4. Същност и елементи на избирателната система.

Избирателната система се определя като съвкупност от обществени отношения, които възникват и протичат във връзка с организацията, провеждането на изборите и определянето на изборния резултат. В правната теория съществуват 3 разбирания относно съдържанието и обхвата на понятието избирателна система:
1) На първо място, под избирателна система се разбира системата от правни норми, която регулира механизма на изборите, т.е. това разбиране поставя знак на равенство между избирателна система и избирателно право в обективния смисъл на думата. Избирателната система, това са всички конституционни и законови норми, които регулират изборния механизъм. Упражняването на избирателното право не е произволен процес, т.е. избирателното право може да бъде упражнено само в определени законодателни рамки. Правната система определя нормативно ред, по който може да бъде упражнено субективното право. Извън процедурата, уредена в закона, избирателното право не може да се породи никакъв правен резултат. Резултатът е настъпил при упражняване на правото и съблюдаване на нормите, съдържащи се в избирателните закони. В същото време съществуват обществени отношения, които не могат да бъдат регулирани с правни норми, те се регулират от социални норми, но се включват в отделни елементи на изборния процес (така например, ред, по който политическите партии номинират своите кандидати не се регулира в избирателните закони). Следователно всяка политическа партия определя реда, по който се издигат кандидатите. Съществуват и други обществени отношения, които по принцип не могат да бъдат нормирани, тъй като са изключително разнородни. Например, средствата и формите на предизборна агитация.
2) На второ място, под избирателна система, често пъти, се схваща системата за определяне на изборния резултат. Системата за определяне на изборния резултат представлява съвкупност от логически и математически правила, посредством които абсолютният брой действително подадени гласове се трансформира в определен брой персонално определени мандати от състава на изборния орган. Системата за определяне на изборния резултат е своеобразен логически център на избирателните системи. В литературата надделява становището, че системата за определяне на изборния резултата, макар и много важен елемент е само част от избирателните системи.
3) Най-широко застъпеното схващане е, че избирателната система се определя като съвкупност от обществени отношения, голяма част от които са регулирани от Конституцията и избирателните закони.
Преобладаващо разбиране, относно елементите на избирателната система, включва в нея:
1. Избирателен корпус – всички лица, които имат активно избирателно право, т.е. могат да гласуват. Представа за избирателния корпус дават избирателните списъци, които легитимират избирателите като носители на субективното избирателно право.

2. Кандидати и политически партии – кандидатите са лица, които отговарят на изискванията за избираемост, определени в Конституцията и избирателните закони, т.е. това са лица, чиито кандидатури могат да бъдат издигнати и регистрирани за участие в изборите в съответните избирателни райони. Политическите партии се включват в този елемент на избирателна система, дотолкова, доколкото след втората половина на ХХ век политическите партии се превръщат в основния политически субект, който издига кандидати за участие в изборите. Те се превръщат в посредник между избирателите и кандидатите. Съвременното демократично управление е партийно управление, т.е. управление чрез политическите партии.
3. Избирателни райони – избирателните райони са трайни или временни териториални формирования, избирателите от които излъчват определен брой мандати от състава на изборния държавен орган. Избирателните райони се характеризират с 3 параметъра:
- граници - те могат да съвпадат или да се разминават с границите на административно - териториалното деление;
- население на съответния избирателен район – този параметър е важен, от гледна точка на удовлетворяване на втория принцип на избирателното право, а именно равното избирателно право. Избирателните райони не могат да се формират на базата на избирателите, които живеят в тях, тъй като избирателния корпус е постоянно променяща се величина. Поради това, като база за формиране на избирателните листи се използва населението на съответната територия, като се използва една фикция, че на равен брой население съответстват равен брой избиратели. За информация се използват официалните данни от последното преброяване на населението за цялата страна.
- броят на мандатите, които разпределя избирателният район – нарича се още магнитут на избирателния район – в зависимост от броя на мандатите, избирателните райони се делят на едномандатни (в тях се избира един кандидат) и многомандатни (при които магнитута е 2 или повече мандата).
4. Избирателни листи и избирателни бюлетини – избирателните листи включват кандидатите от съответния избирателен район, издигнати от съответна партия или чрез подписка от избирателите. Избирателните бюлетини са материалният носител на съответната листа. Ако бюлетината обхваща само една партия или коалиция - това са самостоятелни лист. Ако бюлетината включва всички партии участващи в изборите, говорим за общи (интегрални) бюлетини. Това разделение е на базата на начина, по който се гласува от избирателите с различните типове бюлетини. При самостоятелните бюлетини избирателите пускат съответната бюлетина, докато при интегралните избирателите трябва да отбележат своя вот по определен начин. От друга страна, листите, в зависимост от възможностите на избирателя да диференцира своя вот биват:
- твърди листи - при тях избирателя не може да класира или преподреди кандидатите;
- класиращи (гъвкави) листи ;
- свободни листи – на избирателя се предоставя възможност да направи своя избор, като сам класира кандидатите на различните партии на базата на предпочитанията.
5. Системата за определяне на изборния резултат – тя се основава на два принципа, за да се даде отговор, кой кандидат е избран:
- принцип на мнозинството – търси се постигане на мнозинството от гласовете на съответния избирателен район. Това са т. нар. мажоритарни системи за определяне на изборния резултат.
- принцип на пропорцията – основава се на съответствие в дяловете между гласове и мандати.
Съществуват системи за определяне на изборния резултат, който съчетават мажоритарния принцип и пропорционалните принципи и те се наричат смесени.
Системата за определяне на изборния резултат е важна, защото оказва влияние върху всички елементи на избирателната система. Именно този елемент на избирателната система се използва за класификационен критерий на избирателните системи.
6. Избирателни процедури – всяка избирателна процедура е една съвкупност от обществени отношения, която е подчинена на определена логика. Избирателните процедури се подреждат във времето в строго определен ред, поради което в своята съвкупност те определят единен изборен процес, който започва с насрочването на изборите и приключва с определянето на изборния резултат. Реализирането на една процедура е необходимо и достатъчно условия за изпълнението на следващата избирателна процедура. Веднъж стартирали в тази последователност, избирателните процедури не могат да спрат. Ако изборния процес прекъсне преди своя естествен край, неговото продължение не може да се отложи във времето, той трябва да започне отначало. Следователно изборния процес е заложен като един алгоритъм и той трябва да завърши със съответен резултат.
Избирателните процедури се обединяват в следната последователност:
- насочване на изборите,
- формиране на избирателните район,
- формиране на избирателните списъци,
- формиране на избирателните комисии или изборната администрация,
- издигане и регистрация на партиите и кандидатите,
- предизборна кампания,
- гласуване,
- определяне на изборния резултат,
- оспорване на законосъобразността на изборите.
Последната процедура не винаги се реализира. Изборния процес завършва логически с изборния резултат, но той не винаги е търпим. Ако са извършени нарушения на конституционни и законови норми, този резултат не може да бъде приет за легитимен. Легитимен е резултатът, който се е получил в рамките на закона.