3. Условия и пречки за брак. Понятие.

Бихме могли да използваме общото понятие "изисквания" за брака, защото условията и пречките са изисквания на закона по отношение на сключващите брак, за да бъде той валиден. Изискванията са само от закона. Всички други условия нямат последиците на законовите.
Изискванията са свързани с лични качества на лицата, които се преценяват за всеки, сключващ брака, поотделно. Длъжностното лице по гражданско състояние следи за тяхното спазване. В чл. 8 СК се изискват декларация и медицински свидетелства за всеки кандидат поотделно.
Казахме, че при неспазването на тези изисквания бракът ще е недействителен, по-точно, ще е унищожаем. Съгласно чл. 96 (1) СК бракът се унищожава, когато при сключването му са били нарушени чл. 12 и 13. Значи, тези изисквания са уредени в чл. 12 и 13 от СК. Те са конкретни изисквания, които винаги са съществували в СП. В чуждите законодателства също съществуват, като са съобразени с обичаите и нравите на съответното общество.
Видове изисквания. Те най-напред се разделят на условия и пречки. Условия са тези обстоятелство, които трябва да са налице, за да се сключи бракът. Условието е само едно - това по чл. 12 (1) СК: "Брак може да сключи лице, навършило 18 години." Всички други изисквания са пречки, т.е. отрицателни условия. Пречките се съдържат в чл. 13 (1) и (2) от СК.
Може да се направи и едно друго разграничение на изискванията, което не е безспорно - делението им на изисквания в обществен и частен интерес. В учебника на проф. Ненова всички изисквания са в обществен интерес. Можем, обаче, да посочим пример за изискване, от което всеки може да се отклони без да накърни обществото. Съгласно чл. 13 (1), т. 3 "Не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живото или здравето на поколението или другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея." Ясно е казано в СК, че е защитен интересът на другия съпруг, а не на обществото. Той може да поеме риска, ако например, партньорът му е болен от СПИН. Неговото съгласие е достатъчно, следователно нормата е дизпозитивна. Това е изключението, а всички други изисквания са от обществен интерес.