39. Други общоопасни престъпления.

Престъпления против народното здраве – обща характеристика и отделни състави /чл. 349 – 354в/. Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели - обща характеристика и отделни състави /чл. 356г – 356и/.

1. Престъпленията против народното здраве са такива посегателства, с които се поставя в опасност животът или здравето на неограничен кръг хора.
А) Първото от тях е създаването на опасно за живота чрез заразяване на водоизточник. Това престъпление е предвидено в чл. 349 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с...”.
Предмет на престъплението е водата от кладенец, извор, водопровод или друго приспособление, предназначено за общо ползване. Тези водоизточници трябва да са за общо ползване - от тях (кладенец или извор) или с тях (водопровод) да може да се черпи питейна вода за нуждите на населението.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се състои в туряне или примесване във водоизточника на опасна за живота или здравето на хората движима вещ. Турянето се извършва с компактни вещи, напр. умряло животно, а примесването – с вещи в насипно, течно или газообразно състояние, най-често отрови или вредни микроорганизми.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се заключава в съприкосновение на опасната вещ с водоизточника. За довършеността на престъплението по основния му състав не се изисква да настъпят някакви определени вредни последици за живота или здравето на хората.
Формата и видът на вина са умисълът – възможен е както пряк, така и евентуален умисъл.
Ако обаче деецът има и противодържавна целда подрови или отслаби властта или да й създаде затруднения, ще се осъществи поглъщащият състав на изменническото престъпление по чл. 97 НК.
Квалифицирани случаи на разглежданото престъпление са налице съгласно ал. 2 на чл. 349 НК, когато последва тежка телесна повреда или смърт на другиго. По отношение на тези последици деецът трябва да прояви умисъл или непредпазливост. Посочените два квалифициращи признака поглъщат съставите на тежката телесна повреда и съответно на убийство.
Съгласно чл. 351 НК заразяването на водоизточник е престъпление и когато бъде извършено по непредпазливост.
Б) Второто от по-значимите престъпления против народното здраве е създаването на опасност за живота или здравето чрез заразяване на хранителни стоки. То е предвидено в чл. 350 НК. Съгласно този член, „Който в нарушение на закон произвежда или предлага на пазара храни, храни за животни или ветеринарномедицински продукти, или питиета, и с това изложи на опасност живота или здравето на другиго, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са храни, храни за животни или ветеринарномедицински продукти, или питиета. Те, също като водоизточниците – предмет на престъплението по предходния чл. 349 НК, са предназначени за общо ползване. За разлика от тях обаче хранителните продукти, питиетата и ветеринарномедицинските продукти не са от природни богатства, а стоки.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните две основни форми:
- произвеждане на храни, храни за животни или ветеринарномедицински продукти, или питиета в нарушение на закон;
- разпространение – предлагане на пазара или пускане в обращение по друг начин на такива продукти или питиета.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат обаче се изчерпва само с това, че при първата форма на изпълнителното деяние е получена увредената хранителна стока, а при втората форма на изпълнителното деяние – тази стока е изложена за продан. И тук за довършеността на престъплението по основния му състав не се изисква да настъпят някакви определени вредни последици за живота или здравето на хората.
Формата и видът на вината са умисълът – възможен е както пряк, така и евентуален умисъл.
Ако обаче деецът има и противодържавна цел – да подрови или отслаби властта или да й създаде затруднения, ще се осъществи поглъщащият състав на изменническото престъпление по чл. 97 НК.
Съгласно чл. 351 НК заразяването на хранителни стоки е престъпление и когато бъде извършено по непредпазливост.
В) Третото от престъпленията против народното здраве, което заслужава по-голямо внимание, е разпространяването на епидемии по чл. 349, ал. 3 НК. Тази алинея гласи: „Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.”
Субект и на това престъпление може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се състои в разпространяване на причинители на някакво епидемично заболяване по хората. Това може да стане, като причинителите му бъдат поставени във водоизточник, хранителни стоки или където и да е другаде – във въздуха, в животните и пр. Тук от значение не е предметът, а само средството на посегателството – такива микроорганизми, които са в състояние да предизвикат епидемия.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат се заключава в поставянето на заразоносителя в онази среда или предмет, с който може да стигне до хората. И тук за довършеността на престъплението по основния му състав не се изисква да настъпят някакви определени вредни последици за живота или здравето на хората.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел – да се предизвика каквато и да е зараза сред хората.
2. Към престъпленията против народното здраве спадат и престъпленията против околната среда.
А) Първото от тези престъпления е общоопасното замърсяване на водата, въздуха и почвата по чл. 352, ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, „Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подземни води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъпното посегателство са различните водни течения, басейните, подпочвените води, териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздухът.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две форми:
- замърсяване чрез действие на изброените елементи на околната среда; или
- допускане да се замърсят чрез бездействие (оставяне да бъдат замърсени – от друг човек или от природна сила) изброените елементи на околната среда.
Това престъпление е резултатно – на поставяне в опасност или на реално увреждане. Престъпният му резултат се изразява в получената опасност за хората, животните и растенията или в негодност на посочените елементи, заради която те не могат да бъдат използвани за културно-битови, здравни, земеделски или други народностопански цели. Освен това, както при самоуправството по чл. 323 НК, така и тук деянието трябва да не съставлява маловажен случай – иначе то няма да е престъпление, а само административно нарушение по чл. 352, ал. 4, пр. І НК.
Формата на вина е умисълът – той може да бъде както пряк, така и евентуален.
Б) Според чл. 352, ал. 2 НК „Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подземните води в населените и курортните места.”
Това престъпление има особен субект – длъжностно лице, което се занимава с проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез бездействие и наподобява това на безстопанствеността по чл. 219 НК – неполагане на нужните грижи, но не за икономическите интереси на свое предприятие или за стопанството като цяло, а за околната среда и в частност за подпочвените води. Както по чл. 219 НК, така и тук нужните грижи се определят най-напред и преди всичко от онези правни разпоредби, които уреждат осъществяваната от длъжностното лице дейност. Там обаче, където правната уредба е непълна, има се по необходимост предвид теоретичните постижения и практическият опит, натрупан в областта на осъществяваната дейност. Във всички случаи обаче става дума за неизпълнение на определени задължения, които произтичат от спецификата на работата. По тези съображения както при безстопанствеността по чл. 219 НК, така и тук диспозицията, която очертава изпълнителното деяние, е бланкетна.
Престъплението е за разлика от безстопанствеността формално, на просто извършване. Все пак и това деяние трябва да не съставлява маловажен случай – иначе то няма да е престъпление, а само административно нарушение по чл. 352, ал. 4, пр. ІІ НК.
Формата и видът на вина са винаги и само прекият умисъл.
В) Съгласно чл. 353, ал. 1 НК „Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с...”. Ал. 2 предвижда: „Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.”
Субект и на това престъпление може да бъде само длъжностно лице.
Изпълнителното деяние се осъществява в няколко форми:
а) пускане или нареждане да бъдат пуснати в експлоатация предприятие или ТЕЦ, преди да са поставени необходимите пречиствателни съоръжения;
б) неизграждане на пречиствателни съоръжения или неосигуряване на тяхната изправност и непрекъснатото правилно действие.
Престъплението за разлика от предходното – по чл. 352 НК, е резултатно. Неговият престъпен резултат е различен в зависимост от това, коя от двете форми на изпълнително деяние е била осъществена. В частта, която отговаря на първата форма на изпълнителното деяние, престъпният резултат се заключава в работещо (пуснато в експлоатация) предприятие или ТЕЦ, което няма нужните пречиствателни съоръжения; а в частта, която отговаря на втората форма на изпълнителното деяние, престъпният резултат се заключава в липса на изправно действащи пречиствателни съоръжения.
Наред с това, вече по подобие на предходното престъпление, деянието трябва също да не съставлява маловажен случай – иначе то няма да е престъпление, а само административно нарушение по чл. 353, ал. 4 НК.
Формата и видът на вина са винаги и само прекият умисъл.
3. Към престъпленията против народното здраве спадат и тези, свързани със силно действащите, отровните и наркотичните вещества.
А) Нарушаването на режима на силно действащите отровни вещества е криминализирано с чл. 354 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който без надлежно разрешение произведе, придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са силно действащи или отровни вещества с изключение на наркотичните вещества. Във всички случаи веществата трябва да бъдат под специален, разрешителен режим.
Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление може да се осъществи в няколко форми: придобиване, държане, отчуждаване или предаване другиму на някое от посочените вещества. Това трябва да стане без надлежно разрешение от компетентните органи.
Следва изрично да се посочи, че тук не фигурира произвеждането на силно действащи или отровни вещества.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат също зависи от формата на изпълнително деяние, като се заключава съответно в установяване на собствена юридическа или фактическа власт или установяване на такава власт от друго лице.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Чл. 354, ал. 2 НК предвижда квалифициран случай, когато престъплението бъде извършено системно. Това означава поне три пъти. Както по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. ІІ НК, така и тук става дума за несъщинско престъпление на системно извършване – системността му спада не към основния състав, а е само квалифициращ признак, заради което то може да бъде извършено без нейното наличие.
Б) Съгласно чл. 354, ал. 4 НК, „Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, независимо дали има или няма разрешението по ал. 1 за работа с посочените в нея вещества.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез нарушаване на правилата за безопасна работа със силно действащи или отровни вещества под разрешителен режим – за производство, придобиване, пазене, превозване или пренасяне на такива вещества. В тази своя част диспозицията по чл. 354, ал. 4 НК е бланкетна като тази на чл. 338, ал. 1 НК – нарушаване на правилата за безопасна работа с взривни вещества.
Престъплението е формално, на просто извършване, с което също наподобява нарушаването на правилата за безопасна работа с взривни вещества по чл. 338, ал. 1 НК. Няма дори изискване случаят да не бъде маловажен.
Формата и видът на вина са винаги и само пряк умисъл.
4. А) Нарушаването режима на наркотичните вещества е криминализирано с чл. 354а НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози с... за рискови наркотични вещества или техни аналози ... Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е ...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са наркотични вещества (наркотици) или техни аналози, които са поставени под специален режим, а също така прекурсори, съоръжения или материали за производство на наркотични вещества. Всички те се определят от Министерството на здравеопазването, което изготвя специален списък.
     Изпълнителното деяние на разглежданото престъпление може да се осъществи в няколко форми – произвеждане, преработване, придобиване, разпространяване, съхраняване, държане, превозване или пренасяне на наркотични вещества или техни аналози. Във всички случаи тези действия се извършват без надлежно разрешение. Така описаните неразрешени действия напомнят тези със силно действащите или отровните вещества по чл. 354, ал. 1 НК, но тук фигурират още произвеждането и преработването.
     Престъплението е резултатно. Както по чл. 354, ал. 1 НК, така и тук престъпният резултат зависи от формата на изпълнително деяние, като също се заключава най-често в установяване на своя юридическа или фактическа власт или установяване на такава власт от друго лице. Що се отнася до хипотезите на произвеждането и преработването, при тях престъпният резултат се свежда до полученото в наличност наркотично вещество.
     Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Квалифицирани случаи са налице съгласно чл. 354а, ал. 2 НК:
- ако предметът на престъплението е в големи размери;
- ако субектът без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено голямо количество;
- ако е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; от лекар или фармацевт; от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;
- ако деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Б) Според чл. 354а, ал. 4 НК, „Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, независимо дали има или няма разрешението по ал. 1 на същия член за боравене с посочените в нея вещества.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване на наркотични вещества. То наподобява изпълнителното деяние по чл. 354, ал. 4 НК – с предмет силно действащи или отровни вещества под разрешителен режим.
Престъплението е също формално, на просто извършване. Пак няма изискване случаят да не бъде маловажен.
Формата и видът на вина са винаги и само пряк умисъл.
В) Съгласно чл. 354б, ал. 1 НК, „Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез подбуждане или улесняване на друго лице да употребява наркотици или техни аналози. По подобие на допринасянето за чуждо самоубийство по чл. 127, ал. 1 НК това представлява пак принос в определено, извършвано от другиго самоувреждане.
Престъплението е формално, на просто извършване. За довършеността му няма значение, дали склоняваното или улеснявано лице наистина ще употреби наркотици или техни аналози, или въпреки това не ги употреби.
Формата и видът на вина са винаги и само пряк умисъл.
Квалифицирани състави са налице съгласно чл. 354б, ал. 2 НК:
- ако пострадалият от престъплението е малолетен, непълнолетен или невменяем;
- ако престъплението е извършено по отношение на повече от две лица;
- ако престъплението е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;
- ако е извършено на публично място;
- ако е извършено чрез средствата за масово осведомяване;
- ако е извършено при условията на опасен рецидив.
Г) Съгласно чл. 354б, ал. 3 НК, „Който даде другиму наркотично вещество или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в предоставяне на наркотично вещество или негов аналог на друго лице. Във всички случаи даденото вещество трябва да бъде в такова количество, че да може след употреба да причини смърт на получилия го или на трето лице.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е настъпването на смъртта на лицето, употребило наркотика.
Формата на вина е непредпазливост или евентуален умисъл. За разлика от квалифицираните състави по чл. 349, ал. 2 и чл. 350, ал. 2 НК тук прекият умисъл ще обоснове наличието на убийство по чл. 115 или 116 НК, чийто състав поради това няма да бъде погълнат, а обратно – ще се окаже първичен.
Д) Съгласно чл. 354б, ал. 4 НК, „Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез предоставяне на помещения за употреба на наркотични вещества или организиране на такава употреба. Деянията трябва да се извършват системно – поне три пъти. Тук системността е признак от основния състав, поради което става дума за същинско престъпление на системно извършване.
Първата форма на изпълнителното деяние е подобна на предоставянето на помещение за разврат по чл. 155, ал. 2 НК – деецът обаче може да предоставя не само жилищно помещение, но така също свой работен кабинет (офис) или каквото и да е друго помещение, което ползва. По втората форма на изпълнителното деяние деецът, подобно на устройването на хазартни игри по чл. 327, ал. 1 НК, склонява, кани, набавя инвентар и осигурява останалите нужни условия за употреба на наркотици от други лица, макар извън помещенията, които ползва.
И тук е без значение, дали деецът извлича материална облага – за себе си или другиго.
Престъплението е формално, на просто извършване. Както по ал. 1 на същия член, така и тук не се изисква улеснените или склонени лица наистина да употребяват наркотици.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Е) Съгласно чл. 354б, ал. 5 НК, „Лекар, който в нарушение на установения ред съзнателно предписва другиму наркотични вещества или техни аналози или лекарства, които съдържат такива вещества, се наказва с...”.
Субект може да бъде само лекар – лице с висше медицинско образование, което упражнява лекарска професия.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез предписване на другиго на наркотични вещества или лекарства, които съдържат наркотични вещества. Тези вещества или лекарства не са изобщо нужни с оглед здравословното състояние на лицето или макар нужни, могат да бъдат успешно заместени с други медикаменти.
Престъплението е формално, на просто извършване. Не се изисква лицето, на което е предписано посоченото по-горе вещество или лекарство, наистина да го е употребило, а още по-малко – да се е увредило. Наказуемо е само по себе си предписването на посоченото вещество или лекарство.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Ж) Съгласно чл. 354в, ал. 1 НК, „Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез засаждане на изброените растения или само чрез тяхното отглеждане, когато са били пониквали естествено или са били засадени от другиго, с когото деецът не се е уговарял.
Тези дейности може да се извършват както в домашна обстановка, така и извън дома на дееца. За да бъде съставомерно обаче, деянието трябва да нарушава посочения закон. Очевидно е, че и тук става дума за бланкетна диспозиция.
Престъплението е формално, на просто извършване. Не е нужно нито засадените растения да поникнат, нито отглежданите растения да оживеят и да дадат плод.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
З) Ал. 2 и ал. 3 на същия член криминализират участието в престъпна група за престъпления от вида на току-що разгледаното, докато ал. 4 предвижда самоволен отказ от това участие.
5. Престъпленията против използването на атомната енергия за мирни цели са предвидени с разпоредбите на чл. 356г – 356и НК.
А) Според чл. 356г, ал. 1 НК „Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с...”.
Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, което притежава необходимите разпоредителни или контролни правомощия.
Изпълнителното деяние на престъплението се състои в нареждане чрез действие или допускане чрез бездействие да се започне или да се извърши каквато и да е дейност по мирното използване на атомната енергия без наличие на разрешение за това. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за използване на атомната енергия за мирни цели (ЗИАЕМЦ), разрешението се издава от Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия. Съставомерно е и нареждането или допускането на дейност по мирното използване на атомната енергия при наличие на такова разрешение, но извън пределите му.
Престъплението е формално, на просто извършване.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
Квалифицирани случаи са налице съгласно чл. 356г, ал. 2 НК, когато:
- деянието е извършено повторно; или
- е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго.
Б) Чл. 356д НК гласи: „Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с...”.
Субектът и на това престъпление е особен. Подобно този на предходното престъпление той може да бъде само длъжностно лице, което притежава необходимите разпоредителни или контролни правомощия – да назначава или допуска до работа с посочените материали и устройства. Правомощията му са следователно не от експлоатационен, а от кадрови характер.
Изпълнителното деяние се състои в назначаване чрез действие или допускане чрез бездействие да се работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения на лица, които нямат необходимата правоспособност. Съгласно §1 от ДР на ЗИАЕМЦ ядрен материал е радиоактивно вещество, в което при съответна маса и конфигурация може да протича ядрена верижна реакция на делене. Ядрено съоръжение е източник на йонизиращо лъчение, в който се използва верижна реакция на делене или в който се съхранява или превозва ядрен материал. Източник на йонизиращо лъчение е съоръжение, уредба, устройство или радиоактивно вещество, което излъчва пряко йонизиращи частици (електрони, алфа-частици, протони и др.) или непряко йонизиращи частици (фотони, неутрони).
Престъплението е също формално, на просто извършване.
Формата и видът на вина са прекият умисъл.
В) Според чл. 356е, ал. 1 НК, „Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с...”. Съставът на това умишлено престъпление е построен като този за умишленото общоопасно засягане на транспортно превозно средство по чл. 340, ал. 1 НК, но с тази особеност, че тук в престъпния резултат фигурира и опасност за значителни имуществени вреди или вреда на природната среда.
Умишлената повреда на ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращо лъчение има и квалифицирани случаи съгласно чл. 356е, ал. 2 НК. Те съвпадат напълно с квалифицираните случаи на умишленото общоопасно засягане на транспортно превозно средство по чл. 340, ал. 3 НК. И тук е налице квалифициран случай, когато последва:
- средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица; или
- смърт на едно или повече лица.
Повреда на ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращо лъчение е престъпление съгласно чл. 356ж НК и когато бъде причинена по непредпазливост. Това престъпление обаче също като непредпазливото общоопасно засягане на транспортно превозно средство по чл. 341 НК е винаги и само на реално увреждане. Също като при него се изисква да последват:
- значителни имуществени вреди;
- средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица; или
- смърт на едно или повече лица.
Ако никоя от тези последици не настъпи, то извършеното по непредпазливост деяние няма да бъде съставомерно.
Г) Чл. 356з, ал. 1 НК гласи: „Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с...”.
Субект на престъплението може да бъде само такова лице, към което са адресирани правилата за ядрена или радиационна безопасност.
Изпълнителното деяние се състои в каквото и да е нарушаване на тези правила. Съгласно §1 от ДР на ЗИАЕМЦ ядрената безопасност е състояние и качество на ядреното съоръжение, възпрепятстващи чрез технически средства и организационни мерки възникването на авария. Радиационната безопасност е съвкупност от изисквания, средства, мерки и методи, които служат за защита на човека и природната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения. Аварията е извънредно събитие, което довежда до загубване на контрола над източника на йонизиращите лъчения.
В останалата си част съставът на престъплението съвпада с този на нарушаването на правилата за безопасно движение, експлоатация или ремонт по чл. 342 НК: престъпният му резултат е опасност за телесна повреда или смърт на другиго, а формата и видът на вина – евентуален умисъл.
Ако се стигне до причиняване, отново при евентуален умисъл, на значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда или смърт на другиго, то, както по чл. 342, ал. 3 НК, така и тук се осъществява съгласно ал. 2 на чл. 356з НК квалифициран състав на разглежданото умишлено престъпление.
Нарушаването на правилата за ядрена или радиационна безопасност е престъпление и когато бъде извършено по непредпазливост. И тук обаче (включително както по чл. 343 НК) се изисква да се стигне до реално увреждане, а именно – от деянието да са последвали:
- значителни имуществени вреди;
- средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица; или
- смърт на едно или повече лица.
Ако тези последици не настъпят, престъпление няма.