3. Принципи на избирателното право.

Избирателното право като субективно право се подчинява на 4 класически принципа. Те, до такава степен влияят върху провеждането на изборите и изборния резултат, че са се превърнали като основни принципи на избирателните системи като цяло. Това са:
- принципът на всеобщото избирателно право;
- принципът на равното избирателно право;
- принципът на прякото избирателно право;
- принципът на тайното гласуване.
За първи път се закрепват в Конституцията на Франция през 1844 г., а оттам преминават и в конституциите на останалите европейски страни. Към момента тези 4 принципа са се превърнали в един своеобразен демократичен каталог, на който трябва да отговарят основните закони на страните, които претендират да имат демократично управление.
Принципът на всеобщото избирателно право определя т. нар. избирателен корпус. Това са всички лица, които притежават избирателно право и могат да участват в изборите като гласуват.
Всеобщността това е универсалността на избирателното право като субективно право, гарантирано от Конституцията. Тази универсалност предполага, че огромната част от обществото притежава избирателно право и може да влияе върху политиката чрез излъчване на политически представители.
Избирателното право възниква като ограничено право. По-късно избирателното право е ограничено чрез законодателни промени, чрез различен тип цензура (високи възрастови, имуществени цензове, образователен ценз, ценз за отседналост и т. н.). Тази система от ценности, до такава степен ограничавала кръга на лицата, които имат право да участват в избори, че се получава изкривен израз на принципа за всеобщото избирателно право. Принципът за всеобщото избирателно право разширява избирателния корпус до всички избиратели, като предоставя право на всички лица, които са граждани на съответната държава (които са правоспособни и дееспособни) да изразяват правно валидна воля. Гласуването е образ на изразяването на волята.
Принципът на равното избирателно право включва три елемента:
1) Всички избиратели упражняват избирателно право на равно основание и това основание е конституционното закрепване на избирателното право.
2) Всички избиратели имат право на един глас или толкова гласове, колкото притежава всеки друг избирател, при което може да гласува само веднъж в съответния вид избор.
3) Гласовете на избирателите имат равна тежест, те еднакво се отнасят към изборния резултат. Равната тежест се постига чрез въвеждане на равна норма на представителство във всички избирателни райони.
Избирателното право е всеобщо когато е равно, но не винаги всеобщото е равно избирателно право.
Принципът на прякото избирателно право определя връзката между избиратели или избраници. Пряко е избирателното право, когато избирателите гласуват пряко за кандидата, когото харесват и желаят да бъде избран. Непряко е избирателното право, когато избирателите не гласуват за кандидати, а за опосрдяващи субекти.
Принципът на тайното гласуване – тайната на гласуването осигурява свободното волеизявление на гласоподавателя. Съдържанието на изразената воля съответства на формираната политическа воля на избирателя. Изразената воля на гласоподавателя остава тайна за всички, освен за него. След това се извършва отчитане на волята, но не може да бъде разкрито съдържанието на волята на конкретен избирател.
Нашата правна теория и законодателство още от Търновската конституция до наши дни (с редки изключения в периода след І св. война до 1934 г.) възприема, че избирателното право е класическо субективно право – една призната правна възможност, която избирателите могат да осъществят, но могат и да не осъществят. Дадено им е право да преценяват, дали да гласуват или да не гласуват. У нас няма задължително гласуване.
Избирателното право е чисто право, но не и задължение. Има законодателства, които по традиция възпроизвеждат двойнствен момент – право и задължение (например Белгия и Гърция са въвели задължително гласуване). Нашият конституционен законодател не допуска задължително избирателно право.