3. Източници на международното наказателно право.

Многообразието от правни актове може да бъде сведено до няколко основни източника на международното наказателно право.

Международните договори са относими към международните престъпления и престъпленията с международен елемент. Международните актове биват двустранни, регионални и универсални. По своя характер международните договори се отнасят до престъпленията и тяхната наказуемост, оказване на помощ по наказателни дела, предаване на престъпници и др. Някои международни договори са свързани пряко с престъпленията и международната престъпност, а други - косвено.

Двустранни са договорите сключени между две суверенни държави( билатериални). Те имат най-дълга история. Това са договорите за правна помощ. В договорите за правна помощ се определят два подхода при дефиниране на престъпленията: първият е енумерационния, т.е.  изброителния, вторият подход е елиминационния, съгласно който в договора се посочват само престъпленията, за които не се допуска предаване.

Регионалните договори регламентират оказването на правна помощ по повод на извършени престъпления в досъдебната фаза на процеса и предаване за съдене или предаване за изтърпяване на наказание. Европейските конвенции имат характера на регионални. Регионалните договори имат приоритет спрямо двустранните.

Универсалните договори могат да бъдат разделени на три основни групи: първата обхваща международни актове, които имат политическо значение. Втората група международни актове са приетите от ООН конвенции и са отворени за присъединяване от страните-членки на световната организация. Третата група включва препоръчителните за страните членки на ООН международни стандартни правила, които мове да бъдат модел за всички страни. Стандартните правила имат не пряко отношение към международното наказателно право.

Международният обичай е от най-старите източници. Обичаят се превръща в традиция, която се спазва при решаване на конкретни казуси. Възникването на обичайните норми в международното наказателно право е процес, който протича под влияние и на нормите на вътрешното право на страните. Основен принцип на международното обичайно право е „или предай, или съди”. Международният обичай не трябва да се уеднаквава с оказването на правна помощ на основата на взаимността.

Съдебният прецедент е институт на общото право. Той има значение на спомагателен правен източник. Същността му се състои в обстоятелствата на съдебните решения да служат за източник на съда.
В новата литература Оксфордските резолюции са непознати, те имат по-частен характер.

Националният закон е източник на вътрешното право, той може да разщири приложното си поле и да се превърне в източник на международното наказателно право само когато правната регламентация от националното законодателство премине в международното чрез създаване на нови актове.