4. Методология на изучаване на държавата. Организационен подход.

За да може да се развива държава е необходимо след като обособи своя предмет да определи своя научна методология, която включва два елемента.
- подход
- метод
Подходът представлява позицията, ъгълът от който се изучава предметът. Избирането на подхода е свързан с това да се изведе подход за да може да се изучава правилно обектът, който трябва да се възпроизведе като вид на определено независимо явление. Методите са логични средства по времето на Рене Цика.
- индуктивни
- тракуктивни
- средуктивни
Полагането на методологията е изключително важно, както пише проф. Владикин. По метода се отличава учение дилетант.
Държавата е възникнала и съществува, като организация на отделна човешка общност. Понятието организация е твърде разпространено като в него се влага различен смисъл. Думата организация прозихожда от гръцката дума органон – инструмент. Всяка организация се създава и съществува за да бъде средство към цел. Релацията средство – цел насочва към смисъла на организацията. Този смисъл се разкрива чрез мисия, цели и задължения които са присъщи само на организацията като социална даденост. Мисията е критерия за дадена организация. Мисията носи и предоставя специален смисъл който оправдава съществуването на всяка една организация. Мисията винаги е свързана с удовлетворяването на някаква потребност на обществото или на отделни хора. Мисията се снема конкретизирана в целите на организацията. Тя се създава с цел и съществува с цел. Организацията към целите изисква определяне и поставяне на непосредствени задачи. Задачите са стъпките към постигане на целите.
Съществуването се разкрива първо чрез същността и след това чрез съдържанието на всяко явление. Разкриването на същността на едно явление отговаря на въпроса какво представлява то, каква е неговата основа, която води до заложения смисъл. Същностните белези на организацията са три:
1 Организацията въвежда, налага и поддържа социалното предимство, това е единството. Организационното единство разкрива същността на организацията като средство основано върху обективния социален закон, а именно законът за синергия. Синергичност означава еднопосочност на действията което води до нарастване на крайния резултат. Единството, съединението е съгласуване на съчетаване на индивидуални усилия и действия. Законът за синергията показва, че обединението на усилията води до повишаване на индивидуалните усилия. За да се постигне ефектът от синергията е необходимо да се разпределят и съгласуват действията на индивидите. Необходимо е хората да бъдат насочени в своите действия и за тази цел е необходима власт. Ето защо социалната власт е признак на организация. Властта е състояние а не отношение. Властта е висша форма на свобода. Тя дава материална власт върху вещи и социална власт върху хора. Социалната власт бива автономна.
- корпоративна – власт в семейството, пол. Партия
- всеобща – всяка една организация, човешка общност, държавна власт. Държавната власт е свободата да се вземат решения, които са общо задължителни за всички останали. Властта е присъща на организацията за да се определи поведението на участниците. Поведението представлява правила, ето защо те са третият същностен белег за да съществува една организация.
Организацията е обединена човешка група, която с общи усилия осъществява еднопосочни социални действия, установени със собствени правила.
Държавата първо е организация на човешка общност. Обществения живот не започва от държавата. Държавата за разлика от другите социални организации като конструирана изграждана реалност. Тя възниква за да отговори на обективното сложната необходимост от организация на човешката общност. Преди държавни форми на организираност на общностите са родът и след това родовият син – фракия. При рода липсва изградена организационна структура, всеки индивид участва съобразно естествените си възможности в осъществяването на общите дейности. Държавата е третата историческа и най-нова форма на организация на човешката общност и носи белезите на социалната организация.