42. Престъпления против мира и човечеството.

Международни престъпления против мира и човечеството; престъпления с международен характер и престъпления с международен елемент. Значение на Глава ХІV. Престъпления против мира и престъпления против законите и обичаите за водене на война; геноцид и апартейд.

1. А) Престъпленията против мира и човечеството са от категорията на международните престъпления. Те представляват от материална гледна точка умишлени и противоправни посегателства срещу жизненоважните интереси на човечеството като цяло, от чието опазване зависи физическото му оцеляване. Те посягат на такива интереси дори тогава, когато се осъществяват само в рамките на една отделна държава – изцяло на нейна територия, от субект и спрямо пострадал, които са нейни граждани. Престъпленията против мира и човечеството представляват също така израз на определена държавна политика, заради което техни субекти са по необходимост само лица, пряко свързани с държавната власт.
От формална гледна точка престъпленията против мира и човечеството са такива, че налагат в борбата с тях да се мобилизират всички възможности на наказателното право (вътрешно и международно). Тази наказателна политика се провежда и чрез българския НК.
Затова, на първо място, нашият НК се прилага за престъпленията против мира и човечеството не само когато те са свързани по някакъв начин с нашата държава – осъществени са изцяло или отчасти на българска територия, от субект или с пострадал български гражданин. Нашият НК намира приложение за тези престъпления и тогава, когато те нямат никаква връзка с България. Съгласно залегналия в него и предвиден единствено заради тях универсален принцип за действие по място (чл. 6, ал. 1), българският НК се прилага дори в случаите, когато престъпленията против мира и човечеството са извършени изцяло зад граница и нито техният субект, нито пострадалият от тях е български гражданин. По този начин българският НК защитава навсякъде по света, включително във всички други държави, обекта на тези престъпления – жизненоважните интереси на човечеството като цяло. Поради тази универсална приложимост на нашия НК за престъпленията против мира и човечеството, у нас може да бъде разследван, съден и наказан всеки участник в тях, заловен на територията на Република България. Това поначало обезсмисля и прави недопустима неговата екстрадиция за друга държава, поискала предаването му заради същото престъпление.
На второ място, престъпленията против мира и човечеството се наказват по българския НК не само без оглед на мястото, където са извършени, но и на времето, когато са били извършени. Съгласно чл. 79, ал. 2 НК не се погасяват по давност нито възниквалата от извършването им наказателна отговорност, нито наложеното за тях наказание. Наказанията за тях могат да се налагат и да се изпълняват независимо от изтеклото време. Поради това лично укривателство (чл. 294 НК) на техните субекти може да бъде извършено винаги до смъртта им.
На трето място, нашият НК изключва и възможността за реабилитация на осъдените и престъпления против мира и човечеството – фактът на осъждането (съдимостта) им за такова престъпление не се заличава никога. Съгласно чл. 85, ал. 2 НК тези лица не подлежат на реабилитация – нито по право, нито по съдебен ред. Те никога вече не могат да имат „чисто съдебно минало” и да се смятат за неосъждани.
Б) Престъпленията против мира и човечеството са международните престъпления в собствен (тесен) смисъл – те изчерпват съдържанието им. Международните престъпления в широк смисъл обаче включват и т.нар. престъпления с международен характер.
От материална гледна точка престъпленията с международен характер привличат вниманието на международната общност с това, че дори да бъдат извършени само в рамките на една държава – изцяло на нейна територия, от субект и спрямо пострадал, които са нейни граждани, те пак не изчерпват значението си с нея. Престъпленията с международен характер са и в тези случаи от значение и за другите държави, защото винаги могат да засегнат интереси и у тях. За разлика обаче от престъпленията против мира и човечеството, тези престъпления не посягат на жизненоважни интереси на човечеството като цяло, нито се извършват по необходимост само от лица, които са свързани с държавната власт. Такива престъпления са: робството и търговията с роби, търговията с жени и деца, задържането на заложници, порнографията, въздушното пиратство, замърсяването на околната среда, престъпленията, свързани с наркотици, престъпленията по изпиране на „мръсни пари” и други.
От формална гледна точка борбата срещу тези престъпления не се води както срещу престъпленията против мира и човечеството – с пълна мобилизация на всички възможности на наказателното право (вътрешно и международно). Все пак голяма част от държавите сключват помежду си договори, с които предвиждат помежду си различни взаимни задължения и международноправни норми за борба с тях – екстрадиция, следствени поръчки и т.н.
В) Престъпления с международен елемент могат да бъдат, за разлика от престъпленията против мира и човечеството и тези с международен характер, всякакъв вид престъпления. Престъпленията с международен елемент се характеризират единствено с това, че са свързани задължително с повече от една държава. Те или се простират на територията на поне две държави – на една или повече се осъществява тяхното изпълнително деяние, а на друга се осъществява престъпният им резултат, или поне техен субект или пострадал от тях не е гражданин на държавата по местоизвършване на престъплението.
Проблем всъщност възниква, когато субект на такова престъпление се окаже на територията на трета държава, и държави, свързани с престъплението, отправят към нея молба за екстрадиция на субекта. В такъв случай замолената държава трябва да реши, коя от така конкуриращите се държави има по-силна връзка с престъплението – тази, където е извършено престъпното деяние, или тази, където са настъпили последиците от него; съответно тази, където изцяло е извършено престъплението, или тази, чийто гражданин е деецът или пострадалият.
2. Престъпленията против мира и човечеството са предвидени в последната глава от Особената част на НК – Глава ХІV. Тя очертава онези престъпления, които Република България смята за международни в строг смисъл. В нея те са систематизирани в три раздела:
І. Престъпления против мира (чл. 407 – чл. 409 НК);
ІІ. Престъпления против законите и обичаите за водене на война (чл. 410 – чл. 415 НК);
ІІІ. Геноцид и апартейд (чл. 416 – чл. 418 НК).
3. А) Престъпленията против мира са предвидени в Раздел І. Те са три:
а) Водещото сред тези престъпления е осъществяването на агресивна война по чл. 409 НК. Този член гласи: „Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с...”.
Субект на това престъпление е преди всичко лице, което участва в централното държавно ръководство, или лице, което, макар да заема по-нисша длъжност, има все пак някакви функции по използването на въоръжените сили.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните три форми – водене, подготвяне или планиране на агресивна война (агресия).
Самата агресивна война (агресия), с която е свързана всяка от трите форми на изпълнителното деяние, се извършва от страната, която я започен първа, нарушавайки международното право. Съгласно Резолюция на ООН №3314 от 1974 г. „агресията е използване на военни сили на една държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава или по някакъв друг начин, който е в противоречие с Устава на ООН”.
Всяка от трите форми на изпълнителното деяние сочи на престъпления от т.нар. необходимо съучастие, които в своята съвкупност съставляват заговор срещу мира.
Под водене на агресивна война тук се разбира ръководенето й, а не обикновено участие в агресивната война. При него държавата се насочва към военна политика и действия. Ръководенето обаче не се заключава само в политическото и военното ръководство на войната, а включва и действията по икономическото, пропагандното, дипломатическото и всякакво друго обезпечаване на нейния успех.
Другите две форми на изпълнителното деяние – подготвяне и планиране на агресивна война, я предшестват и създават условия за нейното водене. Те представляват форми на предварителна престъпна дейност, които са криминализирани поради своята висока степен на обществена опасност.
Подготовката на агресивна война обхваща всички действия по създаването на благоприятни условия в държавния и обществения живот за спечелване на войната.
Планирането е частен случай на подготовката. То обаче се сочи изрично, защото представлява най-важното подготвително мероприятие на агресивната война. При него се съставят както военнооперативните планове, така и плановете за цялостното политико-икономическо, административно, идеологическо и дипломатическо осигуряване на агресията.
Престъплението е формално, на просто извършване. То се смята за довършено със самото осъществяване на някоя от посочените форми на изпълнителното деяние.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
б) Второто от престъпленията против мира и човечеството е подстрекателството към война по чл. 408 НК. Съгласно този член, „Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с...”.  Това е даване на предписания да се води агресивна война.
Субект на това престъпление може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние представлява подбуждане (склоняване, мотивиране, подтикване) на строго определени държавни дейци, които могат да бъдат субекти на предходното престъпление, да пристъпят към извършването му – да осъществят като държавни ръководители или функционери въоръжено нападение над друга държава. Подстрекателството може да бъде насочено към тях не само пряко, но и косвено – чрез такива недържавни дейци (партийни или профсъюзни деятели), които са в състояние да повлияят.
Подстрекателство не бива да съставлява подбуждане на война срещу нашата държава. Защото в такъв случай ще бъде осъществен специалният състав по чл. 98, ал. 1 НК, който ще изключи приложимостта на настоящия.
Подбуждането не трябва да бъде също така успяло. Иначе ще е налице съучастие в престъпление по чл. 409 НК – във водене на агресивна война или поне в подготовката й. Подбуждането не бива да участва в участва в осъществяването и на някоя от другите две форми на изпълнителното деяние на това престъпление – най-вече като пропагандна подготовка на агресивната война.
Престъплението е формално, на просто извършване. При това за неговото довършване не само няма нужда, но и се изисква склонените лица да не са започнали подготовка за водене на агресивна война. Иначе се прилага чл. 409 НК.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
в) Третото от престъпленията против мира и човечеството е пропагандата на война по чл. 407 НК. Според този член, „Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с...”. Това дори не е даване на предписания да се води агресивна война, а за разлика от току-що разгледаното престъпление е само положителна оценка (възхваляване) на агресивната война.
Субект на това престъпление също може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се заключава в извършване на действия само за формиране на общественото мнение в полза на военната агресия въобще, като дори не се определя коя държава да бъде агресор и коя – жертва на агресията. И тук става дума за един изцяло субсидиарен състав. Деянието не бива да прераства в подстрекателство, за да не се приложи чл. 408 НК, а още по-малко – да съставлява участие в подготовка или във водене на агресивна война, защото в такъв случай ще намери приложение чл. 409 НК.
Престъплението е формално, на просто извършване. За неговото довършване не е нужно някой да е възприел положителните оценки на дееца за военната агресия.
Формата и видът на вината са поради това винаги и само прекият умисъл.
Б) Престъпленията против законите и обичаите за водене на война са предвидени в Раздел ІІ на Глава Четиринадесета. Диспозициите на предвиждащите ги норми са бланкетни. Те се запълват от разпоредбите на множество международни конвенции, които уреждат воденето на военни действия. Те съставляват т.нар. право на война (международното хуманитарно право). Основните такива конвенции са Хагските от 1899г., 1907 г. и други – общо 13 на брой, заедно с двата протокола към тях от 1977 г. Престъпленията против законите и обичаите за водене на война нарушават както тях самите, така и българския НК.
а) Първо от тези престъпления е посегателството по отношение на болни, ранени, корабокрушенци или санитарен персонал, предвидено в чл. 410 НК. Съгласно този член, „Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:
а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;
б) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде както ръководно лице, така и обикновен изпълнител.
Изпълнителното деяние  се изразява в много и различни форми – саморъчно извършване или заповядване да се извърши убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето. Това може да бъде извършено по отношение на ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал.
Освен това е предвидено и саморъчно извършване или заповядване да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарен материал или инсталации.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат произтича от спецификата на осъществената форма на изпълнително деяние.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
б) Второто от разглежданите престъпления е посегателството по отношение на военнопленници, предвидено в чл. 411 НК. Съгласно този член, „Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:
а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;
б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или
в) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде както ръководно лице, така също и обикновен изпълнител.
Изпълнителното деяние може да се изрази във всякакви увреждания на живота или здравето на един военнопленник. Предвидено е и принуждаването на военнопленник да служи във въоръжените сили на неприятелската страна или лишаването на военнопленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура.
Деянията трябва да са извършени по отношение на военнопленници. Това са всички военнослужещи от попадането им във властта на неприятеля до момента на тяхното освобождаване.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат произтича от спецификата на осъществената форма на изпълнителното деяние.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
в) Третото от разглежданите престъпления е посегателство по отношение на гражданското население, предвидено в чл. 412 НК. Съгласно този член, „Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:
а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания, осакатявания или други сериозни увреждания на здравето;
б) вземе или заповяда да се вземат заложници;
в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания;
г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава;
д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура;
е) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат разрушения или присвоявания на имущества в големи размери, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде както ръководно лице, така и обикновен изпълнител.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се изрази най-напред в действия, подобни на тези, с които се осъществява предходното престъпление – увреждания на живота или здравето, принуждаване да служи във въоръжените сили на неприятелската страна, лишаване от нормално наказателно производство. Пострадали от тях обаче не са военнопленници, а лица от гражданското население.
Допълнително са предвидени за гражданското население и вземането или заповядването да се вземат заложници, както и извършването или заповядването да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания. Заложниците са лица от местното население на окупираната територия, задържани от окупаторите и избивани при най-малки опит за съпротива от страна на местното население. Депортирането представлява преместване на население от едно място на друго. Под задържане се разбира главно затваряне на лица от местното население в концентрационни лагери. Другите преследвания могат да се изразят в незаконни действия извън изрично изброените, например изгонване на населението от даден район.
Предвидени са освен това и посегателства срещу имуществото на гражданското население – разрушения или присвоявания в големи размери.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат пак произтича от спецификата на осъществената форма на изпълнително деяние.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
г) Четвъртото от разглежданите престъпления е злоупотребата със знаците на Червения кръст и другите му аналогични знаци, предвидени в чл. 413 НК. Съгласно този член, „Който без да има право, носи знака на Червения кръст или Червения полумесец или който злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец, или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с...”.
Предмет на престъплението са знаците на Червения кръст или аналогични на него знаци.
Субект на незаконното носене може да бъде всеки, а на злоупотребата – само санитарният персонал.
Изпълнителното деяние може да се изрази в носене без право на посочените знаци. Друга форма на злоупотреба е поставянето им върху средства и учреждения за евакуация без такова значение. Трета форма на злоупотреба с посочените знаци е ползването на цвета, определен за средството за санитарна евакуация.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат отново произтича от спецификата на осъществената форма на изпълнително деяние.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
д) Петото от разглежданите престъпления е посегателството по отношение на културни ценности, предвидено в чл. 414 НК. Съгласно този член, „Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни или исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с...”. Ал. 2 предвижда, че „Същото наказание се налага и на онзи, който открадне, противозаконно присвои или укрие предмети, посочени в предходната алинея, или наложи по отношение на такива предмети контрибуция или конфискация.”
Предмет на престъплението могат да са само културни ценности. Те се определят от специална Конвенция на ООН от 1954г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. В тях са включени културни или исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение. За да бъде посегателството съставомерно, изисква се културните ценности да бъдат в големи размери.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние може да се изрази в различни форми – унищожаване, повреждане или привеждане в негодност; открадване, противозаконно присвояване или укриване на посочените предмети. Допълнително са предвидени контрибуция и конфискация на културни ценности. Контрибуцията представлява принудително отнемане на предмета на престъпление, за да бъде използван с цел покриване на разходите на окупационната армия. Конфискацията представлява безвъзмездно и принудително отнемане в полза на окупатора, без каквато и да е било връзка с окупационните разходи.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат пак произтича от спецификата на осъществената форма на изпълнително деяние.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
е) И шестото от разглежданите престъпления е използването на забранени начини или средства за водене на война, предвидено в чл. 415 НК. Съгласно този член, „Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в използване на забранени начини или средства за водене на война. Международното право и обичаят са създали забрани за някои средства за водене на война, например използване на отровни газове, бактериологично оръжие и т.н. Тяхното нарушаване води до осъществяване на настоящото изпълнително деяние.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат произтича отново от спецификата на осъществената форма на изпълнително деяние.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
В) Геноцидът и апартейдът са предвидени в Раздел ІІІ на Глава Четиринадесета.
а) Чл. 416 НК визира геноцида. Съгласно този член, „Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:
а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;
б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;
в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;
г) насилствено предава деца от една група в друга, се наказва за геноцид с...”.
Пострадали от престъплението са национални, етнически, расови или религиозни групи.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице – организатор, ръководител, а също така и обикновен изпълнител.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните алтернативно дадени три форми: причиняване на смърт, тежка телесна повреда или тежко разстройство на съзнанието на членовете на групата; поставяне в условия на живот, които водят до физическото унищожаване – частично или пълно, на групата; насилствено предаване на дееца от една група в друга.
Престъплението е формално, на просто извършване. Не се изисква настъпване на някакви вредни последици, за да бъде то довършено.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Предвиден е и допълнителен субективен признак – специалната цел да унищожи изцяло или отчасти националната, етническа, расова или религиозна група, подложена на въздействие.
б) Чл. 417 и чл. 418 НК визират апартейда.
Чл. 417 НК гласи: „Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:
а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или
б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора, се наказва за апартейд с...”. Докато чл. 418 НК предвижда, че „Който с целта по предходния член:
а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;
б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;
в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;
г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда, се наказва с...” Това престъпление е с по-малка степен на обществена опасност и укоримост в сравнение с престъплението „геноцид”, защото не е насочено към физическо унищожаване на пострадалите.
Пострадали от престъплението апартейд са хората от определена расова група или лица, които ги защитават от него.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в няколко форми: причиняване на смърт, тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група; налагане на условия на живот от естество да причиняват пълно или частично физическо унищожаване на групата; незаконно лишаване от свобода на членове на расова група хора; подлагането им на принудителен труд; поставянето в действие мерки за възпрепятстване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятстват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейни членове от основните свободи и права на гражданите; поставяне в действие мерки за разделяне на населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана за смесени бракове между членовете на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост; отнемане на основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейд.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
И тук е предвиден допълнителен субективен признак – специалната цел да се установи или поддържа господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора, подложена на неблагоприятното въздействие.
4. Накрая с чл. 419 НК се криминализира и допустителството на престъпленията против мира и човечеството. Според този член „Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.” За разлика от личното укривателство по чл. 294 НК, допустителството е възможно не за всички, а само за изрично и изчерпателно определените в НК престъпления. То следователно не се криминализира общо за всички престъпления, а само за отделни посочени престъпления, както например допустителството по чл. 285 НК, което се отнася само до предходните му престъпления по служба (чл. 282 – 284 НК). Криминализацията на допустителството на престъпленията против мира и човечеството е всъщност израз и потвърждение на пълната мобилизация на наказателното право в борбата срещу тези престъпления. Като че ли единствената неизползвана възможност за борба с тях остава криминализацията на недоносителството им.
Субект на допустителството по чл. 419 НК като едно вторично престъпление е по необходимост само лице, което заема ръководна или контролна длъжност.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в оставяне на друго лице, което деецът е длъжен да следи, да извърши някое от престъпленията против мира и човечеството. Деецът следователно не взема мерки за предотвратяване и пресичане на такива престъпления. Става дума единствено за непротиводействие срещу извършването им. Иначе, ако е налице съдействие за извършване на такова престъпление, деянието ще съставлява поне акцесорно съучастие в него – подбудителство или помагачество.
За разлика от личното укривателство по чл. 294 НК, настоящото престъпление може да бъде извършено не до смъртта на другото лице, а само до довършване на престъплението му.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се изразява в извършване на допуснатото престъпление против мира и човечеството от другото лице. Както при допустителството по чл. 285 НК, така и тук не е нужно допуснатото престъпление да бъде довършено; достатъчен е и опитът за него.
Формата и видът на вината е умисълът – пряк или евентуален, както и при другите видове вторични престъпления.