41. Военни престъпления.

Обща характеристика, обект и субект; отношение към престъпленията против отбранителната способност на Републиката. Освобождаване от наказателна отговорност /чл. 406, ал. 3 и 4/. Някои състави на характерни военни престъпления: престъпления против подчинеността и военната част, отклонение от военна служба; престъпления, извършени във военно време или бойна обстановка.

1. Родов обект на военните престъпления по Глава ХІІІ от Особената част на НК е редът за носене на военната служба във въоръжените сили на Република България. Въоръжените сили обхващат всички военни формирования, включително тези на МВР.
Понеже военните престъпления посягат на реда за носене на военната служба вътре във въоръжените сили, техни субекти могат да бъдат лицата, ангажирани в тях. Тези престъпления следователно имат особени субекти. Съгласно чл. 371 НК техни субекти са:
„а) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;
в) държавните служители в структурните звена на Министерството на вътрешните работи;
г) резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;
д) неупоменатите в този член лица за съучастие в престъпления по тази глава.”
Освен военнослужещите, държавните служители в структурните звена на МВР или запасен по време на сбор, субект на военно престъпление може да бъде и т.нар. гражданско лице. То обаче трябва да участва в престъплението заедно с някой от посочените особени субекти. Но следва да се има предвид, че едно гражданско лице няма възможност да осъществи – нито изцяло, нито дори частично, изпълнително деяние на военно престъпление. Затова гражданските лица биха могли да участват във военните престъпления само като подбудители или помагачи. Този извод дава израз и потвърждение на общото правило по чл. 21, ал. 3 НК: „Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.” Поради това за подбудителство и помагачество във военни престъпления могат да отговарят не само военнослужещите, държавните служители в структурните звена на МВР и запасните, но и гражданските лица, макар сами да не могат да ги извършат.
Военните престъпления, също както и престъпленията против отбранителната способност на Република България по предходната Глава ХІІ, застрашават отбранителната ни способност. Военните престъпления обаче я застрашават по един специфичен начин: засягат отвътре нейния основен гарант – въоръжените сили на Република България. Докато престъпленията против отбранителната способност или изобщо не посягат на въоръжените сили, или ако им посягат (като тези против носенето на военната служба), ги засягат отвън, като препятстват тяхното окомплектоване.
С оглед на своя обект военните престъпления са систематизирани в 7 раздела на Глава ХІІІ:
І. Престъпления против подчинеността и военната чест (чл. 372 – чл. 379а);
ІІ. Отклонения от военна служба (чл. 380 – чл. 386);
ІІІ. Военнодлъжностни престъпления (чл. 387 – чл. 388);
ІV. Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба (чл. 389 – чл. 392 НК);
V. Други военни престъпления (чл. 393 – 395 НК);
VІ. Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка (чл. 396 – чл. 397а НК);
VІІ. Престъпления, свързани с военни действия (чл. 398 – чл. 405).
2. Престъпленията против подчинеността и военната чест са предвидени в първия раздел на Глава ХІІІ.
Подродовият обект на тези престъпления са главно отношенията на власт и подчинение във въоръжените сили.
А) Съгласно чл. 372, ал. 1 НК „Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с...”.
Изпълнителното деяние на това престъпление може да се изрази в някоя от следните две форми:
а) Първата от тях е неизпълнението на началническа заповед. Това означава деецът да не се съобрази с това, което адресиран до него индивидуален административен акт на началник му повелява като поведение. Ако заповедта поражда задължение, като предписва някакво действие, напр. да се превози нещо от едно място на друго, тогава несъобразяването със заповедта се състои в неизпълнение чрез бездействие на породеното с нея задължение. Ако пък, обратно, заповедта създава забрана, като предписва някакво бездействие, напр. да не се излиза извън някакво помещение, тогава несъобразяването със заповедта се състои в нарушаване чрез действие на създадената с нея забрана.
Очевидно е, че основната предпоставка за извършване на престъплението е наличието на изпълнима заповед, която при това не създава само права, а съдържа определени повели – задължения или забрани. За да има такава заповед, нужно е, на първо място, издалото я лице да се явява началник на дееца – по длъжност или по звание, съгласно действащото административно право. На второ място, за да има изпълнима заповед, нужно е началникът да я издава в рамките на своите правомощия и по установения ред и форма. И на трето място, за да има изпълнима заповед, нужно е тя да не предписва извършването на явно престъпление.
При тази форма на изпълнително деяние престъпният резултат се заключава в непостигане напълно на онова, което заповедта повелява – в пълния обем, в определеното качество и в посочения срок.
б) Втората форма на изпълнителното деяние е отказът да се изпълни заповед.
Това означава деецът да заяви, че няма да се съобрази с отдадената му заповед или че няма да осъществи изцяло или отчасти нейни предписания. Начините за изява на отказа могат да са най-различни: изрично – устно или писмено, или мълчаливо – с достатъчно ясни мимики или жестове.
При тази форма на изпълнително деяние престъпният резултат се заключава само в довеждане до знанието на началника на намерението да не се изпълни неговата заповед. Самото й неизпълнение обаче е без значение – то не е нужно и стои извън състава на престъплението в тази му част. Ето защо дори заповедта да бъде по-късно изпълнена, това няма да изключи престъплението, а ще се вземе предвид само като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на налаганото на дееца наказание.
Формата и видът на вина са умисълът.
Б) Съгласно чл. 373 НК „С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба.”
Съставът на това престъпление е като на предходното с тази единствена разлика, че тук става дума не за началническа заповед, а за законно искане на военно длъжностно лице. Такива лица са дежурните, дневалните, постовите, патрулите и др. Техните разпореждания са общозадължителни, включително за по-старшите лица.
Следователно субект на престъплението по чл. 373 НК не е подчинено на отдалия разпореждането лице. Ако той му е подчинен, ще се осъществи съставът на предходното престъпление. С оглед на това настоящият състав се явява субсидиарен спрямо него.
В) Според следващия чл. 374 НК, „Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед на началника си, се наказва с...”.
Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява чрез открито манифестиране на отрицателна оценка и отношение към отдадена на дееца заповед или разпореждане. Негодуванието срещу заповеди или разпореждания, адресирани до трети лица, макар издадени също от началник на дееца, е несъставомерно. Такова е и негодуванието срещу законно искане на военно длъжностно лице по предходния член.
Както отказът да се изпълни заповед, така и явното недоволство от нея може да се изрази по най-различни начини: изрично – устно или писмено, или мълчаливо – с мимики или с жестове. За разлика обаче от отказа да се изпълни отдадената началническа заповед по предходния член в случая не става въпрос за уведомяване относно собствено намерение за своя бъдеща дейност, а за оценка на един вече издаден чужд акт.
Недоволството може да се изрази не само преди изпълнението на заповедта, но и след нейното изпълнение. Пак подобно на отказа да се изпълни заповед, тук също, дори заповедта да бъде изпълнена, престъплението не се изключва. Ако пък обратно – заповедта остане неизпълнена, ще се осъществи наред с разглежданото престъпление и това по чл. 372, ал. 1, пр. І НК. Така би се получила реална съвкупност от двете престъпления.
Недоволството трябва да се отличава и от случаите на правомерно подадени възражения. В тези случаи не се посяга върху дисциплината и изпълнението на заповеди. В действителност осъществява едно правомощие, което не засяга подчинеността, а обратно – служи за общо укрепване на дисциплината.
Не е съставомерно също така излагането от страна на подчинения на съображения относно възможните вредни последици – понякога непоправими, които могат да настъпят от изпълнението на заповедта или разпореждането.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е като този на предходното престъпление. Заключава се пак в довеждане до знанието на началника, но тук – не на намерението да не се изпълни неговата заповед, а на дадената й отрицателна оценка.
Формата и видът на вина са умисълът.
Г) Обсъжданият раздел включва и три двуобектни престъпления, които съставляват посегателства срещу подчинеността чрез определено засягане личността на началник или военно длъжностно лице – заплаха, насилие и принуда.
Съгласно чл. 375 НК, „Който заплаши началника си или военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство, се наказва с...”. Това е специален случай на закана с престъпление (чл. 144 НК) и следователно се изчерпва само с оказване на психически тормоз върху адресата, без да се иска нещо от него.
Съгласно чл. 377 НК, ал. 1 НК, „Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с...”. Тук се осъществява не само психически, а преди всичко физически тормоз върху адресата. Както при престъплението по чл. 341а, ал. 3 НК – насилие спрямо лице на борда на въздухоплавателно средство, а и при предходното престъпление, така също и в разглеждания случай от пострадалия не се изисква нищо; той не се насочва (мотивира) към определено поведение – нито действие, нито бездействие. Тук обикновено става дума за отмъщение.
Съгласно чл. 376, ал. 1 НК, „Който се съпротивлява на началника си или на военно длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с...”. Според ал. 2 „Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице към нарушение на неговите задължения.” Законовият текст очертава един специален случай на общата принуда по чл. 143 НК. Затова пострадалият тук се насочва (мотивира) към строго определено поведение: по ал. 1 – към бездействие, да не заставя дееца да се подчинява, а по ал. 2 – към действие, при това също в нарушение на службата.
Престъплението по чл. 376 НК е резултатно. Престъпният му резултат е като този на принудата спрямо орган на власт по чл. 269 НК – изчерпва се само с неблагоприятното въздействие, което пострадалият изпитва. С въздействието върху него престъплението е довършено. Не се изисква, за разлика от обикновената принуда, той дори да бъде заставен да реши да извърши нещо във връзка със своите задължения, а още по-малко – наистина да го извърши, то да е нарушение на неговите задължения и от него да настъпят някакви общественоопасни последици.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Д) Обсъжданият раздел включва също така и три престъпления против военната част и достойнство – военните обида и клевета, и военното хулиганство.
Съгласно чл. 378, ал. 1 НК, „Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371 букви "а", "б", "в" и "г" се наказва с...”. Това очевидно са специални случаи на общите обида и клевета (чл. 146 и чл. 147 НК).
Ал. 2 на чл. 378 НК предвижда квалифициран случай, когато обидата или клеветата е извършена от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба.
По-интересна обаче е ал. 3 на чл. 378 НК. Тя не е частен случай на обидата по чл. 146 НК, която е „присъствена” – насочена срещу самия пострадал. Тази разпоредба единствена криминализира случай на т.нар. отсъствена обида, която поначало не е престъпление.
Разпоредбата на ал. 3 гласи: „Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.” Презрителното отношение в този случай е адресирано не към пострадалия, а към трето лице. Това обаче не означава, че става въпрос за клевета. Няма клевета, а обида, тъй като средство на престъплението са пак само презрителни оценки, а не някакви неверни и позорящи факти.
Съгласно чл. 379а НК, „Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с...”.
Това очевидно е специален случай на общото хулиганство по чл. 325 НК, въпреки че за разлика от него съставът му е субсидиарен. Тук става дума най-напред за такива издевателства или извращения на дисциплинарната практика, които се извършват между военнослужещи – във или извън района на поделението. Иначе е налице общо хулиганство (чл. 325 НК). Наред с това, за да може да се осъществи разглежданият субсидиарен състав, нужно е, пак за разлика от общото хулиганство, деянието да не осъществява състава на друго, по-тежко наказуемо престъпление – за тежка телесна повреда по чл. 128 НК, за насилие по чл. 377 НК. Иначе, ако съставът на такова престъпление бъде осъществен, той като първичен ще изключи приложението на разглеждания.
3. Самоволното отклонение от военна служба е предвидено във втори раздел на Глава ХІІІ.
Подродовият обект на тези престъпления е сходен с обекта на престъпленията против носене на военна служба по Глава ХІІ. Настоящите престъпления обаче водят не до препятствия за комплектоването на войската, а до разкомплектоването й откъм личен състав.
А) Съгласно чл. 380, ал. 1 НК, „Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си или не се яви на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, лечебно или поправително място за срок от едно до три денонощия, се наказва за отклонение от военната служба с...”. За разлика от едноименното отклонение от военна служба по чл. 361 НК тук не става дума за непостъпване в казармата, а за бягство от нея.
Изпълнителното деяние на това престъпление може да се осъществи в две форми.
Първата от тях е напускането на частта или мястото на служба. За съставомерността на деянието е важно това да стане без надлежно разрешение.
Частта е поделението или учреждението, в което деецът е зачислен на военна служба, независимо дали той се намира на постоянното си място или на друго, временно определено му място.
Място на службата е по-широко понятие. То включва в себе си мястото на командата, колоната, ешелона при движение в частта, а също така и района, в който се провеждат различни занятия, учения и т.н. При командировка мястото на службата е населеният пункт или гарнизонът, където деецът е изпратен. За място на службата се счита и болницата, в която той е постъпил на лечение.
Напускането по правило се осъществява чрез действие. Но може да се осъществи и чрез бездействие – при поход, по време на учения в полеви условия, например, ако деецът изостава.
Втората форма на изпълнителното деяние е неявяването на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, от лечебно или поправително място. В така изброените случаи деецът има задължението да се върне на служба в точно определен срок.
Това е едно типично продължено престъпление, чийто минимален срок е 24 часа. Ако неявяването или напускането е продължило по-малко, налице е само дисциплинарно нарушение, а не престъпление. Все пак в ал. 2 на чл. 380 НК е предвидена възможност и за престъпно отклонение, по-малко от 24 часа. То обаче съставлява престъпление само в случаите, когато деянието е извършвано системно, групово или деецът е бил вече осъждане за отклонение от военната служба.
Все пак общото правило е престъплението да има минимален срок от едно денонощие. Престъплението обаче не приключва с изтичането на този срок, а едва от този момент нататък започва да се осъществява. То трае и след това – до момента, когато отклонение бъде преустановено заради завръщане на дееца в службата, заради неговото залавяне или уволнение. Чак тогава започва да тече и преследвателната давност по чл. 80 НК, която погасява наказателната му отговорност.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е отрицателен по съдържание и се изразява в неправомерно отсъствие на дееца за повече от 24 часа.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Квалифицирани случаи са налице съгласно следващите чл. 381, чл. 382 и чл. 386 НК:
- ако напускането или неявяването е за повече от три денонощия (чл. 381, пр. І НК);
- ако деянието по чл. 380, ал. 1 НК е извършено системно, групово или повторно (чл. 381, пр. ІІ НК); или
- ако деянието е осъществено със специалното намерение да се избегне завинаги изпълнението по задължението по военната служба – бягство от военен дълг (чл. 382 НК) или да напусне пределите на страната (чл. 386, ал. 1 НК).
Б) Според чл. 383, ал. 1 НК, „Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с...”. Съгласно ал. 2, „Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с...”. Тук явно става дума за престъпления, които имат същата конструкция като престъпленията против носене на военна служба по чл. 363 НК и съответно по чл. 362 НК. Разликата е само в това, че деецът вече има качеството на военнослужещ, облагодетелства само себе си, и дейността му е насочена към незаконосъобразно напускане на въоръжените сили.
В) Според чл. 385 НК, „Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с...”. Съставът на това престъпление е субсидиарен както спрямо тези по чл. 372 и 373 НК – неизпълнение или отказ да се изпълни началническа заповед или законно искане на военно длъжностно лице, така също и спрямо съставите на самоволното отклонение от военна служба по чл. 380 – 382 НК и чл. 386 НК. Престъплението се извършва следователно в казармата и се изразява в нарушение на такива воински задължения, които не са породени от началническа заповед или законно искане на военно длъжностно лице.
4. Военно длъжностните престъпления са предвидени в Раздел ІІІ на Глава ХІІІ.
А) Съгласно чл. 387, ал. 1 НК, „Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с...”. Това престъпление отговаря на общото престъпление по служба (чл. 282 НК), но, разбира се, съставът му е специален спрямо неговия.
Субект на това престъпление може да бъде не всяко лице по чл. 371 НК, а само такова, което има властнически (командни) правомощия.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните четири форми:
а) Първата от тези форми е злоупотребата с власт. Тя е налице, когато деецът извърши нещо в рамките на своята компетентност, с което обаче вреди другиму без основание. Например служител от КАТ глобява водач на МПС, без той да е извършил нарушение, или командир на рота налага наказание „арест” на свой войник, без той да е нарушил дисциплината.
б) Втората форма, в която може да се изрази изпълнителното деяние, е злоупотребата със служебно положение. Тя е налице, когато деецът извърши нещо извън своята компетентност. Например началник на автопарк дава автомобил, с който неправомерно се превозват лични вещи на негов приятел.
в) Третата форма, в която може да се изрази изпълнителното деяние, е превишаването на власт. Тук деецът върши нещо, за което има и основание, и компетентност, но в по-голям обем от онзи, който неговите правомощия позволяват. Например взводен командир налага дисциплинарно наказание „арест” на свой войник, но в размер от правомощията на ротния командир.
г) И четвъртата форма, в която може да се изрази изпълнителното деяние, е бездействието по служба. Тук деецът не върши нищо, което е задължен да направи, например да докладва за станало произшествие.
Престъплението е резултатно, при това на реално увреждане. Неговият престъпен резултат се заключава в настъпването на вредни последици.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален. Той трябва да бъде налице както за изпълнителното деяние, така и за престъпния резултат.
Ако обаче престъпният резултат бъде осъществен по непредпазливост, изпълва се привилегированият състав по чл. 387, ал. 4 НК: „Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е...”.
Б) Но когато и самото изпълнително деяние се осъществи по непредпазливост, тогава се изпълва съставът на престъплението по следващия чл. 388 НК. Според неговата ал. 1, „Който по непредпазливост наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с...”.
5. Престъпления във военно време или в бойна обстановка са предвидени в едноименния Раздел VІ на Глава ХІІІ.
В НК изрично е предвидено, че по-тежко се наказват всички военни престъпления, когато са извършени във военно време или в бойна обстановка.
Военно време съгласно чл. 93, т. 11 НК е „времето от обявяването на война или фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване”.
Бойна обстановка има тогава, когато се водят въоръжени действия, независимо дали е, или не е налице война. Органите на МВР често са в бойна обстановка – при блокада, засада за залавяне на престъпник, действия против масови безредици. В тези случаи не се изисква да е употребено бойно оръжие, за да се приеме, че има бойна обстановка. Достатъчно е условията да са били такива, че да е можело да се наложи употреба на оръжие.
Самите престъпления, които се извършват във военно време или в бойна обстановка, са две групи – същински и несъщински.
Несъщински престъпления във военно време или в бойна обстановка са онези военни престъпления, които могат да бъдат извършени във всякакво време и обстановка, но когато те се извършат във военно време или в бойна обстановка, се наказват с предвидени в закона по-тежки наказания. Несъщински престъпления във военно време или в бойна обстановка могат да бъдат повечето военни престъпления. По-тежките наказания за тях се предвиждат в чл. 396 и чл. 397 НК.
Същинските престъпления във военно време или в бойна обстановка са такива, които могат да бъдат извършени само в такова време или в такава обстановка. Извън тях деянията са поначало несъставомерни и се оказват само дисциплинарни нарушения.
Същинските престъпления във военно време или в бойна обстановка са две. Те са очертани в чл. 397а НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с...”. Според ал. 2, „Който във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с...”.