4. Административно-териториално деление на Република България.

Традиция в България и в редица европейски държави е установяването на административно-териториалното деление чрез конституционни правни норми. Правилата, които го еволюират се съдържат в глава VІІ на Конституцията. Административно-териториалното деление е израз на историческо развитие на традиции и на редица политически, географски, социални и икономически фактори. Конституцията в чл. 135 определя, че територията на страната се дели на общини и области. Тя допуска създаването и на други административно-териториални единици по законов ред. Предвиденото в конституцията деление не означава обособяване на автономни и самостоятелни държавни образувания в България. Териториалното деление има само административен характер. Това е основната разлика между унитарните държави и държавите, които имат федерално устройство или съдържат в рамките на територията си автономни държавоподобни образувания. Върху административно-териториалното деления влияят различни фактори. Това е комплекс от елементи, които взаимно свързани и в единство оказват влияние върху териториалната структура на държавата. Териториалното деление се основава на икономически, исторически и обществени дадености, които в своята комбинация създават условия за оптимално развитие на територията и на социалните процеси в рамките й. Административно-териториалното деление служи за основа при формирането на ефективен държавен апарат. Той се съобразява с големината и населението във всяка една териториална единица. Конституционните разпоредби, които са в основата на административно-териториално деление отчитат традициите, икономическото развитие, а също така и възможните промени в бъдеще. В Конституцията не е посочен точния брой на общините и областите, което означава, че се допуска промяна. Допуска се и създаването на други административно-териториални единици. Един от спорните въпроси при изработването на сегашната конституция беше въпросът за околиите. Административно-териториалното деление стои в основата на определянето на функциите и правомощията на местните държавни органи. Те са поставени в зависимост от територията, населението и волята на законодателя да бъде предоставена определена териториална компетентност.