3. Участници, субекти и страни в данъчния процес. Компетентност на органите по приходите.

Общи определения
Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:
1. административният орган;
2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.
(3) Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия.
Адресатите на органите на приходната администрация са неограничен брой лица от ФЛ и ЮЛ които заедно с органите на приходната администрация и други участници в процеса имат определени права и задължения. Кръгът от участниците в данъчния процес е широк, но всеки от тях заема различни процесуални положения, притежава различни права и задължения и играе различна роля в този процес.участниците в данъчното право се делят на 3 групи:1. участници 2. субекти и 3. страниОсновното правоотношение се развива между страните на материалноправното данъчно правоотношение-органи по приходите и данъчни субекти. Останалите лица са допълнителни, евентуални и се напластяват около основното правоотношение. Органът по приходите е главният участник, основна страна. Като участник в данъчното право може да бъде определен всеки правен субект който е носител на процесуални права и задължения, има определено отношение към процеса и изпълнява някаква роля в този процес. Субект това са всички правни субекти които могат да встъпят в данъчноправни отношения и да бъдат носители на данъчно процесуални права и задължения. Субектите притежават права и задължения подобно на всички участници на данъчния процес, но при тежават и нещо повече. Тези лица имат право да извършват процесуални действия във връзка със започването, развитието и приключването на данъчния процес. Те се определят като субекти на данъчния процес. Субекти са административните органи и всички ФЛ и ЮЛ срещу които е образувано административно производство. Чл.1 ДОПК- С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.Субектите изпълняват основна функция в процеса. Субект н аданъчния процес е органа по приходите, той встъпва в процесуални отношения по различни поводи, по различни производства, като например, извършването на ревизия или проверка, издаване на ревизионен акт, налагане на обезпечителни мерки и други. Условие да участват в данъчно процесуалното правоотношение е да притежават правосубектност, тоест органът по приходите да има призната способност да бъде носител на данъчно процесуални права и задължения. Не е необходимо този орган да е ЮЛ. За ортана по приходите е достатъчно наличието на правосубектност или компетентност. Органа по приходите е главния участник и заема основно място в данъчния процес и във всички производства уредени в ДОПК. В някои е решаващ орган, а в други само страна. При производство на издаване на ревизионен акт е решаващ орган, при съдебно обжалване на такъв акт органът е страна, решаващ орган е административният съд. При подаване на жалба срещу ревизионен акт в съда органът по приходите няма право да изменя издадения акт. Субект и участник е съдът когато е адресат на жалба срещу ревизионен акт. Субект и участник в данъчния процес може да бъде и прокурора, когато протестира или поддържа по даден протест срещу ревизионен акт. Той е субект в процеса участва като представител. Субекти на данъчния процес са и данъчно задължените лица в случаите на извършване на данъчни проверки и ревизии и когато са адресати по издадени актове от органите по приходите. Възражение се подава срещу доклад, а жалба се подава срещу акт. ФЛ трябва да са правоспособни, следователно да са носители на данъчно процесулни права и задължения, за да участват в данъчния процес. Такава правоспособнос тимат всички български граждани и чуждестранни пребиваващи у нас и придобили качеството местно лице. Да са дееспособни означава сами да управляват правата си, едновременно с това данъчно задължените лица могат да участват в данъчния процес и чрез представител. Страни или участници са и неперсонифицираните дружества и осигурителните каси които за данъчни цели са приравнени на ЮЛ. Когато субект е каса или неперсонифицирано дружество принудително събиране се извършва срещу лицта от тези дружества съобразно тяхното дялово участие. За всички отделни производства тези лица ще са различни, следователно в кръга на субектите се включват страните в процеса и решаващия орган. С изключение на административния съд всички те са и страни в данъчния поцес щом са засегнати тяхните права и задължения. Страни в процеса са всички правни субекти които участват в процесуалното отношение и чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от издадени актове от приходнат администрация. КомпетентностСпазването на принципа за законосъобразност на органите на НАП означава, че издаденито от тях актове следва да отговарят на няколко условия:1. за да са законосъобразни актовете следва да бъдат издадени от компетентен орган2. да са издадени в съответната форма когато такава е предвидена в закона3. да са спазени материалноправните и процесуалноправните по издаването и да бъдат съобразени с целта на закона. Компетентността това е правосубектността на държавните органи. В правната систева не съществува всекомпетентен орган. В правовата държава компетентността включва управленска дейност и поради тази причина компетентността на долустоящия орган не се включва в компетентността на горестоящия. Компетентността е властническо правомощие на определен от закона орган на НАП да може само той в определени случаи, в определени териториални предели и за даден период от време да издаде посочен от нормата акт. В този смисъл компетентността не следва да се разглежда като количествено понятие, тоест като сбор от правомощия. От тук е и разбирането за некомпетентност като порок на акта. Издаден от некомпетентен орган акт е нищожен. Некомпетентността като порок е аналогична на недействителност на гражданско правна сделка извършена от лице в нарушение награжданскоправна правосубектност.Компетентността се проявява във форма на материална, териториална, персонална и повременна компетентност. Неупражняването на компетентност е закононарушение. От изброените видове най-съществено значение има персоналната компетентност. Компетентният орган овластен да издава ревизионен акт е указан в заповедта на органа възложил ревизията. При отсъствие като основание на болест, отпуск и други се издава нова заповед с която се определя нов орган да издаде ревизионния акт. Делегиране на правомощия-оправомощаванеДелегирането е продиктувано от фактическата невъзможност на по-горестоящия орган да реагира своевременно на необходимостта от издаването на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Делегирането е възможност предвидена в закона временно съгласно преценката на по-горестоящ административен орган той да предостави част от правомощията на някои от подчинените му органи. Действията са от името на органа на който са делегирани правомощията. Делегирането се различава принципно от заместването и упълномощаването. Заместване се извършва в случаи когато лицето титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълни. В тези случаи предвидената необходимост от непрекъснато функциониране на административния орган по силата на изрична административна заповед се замества от подчинено лице. За определен период заместващия изпълнява правомощията на замествания в пълен обем от негово име. Различия има и когато сравняваме делегиране с упълномощаване, последното е едностранна правна сделка. Материална компетентност означава, че само конкретно посочен орган може да издава актове с които се регулират определени въпроси в данъчното право. Материалната компетентност се определя в общите устройствени и процесуални закони, тя изисква съответния орган по приходите да е назначен по реда предвиден в ЗНАП и да заема службата към момента на издаване на акта. Колективния административен орган се структурира така, че членовете му са поименно определени. Персоналната компетентност означава, че органът който има право да издаде съответния акт може да е само определено ФЛ като този орган е едноличен-чл.119, ал.3 ДОПК
Издаване на ревизионен акт
Чл. 119. (1) В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил.
(2) След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.
(3) Определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение:
1. издава ревизионен акт, или
2. прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо.
(4) Ревизионният акт или заповедта за прекратяване заедно със заповедта по ал. 2 се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.
Правомощия във връзка с изменението
Чл. 134. (1) Орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.
(3) Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109.
(4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.
(6) Когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.