3. Диверсия и вредителство.

Обща характеристика; разграничаване от престъпленията против собствеността и от престъпленията против стопанството. Отделните състави: диверсия (чл. 106) и вредителство (чл. 107)

Престъпленията по чл. 106 и чл. 107 НК са престъпления срещу икономическите устои на страната. Те представляват икономическа форма на противодържавна дейност. При тях властта се засяга не пряко, а чрез икономическата й основа. С извършването на тези престъпления се въздейства неблагоприятно на сигурността чрез увреждане на икономиката.
1.      Чл. 106 НК визира диверсията. Според неговия текст, „Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с ...” .
Обект на диверсията е собствеността върху значително обществено имущество – движима или недвижима вещ.
Субект на диверсията може да е всяко наказателноотговорно лице.
Предметът на престъплението трябва да отговаря на следните две изисквания:
а) да е имущество, което е обществена собственост. Според чл. 93, т. 4 НК такова е имуществото, което принадлежи на държавата, на обществена организация или на друго юридическо лице, в което те участват;
б) Второто изискване е имуществото да бъде значително. Значителността на имуществото се определя, от една страна, по неговата парична стойност. Тя трябва да възлиза на поне 15 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. От друга страна, значителността на имуществото се определя и от неговото обществено предназначение – да бъде определящо за икономиката и обществения живот. С оглед на това предметът на престъплението е очертан в правната норма чрез примерно изброяване – обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество.
Формите на изпълнителното деяние на диверсията са две:
-         Първата е унищожаване на значително обществено имущество. Унищожаването представлява засягане на предмета по начин и до степен, че той става изцяло или безвъзвратно негоден за използване по досегашното си предназначение;
-         Втората форма на изпълнителното деяние на диверсията е повреждането на значително обществено имущество. Повреждането означава засягане в по-малка степен в сравнение с унищожаването – предметът е негоден частично или временно не може да се използва по предназначението си, но е възстановим след ремонт.
Диверсията е резултатно престъпление – резултатът е разрушаването или повреждането на предмета.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Предвиден е и допълнителен субективен елемент – специална цел: да се отслаби властта или да й се създадат усложнения. Във връзка с нея следва да се има предвид, че първата форма на целта се тълкува разширително, като включва и подравянето на властта.
Съставът на диверсията съдържа винаги в себе си състава на унищожаването или повреждането на чужда вещ по чл. 216 НК, заради което го поглъща. По тези съображения двете престъпления не могат да бъдат извършени в идеална съвкупност – ще се осъществи само диверсията и никога унищожаването или повреждането на чужда вещ.
2.      Чл. 107 НК визира вредителството. Според неговия текст, „Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с ...”.
За разлика от диверсията вредителството е насочено не против материалната база, а против правилното (нормалното) функциониране на икономиката. Засяга се осъществяването на важни стопански функции, нормалната стопанска дейност на държавата като цяло или отделни нейни отрасли, предприятия или учреждения.
Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице. Няма пречка субект на диверсията да бъде и чужд гражданин, който участва в стопанската дейност на страната ни по какъвто и да е начин.
Изпълнителното деяние на вредителството е в две форми:
-        Първата е разстройване на стопански отрасъл или на отделно стопанско предприятие. Разстройването води до намаляване на годността за работа на предмета на престъпното посегателство – стопанския отрасъл или стопанското предприятие. То продължава да работи, но с ограничени възможности.
-        Втората форма на изпълнителното деяние на вредителството е подравянето на стопански отрасъл или на отделно стопанско предприятие. Подравянето води до негодност (пълна или частична) за работа на предмета на престъпното посегателство – стопанския отрасъл или стопанското предприятие. То на практика се изважда от строя за определено време (например един завод не работи).
От обективна страна престъплението се характеризира, за разлика от другите престъпления по тази глава, и със свои способи на извършване. За да се изпълни съставът на престъплението, нужно е изпълнителното деяние да бъде осъществено с използване на някой от следните три способа, залегнали в основния му състав.
-        Първият способ е да се използват държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации. Тук извършители могат да бъдат само лица, които са ангажирани на работа в определено държавно или обществено звено (кооперация) със стопанско значение. Те имат някакви ръководни правомощия и използват своето служебно положение, за да вредят на икономиката с действия, както я насочват неправилно, например чрез неправилно стопанско планиране или чрез лошо строително проектиране.
-        Вторият способ за осъществ  яване на вредителството е да се възпрепятства дейността на държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации. Тук извършителите са външни лица. Те вредят на икономиката с действия, като не позволяват на определено държавно или обществено звено (кооперация) със стопанско значение да работи пълноценно, например чрез снабдяване с некачествени суровини или чрез смущаване на транспортните или съобщителните връзки.
-        И третият способ за осъществяване на вредителството е да не се изпълняват възложените важни стопански задачи. Тук извършители могат да са всякакви лица – както ангажирани на работа в определено държавно или обществено звено (кооперация) със стопанско значение, така и работещи в частния сектор. Те обаче, независимо от длъжността им, не се явяват като лица с ръководни правомощия, а са изпълнители, на които са възложени важни стопански задачи. Тези лица вредят на икономиката чрез бездействие – стопански саботаж, например чрез неправене на ремонт или неподаване на ток. Поставените им задачи са такива, че неизпълнението им може да доведе до съществено засягане на звеното със стопанско значение.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава в разстройването или подравянето на предмета на престъпното посегателство – стопанския отрасъл или стопанското предприятие.
Формата и видът на вината са прекият умисъл.
Предвидена е и специална цел. Тя също се покрива напълно с целта на диверсията – да се отслаби (в широк смисъл) властта или да й се създадат затруднения.
Както съставът на диверсията съдържа винаги в себе си и поглъща състава на унищожаването или повреждането на чужда вещ по чл. 216 НК, по същия начин съставът на вредителството съдържа винаги в себе си този на умишлената безстопанственост по чл. 219, ал. 3 НК. Текстът на чл. 219, ал. 3 НК обаче му определя субсидиарно значение – той поставя условието: „ако деяниято ... не съдържа признаците на по-тежко престъпление”, каквото е преди всичко и най-вече вредителството. По тези съображения двете престъпления не могат да бъдат извършени в идеална съвкупност – ще се осъществи само диверсията като първично престъпление и никога субсидиарната безстопанственост.