4. Други престъпления против републиката.

Престъпленията по чл. 108. Тероризъм (чл. 108а). Противодържавна организация или група (чл. 109). Приготовление (чл. 110).

Другите престъпления против републиката включват две довършени престъпления срещу идейните устои на властта (чл. 108 НК) и две предварителни престъпни дейности (чл. 109 и чл. 110 НК), които за разлика от тази по чл. 105 НК – поставяне в услуга на чужда сила, за да й се служи като шпионин, се отнасят не само до едно, а до множество довършени престъпления против републиката.
1.      А) Първото престъпление по чл. 108 НК, насочено срещу идейните основи на властта в страната, е предвидено в ал. 1 на този член. Според нея, „Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с ...”.
Субект на това престъпление може да е всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 108, ал. 1 НК е в две форми:
-        Проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология; и
-        Проповядване на насилствено изменение на установения с българската конституция обществен и държавен строй.
Всяко проповядване предполага довеждане на определени положителни оценки до знанието на други лица, които са неограничен брой. То може да се осъществява както открито (публично) – пред много събрали се хора, така и прикрито („от ухо на ухо”) – пред отделни лица.
а) Проповядването на антидемократична идеология означава разпространяване на нейните възгледи за устройството и дейността на държавата и обществото. При това не е нужно да се предписва изрично възприемането й – достатъчно е нейното хвалене. За антидемократична може да се смята онази идеология, която е отречена безусловно и напълно в Европа, като не просто чужда, а като враждебна на европейските ценности.
б) Проповядването на насилствено изменение на установения с българската Конституция обществен и държавен строй, което е втората форма на изпълнителното деяние по чл. 108, ал. 1 НК, означава предхождащо възхваляване или последващо одобряване на извършването на преврат. Това следователно е разпространяване на положителни оценки за бъдещо или вече извършено престъпление по чл. 95, пр. І НК. Тук, от една страна, за осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние не е нужно да се е стигнало и до подбуждане към превратаджийската дейност. От друга страна, ако има и такова подбуждане и то е явно, но неконкретизирано по своя адресат, ще се осъществи и съставът на престъплението по чл. 320 НК – явно подбуждане на множество хора към извършване на престъпление. Когато подбуждането е конкретизирано, може да се получи приготовление по чл. 110 във връзка с чл. 95, пр. І НК, ако адресатът се съгласи, но не пристъпи към участие в опит за преврат, или да се получи дори подбудителство към извършването му, а ако е бил вече решил да участва в него – само интелектуално помагачество за извършването му (чл. 95 във връзка с чл. 20, ал. 3 или 4 НК) при положение че адресатът участва в опита за преврат.
Престъплението е резултатно и при двете форми на изпълнителното деяние. За осъществяването на неговия престъпен резултат е необходимо и достатъчно, от една страна, поне едно лице да узнае за положителните оценки на антидемократичната идеология или за превратаджийската дейност, а, от друга страна, да съществува възможност то да ги съобщи на друго лице.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Предвидена е и специална цел, а именно да отслаби властта или да й се създадат затруднения. За да има довършено престъпление, не е нужно някой да е бил повлиян от възхвалите, а дори да е бил повлиян, това да е довело до осъществяване на тази противодържавна цел. Достатъчно е самият деец да е преследвал такава цел.
Б) Второто престъпление по чл. 108 НК, насочено срещу идейните устои на властта в страната, е предвидено в ал. 2 на този член. Според нея, „Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с ...”
Престъплението по чл. 108, ал. 2 НК има за свой предмет символите на държавната ни власт – герба, знамето или химна на Република България.
Изпълнителното деяние се заключава в тяхното опетняване. То може да се осъществи по различни начини. Във всички случаи обаче опетняването се изразява в открито незачитане на (пренебрежение) към държавните символи. Понеже първите два символа на държавната власт са веществени, опетняването им може да стане с физически контакт. Така например гербът може да бъде строшен, замазан с нечистотии; знамето може да бъде смъкнато или смачкано. Що се отнася до химна като звуков символ на държавната власт, той може да бъде опетнен, като се прекъсва, освирква или пародира чрез замяна на смисловото му съдържание.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е промяната в символа, която свидетелства за незачитането му.
Формата и видът на вината са прекият умисъл. Деецът може да преследва и противодържавна цел – да се отслаби властта или да й се създадат затруднения, но това не е задължително, за да се извърши престъплението.
2.            А) Обект на престъплението по чл. 108а НК са обществените отношения, които гарантират сигурността на властта в Република България, както и спокойствието и сигурността на гражданите й.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1 - 3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з с цел да се създаде смут и страх в населението или да се заплаши, или да се принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава, или на международна организация да извърши или да пропусне нещо в кръга на неговите функции.
Субект на престъплението може да бъде всяко лице.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Б) Обект на престъплението по чл. 108а, ал. 2 НК са обществените отношения, които гарантират сигурността на властта в Републиката, както и спокойствието и сигурността на гражданите й.
Изпълнителното деяние се изразява в събиране или предоставяне на средства за осъществяване на деяние по ал. 1 на чл. 108а НК.
Субект на престъплението може да бъде всяко лице.
Форма на вината – престъплението е умишлено.
3.      Чл. 109 НК предвижда една особена форма на предварителна престъпна дейност за такива престъпления. Съгласно ал. 1 на този член, „Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с ...” Докато според ал. 2 на същия член, „Който членува в такава организация или група, се наказва с ...”
Чл. 109 НК криминализира участието в престъпно сдружение, наричано още (за разлика от съучастието в такива престъпления) „обикновена конспирация” – организация или група за извършване на престъпления против републиката. За разлика от приготовлението по чл. 110 НК тази предварителна престъпна дейност не е само за определени, а за всякакви престъпления против републиката.
Престъпно сдружение (група или организация) има тогава, когато три или повече лица са се сговорили предварително. Те формират и се подчиняват на една обща воля – за извършване на повече от едно престъпление против републиката. При това сговаряне не е нужно престъпленията да са конкретизирани, т.е. да бъдат индивидуално определени. Достатъчно е те да са уговорени по принцип – като вид, но за неограничен брой престъпления. Предназначението на групата или организацията е да има организационна форма за вършене на престъпления против републиката. Това предназначение на сдружението трябва да е уговорено обективно, а не само да се има предвид от участниците. Следователно макар законовият текст да си служи с термина цел, той не означава субективен, а обективен признак – обективното предназначение на сдружението.
Самото престъпно сдружение може да бъде два вида – група или организация.
Групата е малочислено организиран колектив. Тя може да е поделение на една организация или пък да съществува самостоятелно. Организацията е обединение от повече хора, което налага по-сложно устройство, включващо отделни подразделения.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние – участието в престъпното сдружение, може да се изрази в някоя от следните три форми:
-        Първо, образуване на организация или група, която има за предназначение да извършва престъпления против републиката. Деецът съгласува волите на три или повече лица, за да се създават трайни взаимоотношения между тях, обвързани в едно престъпно сдружение. Той извършва активна дейност по създаване на организацията или групата. Не е нужно той да става и неин член. И обратно, не е нужно първоначалните й членове да са действали за нейното образуване и да отговарят не само за членуване в нея.
Тук престъпният резултат е общото постигнато съгласие на определени лица да членуват в сдружение, предназначено да извършва престъпления против републиката.
-        Втората форма на изпълнителното деяние е ръководене на организация или група, която има за предназначение да извършва престъпления против републиката. Ръководството е налице, когато деецът нарежда на един или повече от членовете на престъпното сдружение, като възлага някаква обща или конкретна задача или се дават указания за постигане на поставените цели.
Тук престъпният резултат е достигането на нареждането до своите един или няколко адресати – членовете на престъпното сдружение.
-        И третата форма на изпълнителното деяние е членуването в организация или група, която има за предназначение да извършва престъпления против републиката. В този случай деецът се зачислява и остава в престъпното сдружение – той и другите членове са обвързани с членствени отношения. Налице е взаимно съгласие между дееца, от една страна, и онези, които формират или изразяват волята на сдружението, от друга страна. Третата форма на изпълнителното деяние сочи на едно продължено престъпление.
В тази си част престъплението е формално. То няма предвиден престъпен резултат.
Формата и видът на вината са прекият умисъл. Във връзка с това е необходимо деецът да съзнава и желае, организацията или групата да има за предназначение извършването на престъпления против републиката; не е достатъчно само той субективно да цели извършването им, за да е налице престъпление по чл. 109 НК.
Понеже това престъпление е по подобие на чл. 105 НК и за разлика от приготовлението по чл. 110 НК особена форма на предварителна престъпна дейност, тя сама по себе си представлява самостоятелно завършено престъпление.
С оглед на това и за разлика от наказуемото приготовление тук най-напред е възможен и опит към разглежданото престъпление (чл. 18 НК).
На второ място, отново за разлика от наказуемото приготовление престъплението по чл. 109 НК не е субсидиарно спрямо съответната му основна (довършена) престъпна дейност – някое от престъпленията по Глава І. Престъплението по чл. 109 НК е самостоятелно престъпление. Затова ако неговият субект – участник в престъпното сдружение извърши и някое от престъпленията, влизащи в програмата на сдружението, той ще отговаря в реална съвкупност и за двете престъпления.
На трето място, по отношение на разглежданото престъпление не може също така да намери приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 3 НК – за самоволен отказ от наказуемото приготовление. Наистина тук по изключение е предвиден самоволен отказ, но той е от довършено престъпление. Съгласно чл. 109, ал. 4 НК „Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по тази глава”. Следователно, за разлика от самоволния отказ от наказуемото приготовление по чл. 17, ал. 3 НК, тук не е достатъчна пасивност от страна на дееца – ненавлизане в сферата на изпълнителното деяние на намисленото престъпление. Нужна е и активност от страна на дееца – той трябва да способства за премахване на последиците от своята престъпна дейност.
Разглежданото престъпление се отличава и от другата особена форма на предварителна престъпна дейност – престъплението по чл. 105 НК. За разлика от него при разглежданото престъпление е налице т.нар. необходимо съучастие, което поглъща обикновеното съучастие по чл. 20 НК.
Във връзка с това следва да се имат предвид и двете разлики на необходимото от обикновеното (случайното) съучастие. От фактическа гледна точка престъпленията при необходимо съучастие, включително тези по чл. 109 НК, не могат да се вършат от едно лице – нужни са две или повече лица. Същевременно от юридическа гледна точка всяко от тях, всеки участник в престъпното сдружение върши свое отделно престъпление. Това позволява и различна наказателноправна квалификация на техните деяния – като образуване по чл. 109, ал. 1, пр. І НК, ръководене по чл. 109, ал. 1, пр. ІІ НК или членуване по чл. 109, ал. 2 НК.
Все пак както по чл. 95 НК, така и тук необходимостта на разглежданото съучастие не бива да се разбира в някакъв абсолютен смисъл, а именно, че за да има изобщо престъпление и наказателна отговорност, нужно е другото или другите деяния, обхванати в необходимото съучастие, също да съставляват престъпление и да пораждат наказателна отговорност. Няма пречки за наличие на необходимо съучастие и когато другото или другите деяния имат за свой субект наказателнонеотговорно лице или макар наказателноотговорно, то да не е осъществило престъпление от субективна страна. Всъщност необходимостта на съучастието трябва да се разбира в един относителен смисъл, а именно, че за да има престъпление при необходимо съучастие, достатъчно е другото или другите деяния, обхванати в необходимото съучастие, да осъществяват престъпление само от обективна страна.
4.      Приготовлението за извършване на престъпление против републиката е обявено за наказуемо по чл. 110 НК. Според неговия текст наказуемо е приготовлението не за всяко престъпление по Глава І, а са за изрично и изчерпателно определени престъпления против републиката. Текстът на чл. 110 НК гласи: „За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и чл. 108а, ал. 1 наказанието е”
Съгласно чл. 17, ал. 2 от НК приготовлението се наказва само в изрично предвидените случаи. Такива именно са и случаите, изброени в чл. 110 НК – приготовление към опит за преврат, бунт или въоръжено въстание (чл. 95 НК), приготовление за терористичен акт (чл. 96) или за провокационен терор (чл. 99 НК), приготовление за диверсия или вредителство (чл. 106 – 107 НК).