49. Нищожност на завещанието.

Нищожни са завещания, при извършването на които не е била спазена формата, която законът предписва или липсва някой друг елемент от необходимите елементи за тяхната действителност. Те са недействителни сами по себе си.
1. Завещание направено в полза на лице, което няма право да наследява по завещание / напр. не е заченато при откриване на наследството, родено нежизнеспособно, недостойно/;
2. При нарушение на формата на завещателния акт. Формата е съществен елемент на завещателния акт и затова нарушаването на всеки елемент на формата, на всяко едно изискване, както и липсата й, го прави нищожно /напр. липса на подпис на завещателя, липса на свидетели , завещанието което не е прочетено/..
3. Когато завещателното разпореждане противоречи на императивните норми на закона в широк смисъл /вкл. и заобикаляне на закона/ - напр. две или повече лица завещават едно на друго или в полза на трето лице. Същото е ако мотива на завещанието е противен на обществения ред и добрите нрави. Изисква се мотива да е изразен в завещанието. Ако има много мотиви и един противоречи на закона и морала завещанието действа, защото другите мотиви не са противни. Трябва всички мотиви да са в противоречие с морала , за да може завещанието да е недействително.
4. Нищожно е завещание, което се отнася до недопустим предмет /напр. част от жилище, което не може да бъде самостоятелно/. Заветът на една определена вещ е нищожен, ако завещателят не е собственик на тази вещ или откриване на наследството.
5. Завещанието е нищожно, когато условието или тежестта които се съдържат в него са невъзможни - фактическа и правна невъзможност на модалитетите.
Нищожното завещание не произвежда действие и няма нужда да се прогласява неговата недействителност от съда в отделен исков процес. Съдът може да се произнесе по нищожността на завещанието в рамките на вече образуван процес по дадено дело. Това може да стане и служебно, без особено искане на някоя от страните. Възможно е обаче спорът относно нищожността на завещанието да бъде разгледан и разрешен в отделен исков процес по отрицателен установителен иск. Правото на иск не е ограничено с давностен срок. На нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това.
Нищожното завещание не може да стане действително по пътя на потвърждаването му, дори и когато по-късно отпадне това обстоятелство, което пречи за действителността на завещанието.