4. Краят на ВСВ. Нюрнгберски и Токийски процес.

На 08.08.1945 г. в Лондон е прието споразумение между правителствата на САЩ, СССР, Англия и Франция за съдебно преследване на главните военни престътпници от европейските държави приналежащи на Оста. Като неразделна част от споразумението е приет Статутът на международния военен трибунал. Статутът определя престъпленията за които трябва да се търси наказателна отговорност, принципите от които трябва да се води военният трибунал, организацията на дейността на съда и реда на осъществяване на наказателната репресия.

Нюнгбергски процес
Процесът в Нюнгберг е значително следвоенно събитие, с което се засвидетелства готовността на международната общност да се търси отговорност от най-висшите в държавната и партийната йерархия лица. Процесът е открит на 20.11.1945 г. в Нюнгбрег като в състава на съда са включени 4 съдии - по 1 представител на САЩ, ССР ,Англия и Франция. Решенията се вземат с вишегласие. Съгласно статута всяка от 4-те държави победителки назначава по един главен обвинител. Възприети са демократични принципи на организация на съда. Основните принципи, върху които се изгражда наказателният процес са: право на подсъдимия на справедлив процес, публичност на процеса, гласност, право на защита, равенство на страните пред съда, право на обвиняемия да научи в какво се обвинява, дадено лице да не бъде съдено два пъти за едно и също престъпление, презумпция за невинност и че тежестта на доказване е задължение на обвинението.
Нюнгбергсият процес включва две фази: Досъдебна фаза и Съдебен процес.
Особеност на процеса е необжалваемостта на присъдата и влизането и незабавно в сила. Не се допуска отколонение от принципите на наказателното право.

Токийски процес
Токийският военен трибунал за далечният изток заседавал от 03.05.1946 г. до 12.11.1948 г. е вторият по значение след Нюнгбергският процес. Под неговата юрисдикция са международните престъпления извършени от главните виновници за участието на Япония във ВСВ. Съдебният състав са включени представители на 11 страни. Съдът е открит на 03.05.1948 г., подсъдимите са 28 лица заемащи най-отговорни постове в политическата и държавната структура на Япония. Процесуалните правила под които е ръководен Токийският процес се отклоняват съществено от процедурата на Нюрнгбергският процес. Правилата са посочени в устава на Токийският военен трибунал. За разлика от Нюнгбер свидетелите в Токийският процес не са били длъжни да се явяват лично. Друго отклонение от европейската континентална правна система е допустимостта след разпита на подсъдимия да се правят изводи при отказ да отговаря на зададените му въпроси.12.11.1948 г. е поставена присъдата с която се приема, че подсъдимите са участвали в различна степен във формирането и воденето на агресивната политика на Япония. На 06,12.1948 г. Върховният съд на САЩ приема, че жалбите могат да бъдат разгледани в Апелативният съд. На 22.12.1948 г. присъдата е приведена в изпълнение.

Значение на Нюрнгбергския и Токийсия процес
Нюрнгебргският и Токийският процес се провеждат в изключително напрегната и сложна за света обстановка, особено е голямо значението на Нюрнгбергският процес. Той се провежда при неотменно спазване на утвърдените в континенталната наказателно правна политика на Европа правни принципи. Изключително богатия доказателствен материал по делото довежда до формиране на основните принципи на новото международно наказателно право: недопустимост на водене на агресивна война, неотвратимост на наказанието за деяние нарушаващо международното право, принцип за правната ирелевантност на длъжностното положение на обвиненото лице, принцип за неизключване на наказателната отговорност при изпълнение на престъпна отговорност.