3. Възникване на държавата

1. Държавата възниква като исторически наложена необходимост от самоорганизация на етносоциалния организъм. На определен етап от своето развитие етносоциалната общност се нуждае от адекватна организация и се превръща в държава. Преходът към държава е разграничителна линия между естествената и политическата форма на живот на човешките индивиди.
2. В естественото си състояние човешкото общество съществува в първобитния род. Родът възниква като моноетническа социална общност. Неговите членове имат общ генетичен произход и са свързани с кръвни връзки. Родът осъществява изцяло затворена и колективна форма на обществен живот. Отделният индивид съществува единствено като част от цялото. Той не притежава индивидуална свобода. Той е вътрешно в рода поробен.
В рода се проявява закона за социалната достатъчност. Има разделяне на отделни групи, които изпълняват различни функции.
Но в рода се пораждат и първите форми на социална недостатъчност.
3. Преходът към родовия съюз е израз социален прогрес, чрез осъществяване на нова социална достатъчност, постигната по пътя на сливане или вливане на родове в нова общност.
Родовият съюз запазва кръвната връзка, но изключва кръвосмешението.
Обединяването на родовете дава възможност и за нова организация на управленската дейност. . Появява се института на военачалника. Съществуват също Съвета на родовия съюз и мирновременния ръководител – старейшината.
Войната скоро става средство за преодоляване на стопанската недостатъчност. Ниската производителност прави по-лесно снабдяването с блага под формата на военна плячка. Войната се явява особен вид производство.
Но освен военно ограбване се извърша и производство – земеделие, скотовъдство, занаятчийство. Това е първото разделение на труда. Има две основни групи – професионални воини и производители. Воините се осигуряват с повече материални блага. Те получават т. нар. натурална рента.
4. Облагодетелстваната от неравномерното разпределение на заграбеното отвън и натуралната рента, която получава, военната дружина се отделя от масата на племето. Така първото разделение на труда води до първото социално разделение на древното общество – обособяват общинници и родова аристокрация.
Групата, съставяща военната дружина, се изключва изцяло от участие в традиционната форма на стопанската дейност. Чрез войни се добавя работна ръка. Военнопленниците се превръщат в роби. Присъединяват се и цели племена заедно с тяхната територия.
Завоюването изиграва решаваща роля за запазване на етносоциалния организъм на завоевателите. По необходимост то води след себе си нова негова форма на организираност – държавата.
Новото структуриране налага промяна в осъществяването на управленската дейност. За да постигнат своята цел завоевателите трябва да запазят фактическото си положение на победители и да се превърнат в господари. Те следва да се организират да поддържат своето господство чрез официален ред.
5. Трансформирането на родово организираната общност в държава налага промяна в характера на властта, а оттук и на властовия ред.
Първо, в разноетническата общност властта, свободата, да се вземат решения се запазва като привилегия само за господстващата етническа група.
Второ, господството спрямо чуждите не може да се крепи само върху авторитета на управляващите. Необходима е и сила, принуда, принудителни средства. Възникването на държавата винаги се съпровожда с изграждане на определен апарат на защита на реда – войска, полиция, затвори и пр.
Трето, поддържането на политически принудителен ред изисква постоянно действащ управленски апарат. Дейността по управлението преминава от временна в постоянна. Това води до отделяне на управленския труд от производствения труд. Старите родови институции получават вече политически характер. Създават се нови институции, създава се държавен апарат, чиновници.
Четвърто, управляващите, включително лицата, осигуряващи защита на наложения ред, не участвуват в производствената дейност. За тяхната издръжка се въвеждат данъците, които стават своебразна материална основа на управленския държавен апарат.
6. Поддържането на социалната структура и на властовия ред в държавата предполага въвеждането на правото. Държавният ред трябва да бъде официално закрепен чрез нормативен регулатор с ново съдържание и нова форма.
Додържавният спонтанен ред се гради върху обичаите. А те са винаги консервативни. Нова уредба на новите обществени отношения може да се постигне само със закона. Освен това законът осигурява и по-голяма яснота, еднозначност и правно единство.
7. Защитата на първия във времето правов ред се осигурява с въвеждането на особено жестоки санкции. Жестокостта изразява стремежа да се приучат индивидите към новия ред на обществените връзки.