4. Политически процес и политическо участие. Електорални системи.

Политическият процес показва динамиката на политиката и реализирането на явление като: борба, движение, криза, сблъскване. Главно условие на политическия процес за постигане на равновесие на политическата система е решаването на конфликтите да става чрез съгласуване и възпроизвеждане от всички процедури, които изключват прилагането на силата.

Анализът на политическия процес се извършва в два аспекта. Първият аспект е свързан с трансформирането на желанията на гражданите в реални резултати (придобивки). Вторият аспект е свързан с формирането и функционирането на правителството, известен още като правителствен процес. В условията на развита демокрация правителственият процес преследва две цели. Първата цел е създаване на система от институции и механизми, превръщащи правителството в отговорно. Втората цел е публичност и прозрачност на всички дейности.

Политическото участие представлява както активност, която е свързана с простото участие в изборите, така и с професионално ангажиране в професионална политическа структура. Политическото участие е не само форма на активност, но представлява и място и среда, от която властта черпи основание за своята легитимност. В този смисъл политическото участие става израз на някои принципни основания на политиката. Чрез него се извършва следното:
• На първо място, фактически се узаконява системата на властта в обществото.
• На второ място, се откроява ролевата технология, чрез която едни граждани се превръщат в избиратели, а други се превръщат в избраници.
• На трето място, се дава възможност да се свърже принципът на всеобщото избирателно право с отговорността на длъжностните лица пред електорала.

Електорални (избирателни) системи. За повечето политически системи гласуването е почти единствената форма на политически контрол. Този факт изправя политическата система пред следния въпрос: „Как да се гарантира демокрацията при една периодичност на политическото участие?”. Обикновено отговорът на въпроса се търси:
• на първо място, на политическата платформа на конкуренцията;
• на второ място, сблъскване с кандидатите;
• на трето място, в отчетността на политическата структура.

Всичко това показва, че гласуването осигурява трансформирането и преобразуването на електоралната система в парламентарни и министерски места. Така проблемът гласуване се превръща в проблем на изборите за правилата, по които се провеждат те и за резултатите, които се постигат чрез тях. Изборният процес в развитите демократически страни освен в Конституциите е регламентиран и в специален закон за политическите партии, които регламентират технологията за провеждане (произвеждане) на самите избори. Целта на тези закони е да се осигури максимален брой граждани да участват в изборния процес и от друга страна да се ограничат онези политически сили, които действат против демократичния ред в страната. ч.11/ал.4/Конституцията на Република България: „Не могат да се образуват партии на етническа и верска основа”. Освен в Конституцията и специалните закони, с които се гарантира общото, равно, тайно и пряко гласуване всяка държава възприема определена електорална система, която е продукт както на историческата традиция, така и на съотношението на политическите сили в страната. Практическият опит показва използването на различни варианти на електорални системи:
• Първата – мажоритарна
• Втората – пропорционална
• Третата – смесена

Мажоритарната система се въвежда по-рано от другите в държави, където либералната демокрация се установява най-рано (Англия и САЩ). Тази система се използва в два варианта. Печели този, който получи най-много гласове.

Пропорционалната система се въвежда след мажоритарната в края на XIX век през 1899 г. в Белгия. За пръв път се въвежда под влияние на идеята за по-равномерно и справедливо разпределение на парламента сред политическите сили. Тя също се използва в два варианта . Особеност на пропорционалната система е праг за влизане в парламента. Той варира от 2% (в Дания) до 10% (в Турция), като най-често използваните проценти са 3-5%. В България е 4%. С този праг се цели да се предотврати прекомерното раздробяване на парламента между политическите сили, което затруднява държаното управление и формирането на стабилни правителства. Предимствата и недостатъците на двете системи са следните:
• Мажоритарната система дава шанс за личен успех на изборите на известни и познати политици, като в същото време затруднява успеха на алтернативни политици, които имат качества, но са непознати.
• Пропорционалната система дава възможност за широко представителство в законодателната и изпълнителна власт на всички значими партии. Недостатъкът е, че при определени условия тази система може да блокира нормалния политически процес, поради непримиримите противоречия между политическите партии и невъзможността да се формира правителство.

Трудно е да се направи избор между двете системи. Политическото въздействие и последиците от избирателната система зависят главно от три факта:
• Първи фактор – политическата култура на гражданите.
• Втори фактор – историческите традиции в дадена държава.
• Трети фактор – политически интереси на основните социални групи.

Избирателната система има важно значение за общото функциониране на политическата система и политическите процеси. Затова тя е динамичен елемент, който често подлежи на смяна. Има държави, където избирателната система не е променена от столетия (САЩ и Англия), поради това, че има съгласие относно нейната легитимност. Има държави, където избирателната система често е подложена на смяна (Франция), което е резултат от поляризацията на политическите сили. Пост комунистическите държави, поради липса на опит и традиции за демократично развитие, търсят най-добрия вариант за избирателна система.

Заключение: Избирателните системи са важен елемент в политическия процес, но те са само средство за отразяване (изразяване) волята на избирателите. Представителните институции (парламента, общинските съвети) са длъжни да защитават интересите на гражданите. Затова ако те не успеят да откликнат на исканията на народа, то и самите избори, и избирателната система се оказват лишени от онова значение, което им се предава в политическия процес. Като резултат от това може да бъде апатията на електората или отделяне на избирателите от изборите като форма на протест срещу слабата ефективност на дейността на политическия елит.