45. Съдебномедицинска експертиза на телесните повреди.

1.Същност. Телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на организма на друго лице в анатомично, функционално или естетическо отношение или нарушаване на доброто самочувствие чрез болка или страдание.
Решаването на въпросите, свързани с медико-биологичната със¬тавка на телесната повреда като степен и вид на увреждането на орга¬низма, неговото физиологично, анатомично и естетическо увреждане, давност, времетраене и последици, както и средствата и начините, е които се причиняват и др., изисква специфични и на високо научно ниво знания.Предвид на това съгласно чл. 117, ал. 2,т. 2 НПК основа¬телно законодателят предвижда задължително назначаване на експер¬тиза при разследване на всички престъпления, свързани с характера на телесната повреда.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, причинило разстройство на здравето на друго лице.
Обект на прес¬тъплението „телесна повреда" е здравето налице, което е било противо¬правно и виновно увредено от друго лице, а не някои други елементи на неприкосновеност на човека, като живот, чест, достойнство, полова неприкосновеност и др.
2.Задачи:
- засегнати органи и увредени функции,брой,вид, лока¬лизация и последователност на причиняването им;
- давност на причиняване на телесните увреждания;
- степен и здравно значение на причинените телесни увреж¬дания; продължителност на болестните процеси, - възможности за лече¬ние, здравни последици от причинените телесни увреждания;
- предхождащо телесните увреждания здравословно състояние на пострадалото лице и възможна връзка с евентуални последици от телесните увреждания;
-видова,групова и индивидуална характеристика на средствата,с които са причинени телесните увреждания;
- възможно ли е постра¬далият да възприема намеренията и действията на извършителя;
- възможно ли е пострадалият сам да си нанесе телесните увреж¬дания;
- при настъпила смърт да се установи причинно-следствената връзка между нея и получените в предхождащи периоди телесни увреж¬дания;
- други въпроси и задачи като: оказване на своевременна и спе¬циализирана медицинска помощ; правилно и в пълен обем ли е лече¬нието и др.
3. Извършване на СМЕ:
- запознаване с постановлението и определението за назначаване на експертизата от органите на досъдебното и съдебното производство.
- установяване самоличността на пострадалото лице или под-експертния обект.
- изучаване на предоставените предварителни данни, отнасящи се до обстоятелствата, при които са нанесени телесните увреждания.
- запознаване с обясненията на пострадалия (в личен разговор)относно времето, начина и средствата, с които са нанесени уврежда¬нията и здравното състояние на пострадалия след причиняването им.
- медицинско изследване (клиничен преглед) на пострадалото лице.
- освен клиничния преглед в редица случаи се прибягва към допълнителни лабораторни и инструментални изследвания: рентгено-логични, ехографски, компютъртомогрофски, биохимични, химични, цитологични,бактериологични и вирусологични и други изследвания.
4.Заключението на СМЕ.
Подлежи на кри¬тична оценка от органа, назначил експертизата,защото служи за основа на квалифика¬цията на инкриминираното деяние, респективно точното определяне от страна на компетентния орган, който ще квалифицира степента на телесната повреда като тежка, средна или лека.
Органът, назначил СМЕ, проверява дали заключението е пъл¬но, всеобхватно и дали е получен отговор на всеки от поставените въпроси.Използвани необходимите съвременни и ефективни методи за изслед¬ване.