. Родителите, ако не са били съгласни, могат да обжалват решението, разрешението важи за брак с конкретното лице, а не за което и да е. То важи до навършването на осемнадесетгодишна възраст от непълнолетния. Ако бъде сключен бракът, ал. 3 на чл. 12 урежда еманципацията на непълнолетния. Ако я нямаше тази разпоредба, непълнолетният съпруг би бил под надзора на своите родители, съгласно чл. 4 ЗЛС. Това значи, че, ако искат да си купят пералня, трябва да питат родителите си. Затова след брака непълнолетният бива еманципиран и всички правни действия са достъпни за него. Всичко друго, но не и сделки на разпореждане с недвижим имот. Такива сделки той може да извършва само след разрешението на районния съд по местожителство.
Наличие на друг брак като пречка.
Съгласно чл. 13 (1) не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. Всички съвременни законодателства изискват това отрицателно условие при сключване на брак. Моногамията е възприета почти навсякъде в света
За да е налице тази пречка, никой от съпрузите не бива да се намира в брак с друго лице, или пък и двамата да са в вече в брак помежду си. Безразлично -- според закона, дали първият брак е действителен или не. Само да не е нищожен. Ако е унищожаем, значи е валиден преди да е унищожен. Този предварително сключен брак трябва да не е прекратен. Ако е прекратен, ясно е, че бившите съпрузи могат да сключат следващ брак.
Бракът се прекратява по три начина: при смърт на съпруга, след развод и при унищожаване на брака. Значи, ако е бил сключен някога брак, само след едно от горните основания бившият съпруг може да сключи брак. Поредност в закона няма - всеки може да слючва толкова бракове през живота си, колкото
При сключването на втори брак след наличието на недействителен първи, първият си остава. Унищожаем е вторият брак. Обаче, тук има възможност и за санирането на втория брак, ако първият се прекрати по един от горните три способа и вторият остане единствен.