3. Историческо развитие на понятието за държавата. Терминология.

Понятията са общи и абстрактни представи за обектите в съзнанието. Те са форма на отразяване на света в мисленето. В понятията отразява степента на опознаване на обекта, като се разкрива неговата същност чрез определящите я признаци.
Първите възникнали държави в Древен Египет, Асирия, Вавилон, са наложили изграждането на първите понятия за тях и съответните думи за тяхното отразяване. Преходният характер за древните култури не позволява езикова приемственост и изключва тогавашните термини. За това днес при обяснение на древните държави въведените по-късно термини.
Древногръцката политическа мисъл формира първите трайно възприети понятия и съответните им термини, които означават държавата като качествено нова организация на социалната същност. Родовото понятие за държавата гърците означават с термина “ полис ”. Полисът се схваща като човешка общност, различна от общината и племето по начина на управление. В зависимост от това кой управлява полиса, гърците извеждат и различни понятия за формите на държавата. Те въвеждат термините: демокрация, аристокрация, монархия, олигархия и др.
Рим възниква като град-държава, която се означава с термина цивитас. Военните завоевания на Рим, в резултат на които държавата включва обширни територии и етноси налагат коригирането на понятието за държавата. Тъй като управлението на всички дела в новосъздадената общност се осъществява от свободните граждани на Рим, наричани publica и самата държава започва да се определя като тяхно дело.
Терминът република съответства на понятието за демократично управление на Рим. В периода на осъществявания преход, съсредоточилия в своите ръце държавната власт консул, се определя като принцепс (пръв сенатор) а държавата започва да се означава като Принципат. С установяването на неограничената монархия в Рим, терминът империум се пренася върху държавната власт и държавата се определя като империя.
Порядъкът в термините относно означаването на държавата дължим на основоположника на модерната политическа наука Николо Макиавели. Той разграничава родовото понятие държава от нейните видове – република и принципат. Макиавели въвежда термина Стато който извежда от латинската дума Статус – състояние. Изложеното от Макиавели схващане за държавата бележи границата между средновековието и новото политическо мислене.
В териториален аспект за означаване на българската държава първоначално са употребявани думите - земя, хора, краище. В по-значимия институционален план държавата се схваща като подвластна на владетеля територия и оттук термините са производни от неговата титла( хан, кан, княз ). Известно е,че Средновековна България чрез траките е възприета патримониалната теория за държавата. Държавата се схваща като имущество на владетеля. Също така няма разграничение между държавната хазна и личното царско съкровище.
Посочената линия на формиране на понятието за държавата се отразява и в термините. Още първите български владетели получават от Византия титлата кесар. За пръв път тя е дадена на хан Тервел. Постепенно думата кесар преминава в цар и държавата започва да се означава като царство. Калоян нарушава традицията, като вероятно за по-голям авторитет, в писмата си до пап Инокентий 3 от 1202 и 1203г. се титулува император.
Иван Асен 2 е първият владетел, който съчетава двете титли и се определя като цар и самодържец. От тук чрез глагола държа се формира термина държава.